Август Кабакчиев
Август Христов Кабакчиев е български и съветски военен деец, заместник-министър на народната отбрана (1960 – 1972).
| Август Кабакчиев | |
|---|---|
| български генерал-полковник | |
 | |
| Роден | |
| Починал |
София, България |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност |  България |
| Семейство | |
| Баща | Христо Кабакчиев |
| Август Кабакчиев в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е в София на 14 май 1914 г. Син е на Христо Кабакчиев, съосновател на БРСДП (т.с.) Семейството емигрира заради комунистическата дейност на Христо Кабакчиев в Австрия, след което се установява в СССР. Август Кабакчиев е член на ВКЛСМ от 1930 г., на КПСС от 1940 до 1944 и на БКП от 1944 г.
През 1932 г. завършва средно образование в икономически институт в Москва. След това постъпва като доброволец в червената армия. Между януари и декември 1933 г. е авиомоторист в авиационната бригади при Военновъздушната академия. Кабакчиев завършва Военно-инженерната академия „Николай Жуковски“ с военно звание инженер-лейтенант (1934 – 1939). След това е назначен за началник на моторно отделение към авиационната ремонтна работилница във Ворошиловград (днес Луганск). Към края на 1940 август Кабакчиев е преведен да служи като военен представител на самолетостроителния завод № 22 „Сергей Горбунов“ в Москва.
Участва във Втората световна война срещу Нацистка Германия в съветски гвардейски части. Между 1940 и 1942 г. е помощник-военен представител във Военното представителство при завод 23 в Казан. Първото бойно кръщение на Август Кабакчиев е на 22 юли 1941 г. През юли 1942 г. Август Кабакчиев получава назначение като инженер по полевия ремонт на самолетите в 274-та изтребителна авиационна дивизия на Първи изтребителен авиокорпус на Трета въздушна армия. През 1943 година Август Кабакчиев е удостоен с първата правителствена награда – медал „За бойна заслуга“. На 15 септември 1943 година съветските войски отвоюват Брянск и Кабакчиев е удостоен с първия си съветски орден – Червена звезда“. Няколко седмици по-късно встъпва в длъжност заместник-командир по инженерно-авиационната служба на 64-ти гвардейски изтребителен авиополк (1944-септември 1944). Няколко месеца след пристигането си в България при командировка в Москва Кабакчиев е награден в Кремъл с орден „Отечествена война“ за участието му в операцията по ликвидирането на обкръжената в Прибалтика германска групировка. Завършва участието си във войната в боевете край Рига като инженер-майор в състава на 2-ри прибалтийски фронт и се завръща в България през 1944 г.[1]
От 1 ноември 1944 г. подполковник инженер Август Христов Кабакчиев е назначен в Контролната техническа служба към Въздушните войски[2]. В периода 1945 – 1949 е началник на инженерно-авиационно управление в щаба на ВВС. Между март и юни 1949 г. е началник на инженерно-авиационната служба в щаба на ВВС. От юли 1949 до февруари 1950 г. е временно изпълняващ длъжността главен инженер, той и заместник-командир на ВВС по инженерно-авиационната служба. В периода февруари 1950-август 1954 г. е главен инженер на ВВС и заместник-командир на ВВС по инженерно-авиационната служба.[3] От август 1954 до август 1956 г. е заместник-командващ на Военновъздушните сили. През август 1956 година генерал-майор Кабакчиев е назначен за заместник-началник на Генералния щаб на Българската народна армия по организационно-мобилизационните въпроси[4]. През януари 1960 година генерал Кабакчиев е назначен за заместник-министър на народната отбрана. През 1950 година на полковник Кабакчиев е присвоено званието генерал-майор, а през 1959 г. генерал-лейтенант.
С Указ № 796 от 8 декември 1971 година на Президиума на Народното събрание генерал-полковник Август Кабакчиев е назначен за заместник-председател на Държавния комитет за планиране с ранг на първи заместник-председател. През 1977 година генерал-полковник Август Кабакчиев е назначен за началник на Инспектората на МНО. Поради навършването на пределна възраст е освободен от военна служба през август 1982 г.
Като общественик е вицепрезидент на Международната федерация по авиация (FAI) в периода 1983 – 1989 г. и председател на Българо-виетнамското дружество за приятелство. Той е сред само 17-те личности в света, наградени с медал FAI Gold Air (1988)[5].
Образование редактиране
- Средно образование, икономически институт, Москва (1930 – 1932)
- Военно-инженерна академия „Николай Жуковски“ (1934 – 1939)
Военни звания редактиране
- инженер-лейтенант от съветската армия – 1939
- подполковник инженер от българската армия – 1944
- генерал-майор от българската армия – 1950
- генерал-лейтенант от българската армия – 1959
- генерал-полковник от българската армия – ?
Източници редактиране
- ↑ 104 години от рождението на генерал-полковник Август Кабакчиев
- ↑ Отбелязаха 100-годишнината на първия авиоинженер с генералско звание
- ↑ Протокол № 187 от 8 септември 1959 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 165
- ↑ Протокол № 165 от 14 юли 1956 г.
- ↑ Медал „FAI Gold Air“ (1988) // Архивиран от оригинала на 2012-06-27. Посетен на 2012-07-16.
- August Hristov Kabakchiev – в gmic.co.uk
- „Рамо до рамо, крило до крило“ Архив на оригинала от 2017-02-02 в Wayback Machine. – книга
- „В бойния строй на две армии“, ст.н.с. полковник Марин Калонкин. Военно издателство, София, 1989
- „С крилете на мисълта“, полк. инж. о.з. Веселин Стоянов
- в. „Българска армия“, бр. 15856, 19 май 2004 г.