Отваря главното меню

Автоматична междупланетна станция

АМС Луна 1, достигнала първа в света втора космическа скорост и напуснала зоната на притегляне на Земята[1]

Автоматичната междупланетна станция (АМС) – е безпилотен космически апарат, който е предназначен за полет в междупланетното пространство (не по геоцентрична орбита) за изпълнение на различни поставени задачи.

Докато страните, които имат свой собствен околоземен космически апарат са няколко десетки, много по-сложните технологии на междупланетни станции са усвоили само няколко страни – Русия, САЩ, страните от Европа – членовете на ЕКА, Япония, Индия, Китай.

КомуникацияРедактиране

Събраната от апаратурата информация се предава към Земята чрез радиовръзка. Обикновено връзката е двустранна, като по този начин могат да се управляват космическите апарати. Голямото разстояние до тях изисква те да притежават максимално възможна автономност на работа.

ИсторияРедактиране

Първата автоматична междупланетна станция е Луна 1, която прелита близо до Луната. Други известни са Вояджер, серията Луна, Маринър и други.

Рекорд по продължителност на работа е Пионер-6, пуснат през 1965 г. Последният сеанс с нея е проведен през 2000 година.

Известни автоматични междупланетни станцииРедактиране

Луна 9Редактиране

Първият изкуствен обект, приземил се меко на Луната.

Луна 3Редактиране

Първата станция, която фотографира обратната страна на Луната през 1959 г.

Луна 16Редактиране

Първият робот, кацнал на Луната и върнал обратно проби от повърхността ѝ.

Луноход 1Редактиране

Първата автоматична станция, доставена на Луната и придвижвала са по повърхността ѝ. Изпратена на Луната на 10 ноември 1970 г.

Маринър 10Редактиране

Първият кораб към Меркурий.

Венера 4Редактиране

Първи успешен анализ на друга планета.

Венера 7Редактиране

Венера 7 е първият апарат, успешно кацнал на друга планета (Венера) и изпратила данни към Земята за нея.

Маринър 9Редактиране

След достигането си до Марс през ноември 1971 година Маринър 9 става първата междупланетна станция, която поддържа орбита около друга планета.[2]

 
Повърхността на Титан на мястото на кацане на сондата „Хюйгенс“

Марс 3Редактиране

Първо меко кацане на Марс. Апаратът излиза от строя малко след кацането.

Пионер 10Редактиране

Първа проба към Юпитер.

Загубва се радиовръзката със сондата през януари 2003 година поради загуба на електрическото захранване на разстояние 12 милиарда километра от Земята.

Вояджър 1Редактиране

Вояджър 1 е 733-килограмов космически апарат, изстрелян на 5 септември 1977 година Преминава покрай Юпитер и Сатурн и е първият апарат, доставил снимки на техните спътници. Двата кораба трябва да напуснат пределите на Слънчевата система и да се отправят към звездите. На двата апарата от космическата програма Вояджър е поставена златната плоча на Вояджър. Поради размерите на кораба, огромният период от време до достигане на друга звезда, тази плоча има по-скоро символично значение като капсула на времето. На тази плоча в концентриран вид са дадени информации за Земята, както и 90-минутен запис на различни образци от музикални произведения. Едно от тях е песента Излел е Делю хайдутин.

Вояджър 2Редактиране

Вояджър 2 е космически апарат, изстрелян на 20 август 1977 г. по програмата Вояджър на НАСА. Идентичен е спрямо Вояджър 1. Апаратът посещава планетите Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Автоматическая межпланетная станция “ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  

ИзточнициРедактиране

  1. Brian Harvey, Russian planetary exploration: history, development, legacy, prospects. Springer, 2007, p.26. ISBN 0-387-46343-7
  2. Програмата Mariner 8 & 9