Отваря главното меню

Автобиография (Григор Пърличев)

разказ от Григор Пърличев

Автобиографията на Григор Пърличев е разказ за неговия живот, писан в периода 16 април 1884 – 1 май 1885 г., когато Пърличев е учител в Солунската българска мъжка гимназия. Издадена е за първи път през 1894 г., около година след смъртта на Пърличев, в Сборник за народни умотворения, наука и книжнина.[1] Българският писател и литературен критик Симеон Радев я определя като „една от най-вълнуващите книги в българската литература.“[2]

„Автобиография“
Първата страница от първото издание на автобиографията в СбНУНК
Първата страница от първото издание на автобиографията в СбНУНК
Автор Григор Пърличев
Първо издание 1894 г.
София, България
Оригинален език български
„Автобиография“ в Общомедия

Наред с „Житие и страдания грешнаго Софрония“ на Софроний Врачански, автобиографията е едно от най-ранните автобиографични съчинения, писани на български език. Димитър Матов пише че „по своя правдив и откровен език, по чувството на естетична мярка и по своята занимателност, Пърличевата автобиография е първа от рода си в нашата книжнина.“[3]

Според Симеон Радев автобиографията на Пърличев му отрежда едно от първите места сред българските книжовници заради своята „лъчезарна краткост“, драматизъм, живи описания на борбите на българската общност в Охрид, и заради дълбоката си философия.[4]

Въпреки че Пърличев е работил по автобиографията си повече от година, биографията е кратка – цялата обхваща общо около шестдесет страници. В някои случаи цели периоди от живота на автора са предадени в автобиографията само с няколко изречения.

Димитър Матов[3] и Кузман Шапкарев[5], съвременници на Пърличев, отбелязват, че четейки автобиографията, човек може да остане с впечатление, че Пърличев е бил първият инициатор на борбата за въвеждане на българския вместо гръцкия в училищата и черквите в Охрид и единствен неин водач, тъй като приносът на някои от останалите дейци не е споменат. Матов обяснява това с Пърличевото честолюбие, което е било накърнено от непризнаването на първенството му от страна на някои от другите участници в българското движение.

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

В Царство България автобиографията е била любимо учебно пособие на учителите по български език.[6]

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Гр. С. Пърличев. Автобиография. Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, кн. 11, 1894 г., с. 346.
  2. Симеон Радев. Ранни спомени, издателство „Изток – Запад“, София, 2013 г.
  3. а б Димитър Матов. Гр. С. Пърличев. Книжовно биографически чертици, сп. „Български преглед“, кн. 4-5, 1895 г.
  4. Симеон Радев. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2013 г.
  5. Кузман Шапкарев. Материали за възраждането на българщината в Македония от 1854 до 1884 г. Неиздадени записки и писма. София, 1984 г.
  6. Пърличев, Кирил. Към характеристика на Григор С. Пърличев, сп. „Македонски преглед“ г. 4, кн. 2, с. 99, 1928 г.

Външни препраткиРедактиране