Автоматична междупланетна станция

Автоматичната междупланетна станция (АМС) – е безпилотен космически апарат, който е предназначен за полет в междупланетното пространство (не по геоцентрична орбита) за изпълнение на различни поставени задачи.

АМС Луна 1, достигнала първа в света втора космическа скорост и напуснала зоната на притегляне на Земята

Докато страните, които имат свой собствен околоземен космически апарат са няколко десетки, много по-сложните технологии на междупланетни станции са усвоили само няколко страни – Русия, САЩ, страните от Европа – членовете на ЕКА, Япония, Индия, Китай.

Комуникация

Събраната от апаратурата информация се предава към Земята чрез радиовръзка. Обикновено връзката е двустранна, като по този начин могат да се управляват космическите апарати. Голямото разстояние до тях изисква те да притежават максимално възможна автономност на работа.

История

Първата автоматична междупланетна станция е Луна 1, която прелита близо до Луната. Други известни са Вояджер, серията Луна, Маринър и други.

Рекорд по продължителност на работа е Пионер-6, пуснат през 1965 г. Последният сеанс с нея е проведен през 2000 година.

• Автоматични междупланетни станции
• 
  „Маринър 9“
• 
  „Вояджър 2“ в космоса (рисунка)
• 
  „Касини-Хюйгенс“ излиза на орбита около Сатурн (рисунка)
• 
  „Дийп Импакт“ до кометата 9P/Темпел (рисунка)
• 
  „Розета“ и „Филе“ до кометата Чурюмов—Герасименко (рисунка)
• 
  „Нови хоризонти“ в системата на Плутон—Харон (рисунка)
• 
  Юнона на орбита около Юпитер (рисунка)

Известни автоматични междупланетни станции

Луна 9

Първият изкуствен обект, приземил се меко на Луната.

Луна 3

Първата станция, която фотографира обратната страна на Луната през 1959 г.

Луна 16

Първият робот, кацнал на Луната и върнал обратно проби от повърхността ѝ.

Луноход 1

Първата автоматична станция, доставена на Луната и придвижвала са по повърхността ѝ. Изпратена на Луната на 10 ноември 1970 г.

Маринър 10

Първият кораб към Меркурий.

Венера 4

Първи успешен анализ на друга планета.

Венера 7

Венера 7 е първият апарат, успешно кацнал на друга планета (Венера) и изпратила данни към Земята за нея.

Маринър 9

След достигането си до Марс през ноември 1971 година Маринър 9 става първата междупланетна станция, която поддържа орбита около друга планета.

Повърхността на Титан на мястото на кацане на сондата „Хюйгенс“

Марс 3

Първо меко кацане на Марс. Апаратът излиза от строя малко след кацането.

Пионер 10

Първа проба към Юпитер.

Загубва се радиовръзката със сондата през януари 2003 година поради загуба на електрическото захранване на разстояние 12 милиарда километра от Земята.

Вояджър 1

Вояджър 1 е 733-килограмов космически апарат, изстрелян на 5 септември 1977 година Преминава покрай Юпитер и Сатурн и е първият апарат, доставил снимки на техните спътници. Двата кораба трябва да напуснат пределите на Слънчевата система и да се отправят към звездите. На двата апарата от космическата програма Вояджър е поставена златната плоча на Вояджър. Поради размерите на кораба, огромният период от време до достигане на друга звезда, тази плоча има по-скоро символично значение като капсула на времето. На тази плоча в концентриран вид са дадени информации за Земята, както и 90-минутен запис на различни образци от музикални произведения. Едно от тях е песента Излел е Делю хайдутин.

Вояджър 2

Вояджър 2 е космически апарат, изстрелян на 20 август 1977 г. по програмата Вояджър на НАСА. Идентичен е спрямо Вояджър 1. Апаратът посещава планетите Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Автоматическая межпланетная станция “ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​