Август (Саксония-Гота-Алтенбург)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Август.
Емил Леополд Авуст фон Саксония-Гота-Алтенбург (на немски: Emil Leopold August Herzog von Sachsen-Gotha-Altenburg; * 23 ноември 1772 в Гота; † 27 май 1822 в Гота) от династията на Ернестинските Ветини е херцог на Саксония-Гота-Алтенбург (1804 – 1822). Той е дядо на принц Албрет фон Саксония-Кобург и Гота, съпругът на кралица Виктория от Великобритания.
Той е вторият син на херцог Ернст II Лудвиг фон Саксония-Гота-Алтенбург (1745 – 1804) и съпругата му принцеса Шарлота фон Саксония-Майнинген (1751 – 1827), дъщеря на херцог Антон Улрих фон Саксония-Майнинген и принцеса Шарлота Амалия фон Хесен-Филипстал.[1]
След ранната смърт на по-големия му брат Ернст (1770 – 1779) Авуст става наследствен принц. През 1804 г. той става херцог и е привърженик на Наполеон, с когото си кореспондира. Наполеон често го посещава в Гота.
Авуст умира на 27 май 1822 г. на 49 години в Гота и е погребан на остров в дворцовия парк, където през 1848 г. също е погребана втората му съпруга Каролина Амалия.[2]
Съдържание
ФамилияРедактиране
Август се жени на 21 октомври 1797 г. в Лудвигслуст, Мекленбург за принцеса Луиза Шарлота фон Мекленбург-Шверин (* 19 ноември 1779; † 4 януари 1801), дъщеря на велик херцог Фридрих Франц I фон Мекленбург-Шверин (1756 – 1837) и принцеса Луиза фон Саксония-Гота-Алтенбург-Рода (1756 – 1808).[3] [4] Те имат една дъщеря:
- Луиза Паулина Шарлота Фридрика Августа (1800 – 1831), омъжена I. на 31 юли 1817 г. в Гота (развод 31 март 1826) за херцог Ернст I фон Саксония-Кобург и Гота-Заалфелд (1784 – 1844), II. на 18 октомври 1826 г. за барон Александер фон Ханщайн, граф фон Пьолциг и Байерсдорф (1804 -1884)
Август се жени втори път на 24 април 1802 г. в Касел за Каролина Амалия фон Хесен-Касел (* 11 юли 1771; † 22 февруари 1848), дъщеря на ландграф и курфюрст Вилхелм I фон Хесен-Касел (1743 – 1821) и принцеса Вилхелмина Каролина от Дания и Норвегия (1747 – 1820). Бракът е бездетен. От 1810 г. той се вижда рядко с нея и от 1813 г. живеят в различни дворци.
ЛитератураРедактиране
- August Beck: August Emil Leopold, Herzog von Sachsen-Gotha und Altenburg. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 681–683.
- Olaf Brühl: Verdrängt: Emil August – der peinliche Herzog. Anläßlich des 275. Geburtstages der eigenwilligsten deutschen Fürstenpersönlichkeiten. In: Thüringer Allgemeine (Hrsg.): Zwischen Fahner Höh und Rennsteig. 7. Jahrgang, Nr. 47, Gotha 1997.
- Jean Paul: Freiheitsbüchlein. Nachwort Sibylle Lewitscharoff. Süddeutsche Zeitung, München 2007. Reihe: Bibliotheca Anna Amalia. ISBN 9783866154124[5]
- Norbert Klatt: August Emil Leopold von Sachsen-Gotha und Altenburg und Johann Friedrich Blumenbach – Eine Beziehung sui generis, in Norbert Klatt, Kleine Beiträge zur Blumenbach-Forschung, 6. Göttingen 2014, Seite 7–92. ISBN 978-3-928312-37-0.
Външни препраткиРедактиране
- Olaf Brühl: Emil August, der war, was kein deutscher Mann je sein wollte
- August Herzog von Sachsen-Gotha und Altenburg, Ein Jahr in Arkadien. Kyllenion, Jena: Frommann und Wesselhöft 1805
ИзточнициРедактиране
- ↑ Wettin 6, genealogy.euweb.cz
- ↑ Richard Waitz, Der herzogliche Park zu Gotha von seiner Entstehung bis auf die jetzige Zeit, Gotha 1849, S. 14f.
- ↑ Emil Leopold August Herzog von Sachsen-Gotha-Altenburg, thepeerage.com
- ↑ August, Herzog von Sachsen-Gotha, geneall.net
- ↑ Jean Paul diskutiert mit dem Herzog über die Pressefreiheit, eine Streitschrift