Август фон Розентал

руски анархист
Вижте пояснителната страница за други личности с името Розентал.

Август Осипович фон Розентал (на руски: Август Осипович фон Розенталь) е руски дворянин, лекар, който приема идеите на анархизма. В резултат, през лятото на 1855 година той освобождава своите крепостни селяни.

Август фон Розентал
руски анархист
Роден
1828 г.
Починал
1888 г. (60 г.)
Учил вКиевски университет

Биография

редактиране

Барон Август фон Розентал е роден около 1828 година в Киевска губерния, Русия, и умира в 1888 година в град Враня, Сърбия при тифусна епидемия на своя лекарски пост. Той произхожда от чешкия пански род Лъвовете от Розентал (Rožmitál или Rosental), който освобождава от крепостна зависимост и дава права на бюргерите си още в 16 век. Двама братя от рода, които са предците му, емигрират в Полша със свитата на Август II Саксонски след победата на император Фердинанд II в битката при Бела Планина през 1620 година.

Ранни сведения за Август Розентал могат да се намерят в стиховете на Николай Добролюбов „К Розенталю“. През 1855 година, след като завършва Киевския университет, където е и член на „Кирило-Методиево дружество“, той дава свобода на своите крепостни селяни. Той прави прокламация в която заявява, че свободата на селячеството не е работа на царя и на централната власт, а може да се даде и индивидуално от полската шляхта. За тази си дейност той е бил наказан с изпращане в Сибир. Какво се случва двайсет години след изпращането му в Сибир и неговото освобождение, информация за това може да се намери в съвременния печат на Сърбия, където той се появява като лекар кинезитерапевт, учил в Пекин, но без лекарски диплом. Спрямо него е било повдигнато обвинително дело в Кралство Сърбия, на 23 август 1882, за практикуване на лекарска практика без разрешение и с последвало наказание от 100 гулдена и иск за екстрадиране от страната. Пред съда той се защитава, че правата за практиката са му отнети още в Киев и преди да бъде изпратен в Сибир и че той не е мошеник и евреин, а поляк и католик и в допълнение руски благородник.

След като негови последователи заплащат глобата, Август Розентал заедно със съпругата си и шестте си деца, три момчета и три момичета се мести в новоосвободеното Княжество България. Розентал е поклонник на „свободната мисъл“ и там той е като един от основателите на анархизма в страната, заедно със Спиро Гулабчев, последовател и на сиромахомилството. Покрай приятелството му с д-р Николай Судзиловски, който е руски анархист и е близък другар на Ботев, още от Одеската гимназия, той прави опит да се свърже в България и с останалите живи Ботеви съратници. Те след Освобождението на България заедно с д-р Август фон Розентал и Спиро Гулабчев поставят началото на организираното анархистическо движение. След кратко спречкване с тогавашния министър-председател Стамболов, Август Розентал е изселен от София в град Враня където намира и смъртта си при борба с разразилата се там тифусна епидемия.

Единият от синовете му Август Розентал е български художник и поет, а другият – Юлий Розентал е поет и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Родословие

редактиране
 
 
 
 
Август фон Розентал
(1828 – 1888)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Юлий Розентал
(1872 – 1903)
 
Райна Костенцева
(1885 – 1967)
 
Август Розентал
(1876 – 1912)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Август
Розентал
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Източници

редактиране