Австралийска овчарка

Австралийската овчарка е порода кучета, която въпреки името си произхожда от САЩ.

Австралийска овчарка
Характеристики
Ръст	Мъжки: 57 – 75 см Женски: 45 – 54 см
Тегло	до 22 кг
Произход
Страна	САЩ
Година	1696
Класификация по МФК
Група	1
Секция	1
Стандарт	342
Австралийска овчарка в Общомедия

История на породата

През 1493 г. в Америка попадат първите мериносови овце, внос от Испания. Заедно с тях на новия континент се появяват средни на ръст кучета, между които се срещат екземпляри със сини очи. При по-късен импорт на мериносови овце от Австралия, в Америка също пристигат синеоки кучета. В тях обаче, вече тече кръв от Австралийско Келпи и Дългокосместо Коли. Чрез сложен процес на кръстосване се обособява порода, на която дават названието Австралийско Овчарско Куче (Австралийска Овчарка). Селекцията се осъществява в САЩ, а не в Австралия, както предполага името ѝ. Резултатът надхвърля всички очаквания, породата получава повсеместна употреба, расте и славата ѝ. Представителите на породата съчетават в себе си ума, интелигентността и работоспособността на Бордър Коли и Келпи. Притежават богатата и красива космена покривка на Дългокосместото Коли. В същото време имат и собствен чар, който ги отличава от породите, участвали в първоначалното създаване. Австралийската овчарка е на 10-о място в една от класациите за най-умни кучета.

Стандарт на породата

Общ вид

Австралийската овчарка е средна на ръст порода кучета. Има здраво, мускулесто и пропорционално тяло, със среден кокал. Теглото на тялото и варира от 20 до 33 кг. Според класификацията на МФК се причислява към секцията на овчарските кучета (група 1 секция 1).

Характер

Австралийските овчарки са много трудолюбиви и отговорни, те винаги се стремят да угаждат на господаря си. Имат силно развито чувство за собственост, включително към своя собственик. Те са интелигентни, игриви, социални, лоялни и също така са добри компаньони. Тези кучета са много енергични и непрекъснато имат нужда да се занимават с нещо. Те са много здрави и издръжливи и упорити. Техния овчарски инстинкт може да бъде проблематичен за тяхното семейство, защото тази порода понякога се опитва да прилага тези си качества спрямо всичко, което се движи. С непознат те са резервирани и предпазливи, докогато го преценят. Също така са смели и умеят да бранят. Общуването с хората е решаващо за тази порода. Те се разбират добре с активни и внимателни по-големи деца. Австралийската овчарка обикновено не е агресивна към други кучета. Тези кучета, лоялни и верни приятели, същевременно са изключително трудоспособни. Австралийската овчарка лесно се справя с координирането на стада от овце или крави. Освен като пазач на стада, тя подхожда чудесно за различни кучешки спортове, поради бързината и енергичността си, а може успешно да бъде използвана и като охрана. Продължителността на живота на австралийската овчарка е около 15 години.

Глава

Тя е силна, с правилни черти, пропорционална, със средно широка черепна част и умерено удължена муцуна.

Уши

Те са триъгълна форма, високо на главата, като са леко заоблени на върха.

Очи

Очите на Австралийската овчарка са средни по размер с бадемовидна форма. Те са изразителни, а погледът е мек и благороден. Могат да бъдат сини, кафяви, кехлибарени или пъстри. Не са редки случаите, когато едното око е кафяво, а другото – синьо.

Крайници

Има солидни широки лапи, които осигуряват стабилност при стъпване.

Козина

Тази порода има разнообразна козина със средна дължина, права към къдрава. Сменя се два пъти годишно, с умерена смяна между тези периоди. Устойчива е на вятър и предпазва кучето при лоши метеорологични условия (водоустойчива). Козината може да бъде няколко цвята: черно-синьо, черно, червено–черно или изцяло червено със или без оттенъци и/или светло кафяви точки. По муцуната може да има петна, разновидности на бяло и жълто-кафяво, могат да се появят и на гърдите, на предните и задните лапи. Гъстата козина на врата и гърдите образува грива. Около главата, ушите и на предните крайници е по-къса, а по врата и задните крайници по-дълга.

Опашка

Характерна особеност на Австралийската овчарка е нейната опашка. Тя е нормално поставена и висяща, но дължината ѝ рядко превишава 10 – 12 см. При повечето кучета опашката напълно липсва.

Челюсти и зъби

Челюстите са здрави, с плътно прилепнали около тях устни. Зъбите са големи и здрави, с подобна на ножица захапка.

Грижи

Австралийската овчарка изисква минимална поддръжка. Поддръжката на козината е елементарна – достатъчно е сресване с твърда четка от време на време. По-голяма поддръжка е необходима по време на сезонната смяна на козината. Може да се къпят само когато е абсолютно необходимо. Трябва да и се осигуряват игри, разходки и упражнения за да развива и поддържа мускулатурата си. Тази порода е податлива на много болести. Могат да получат слепота или глухота. Тези, които са родени с къси/подрязани опашки може да получат сериозни гръбначни проблеми. Също са предразположени към епилепсия, тазобедрена дисплазия и катаракта.

Обучение

Австралийската овчарка е много интелигентно куче което се поддава обучение. То е особено податливо на дресиране, за да пази стада. Хубаво е да се социализират от малки и да се учат на послушание. Важно е да знаят кой е водачът, защото в противен случай ще се опитват да контролират. Австралийската овчарка изисква решителни, последователни и ефективни напътствия. Високата им интелигентност силната им способност да се учат прави стандартните упражнения скучни. Кучетата от тази порода се използват за пазачи от 19 век насам.

Активност

Австралийската овчарка изисква много и подвижни занимания. Обикновената разходка не е достатъчна. Те обожават да бягат, да играят и да участват във всички семейни игри. Те са в стихията си, когато им е дадена възможност да изпълнят някаква задача. Не е подходяща порода за отглеждане в апартамент, тъй като може да стане апатична, нервна и да се развият лоши черти от характера и. Те са средно активни и техният стопанин трябва да не води заседнал живот и е хубаво да се гледат в къща с голям двор и много пространство. Тази порода е изключително активна.