Аврам Садикарио
Аврам Юсеф Садикарио (на македонска литературна норма: Аврам Садикарио; на ладино: Avram Jusef Sadikario) е поет и лекар от Република Македония.
| Аврам Садикарио Avram Sadikario | |
| лекар и поет от Република Македония | |
 Снимка на българските полицейски власти, 1941 – 1944 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет Белградски университет |
| Семейство | |
| Съпруга | Жамила Колономос (1947 – 2007)[1] |
| Аврам Садикарио в Общомедия | |
Биография
редактиранеРоден е през 1919 година в еврейско семейство в Битоля, тогава в новосъздаденото Кралство на сърби, хървати и словенци. Завършва основно училище и гимназия в Битоля. В 1938 г. започва да учи медицина в Белград, но в 1941 г. се връща в Битоля, поради окупацията на Югославия. Участва в съпротивителното движение. От 1943 до 1944 година е затворен в лагер в Плевен. Носител е на Орден за заслуги за народа от първи ред и Орден братство единство от първи ред.
Дипломира се в Медицинския факултет на Софийския университет в 1945 г. Същата година се връща в Югославия и работи в Куманово като детски лекар. От 1946 г. до пенсионирането си в 1984 г. е редовен професор и директор на Клиниката за детски болести в Скопие. Член е на Дружеството на писателите на Македония от 1973 година. Пише на македонски литературен език и на ладински.
В 1995 година в интервю за Американския мемориален музей на Холокоста заявява:
| „ | Дойдоха германците, но набързо тая власт германска, макар и да останаха няколко германци, беше веднага предадена на българите. И мога да кажа, че на първо време и един добър дял на македонския народ мислеше, че българите идват като освободители в Битоля и добре ги посрещнаха. Само за късо време. После си ги показаха, както се казва, рогата и после ясно народът се отдели от тая нова власт. И тая нова власт се видя, че не е освободителна, както си мислеха, ясно беше, че е фашистка.[2] | “ |
В 2005 година издава спомени, в които пише:
| „ | Когато германците дойдоха, улиците бяха пусти, някои хора се съпротивляваха, но всички бяха убити. Просто ей така. Германците бяха в Битоля много кратко време, преди българите да дойдат и да окупират Битоля. Възрастните македонци ги приветстваха като освободители. Те смятаха, че с българите са един народ.[3] | “ |
Женен е за Жамила Колономос. Умира в август 2007 година в Скопие.[4]
Библиография
редактиране- Ни крик ни самина (поезия, 1973)
- Очи и корења (поезия, 1974)
- Запалено лето (поезия, 1975)
- Погледи и ѕвона (поезия, 1977)
- Ханилеа (поезия, 1985)
- Замолкната правдина (поезия, 1987)
- Оносветски призиви (поезия, 1995)
- Датуми на поколот (поезия, 1996)[5]
Бележки
редактиране- ↑ collections.ushmm.org
- ↑ Oral history interview with Avram Sadikario, 05:22 // United States Holocaust Memorial Museum, 24 ноември 1995 г. Посетен на 26 март 2013 г.
- ↑ Дневник, Прочит на историята: Българската администрация във Вардарска Македония и съдбата на евреите, 18 ноември 2012
- ↑ Donev, Doncho, Momir Polenakovic. Doctorrs and Lecturers from Macedonia Elected for the First Time to the Faculty of Medicine in Skopje in the Period 1955–60 // Прилози. Македонска академија на науките и уметностите. Одделение за медицински науки XXXIV (3). 2013. ISSN 0351-3254. с. 126. Посетен на 14 март 2017.
- ↑ Значајни личности за Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“, Битоля, 2007, стр. 100 – 101. // Архивиран от оригинала на 2012-04-13. Посетен на 2012-12-02.