Автономия (1898 – 1902)

Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Автономия.

„Автономия“ е български вестник, излизал в София от 10 май 1898 до 23 октомври 1899 (48 броя) и от 7 декември 1901 до 30 март 1902 година (6 броя).[1]

„Автономия“
Avtonomia broy 1.JPG
брой 1
Информация
Вид седмичник
Начало 10 май 1898 г.
Край 30 март 1902 г.
Цена на
печатно издание
15 стотинки, годишен абонамент 10 лева
Редактор Димитър Чохаджиев
Език български
Свързани вестници Вардар

Общо излизат 54 броя. Брой 1 – 5 носи подзаглавие Орган на политическите интереси на християнското население в Турция, брой 6-12 – Независим орган на македонските интереси, 20-24 – орган на политическите интереси на македонското население в Турция и после пак с първото подзаглавие.

Вестникът излиза в събота и първоначално е редактиран от Димитър Г. Чохаджиев, а по-късно от Ст. Иванов, А. С. Василев, Иван Стоименов, Иван Недев, Тодор Арсов и Александър К. Чакъров. Редактор е и Кочо Аврамов.[2] От брой 24 във вестника има и текстове на френски език, като и заглавието излиза и на френски. Печатан е първо в печатницата „Иван П. Даскалов“, а по-късно и в „Либерален клуб“, „Т. Пеев“, „Светлина“, „Иван К. Цуцев“, „Я. Петров“, „Ив. Г. Говедаров“, „Иван К. Божинов“, „Б. Зилбер“ и „Янко С. Ковачев“.

Вестникът публикува информации за положението на българите в Османската империя. Първоначално защитава политическите позиции на Върховния комитет, а по-късно се опитва да заеме центристка позиция между Комитета и Вътрешната организация.[3] Подкрепя Българското тайно революционно братство.[4] Във вестника излиза и поемата на Райко Жинзифов „Кървава кошуля“.[5]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 198.
  2. Караманджуков, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 49.
  3. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 54.
  4. Спомени на Борис Сарафов, в: Материали за историята на македонското освободително движение, Издава Македонският научен институт, книга V, Спомени на Дамян Груев, Борис Сарафов и Иван Гарванов, съобщава Л. Милетич, София, 1927, стр. 53.
  5. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 12.