Отваря главното меню

Агатангел Папагригориадис

Агатангел (на гръцки: Αγαθάγγελος, Агатангелос) е гръцки духовник, воденски (1870 - 1875) и струмишки митрополит (1875 - 1887) на Вселенската патриаршия.[1]

Агатангел
Αγαθάγγελος
гръцки духовник

Роден
Починал
Писмо до струмишките първенци на митрополит Агатангел

БиографияРедактиране

Роден е в 1805 година[2] със светското име Папагригориадис (Παπαγρηγοριάδης) в голямото влашко село в Олимп Ливади[3] или в Галатища на Халкидика.[1] В 1835 година е ръкоположен за дякон от патриарх Григорий VI Константинополски.[1]

Служи като дякон при владиката Антим Поленински в Кукуш,[1] където се представя като българофил. В 1840 година в светогорския манастир Кутлумуш се запознава с митрополит Мелетий III Воденски. В 1845 година митрополит Мелетий го назначава за проповедник, а през 1848 година за протосингел на Воденската митрополия.[1]

От 1854 до 1870 година[2] е петраски епископ в родното си Ливади.[1] На 15 януари 1862 година се мести в Цариград поради лошо здраве.[4] Агатангел е сред едно от трите имена, които Кукушката българска община предлага на Патриаршията за владика вместо мразения Мелетий Византийски. Кузман Шапкарев пише:

Избраний за трети кандидат Агатангел, който тога бил Петърски (Петрас) епископ, 15 години дяконувал при бивший кукушкий владика Антима и една-две години ученичествувал при Д. Миладинова на първото му в Кукуш учителствувание, следователно и приятел на последния станал, та затова и бил предложен за кандидат. Справедливо е да се не забравя, че той същий Агатангел още на онова време, т.е. преди 1845 г. и преди да се появи негде в Македония въпрос за въвеждание българский язик в оние места, където дотога служил гръцкий, този Агатангел, казвам, още тога предложил на кукушаните да доведат български учител и от своя страна предложил да им помогне за тая цел с по 1500 гроша годишно, за да доведат българский учител Йордана х. Константинов от Велес; а как на последне време като струмнички владика станал е толко върл гонител на българизма, то не може да се обясни инак, освен че трябва принуден от висшето си началство така да постъпя.[5]

По-късно в разгара на униатския проблем в Кукуш, Агатангел е изпратен като екзарх на солунския митрополит в града, но не влиза в Кукуш, където са екзархът на Патриаршията Иларион Макариополски и католическият епископ Еужен Боре, а се установява в Дойран и обикаля епархията.[6]

На 2 април 1870 година[1] заменя митрополит Никодим в една от най-проблемните македонски епархии - Воденската. Във Воден Агатангел се сблъсква с новооснованата Воденска българска община. Първоначално се опитва да постигне компромис, като обещава богослужение в трите воденски църкви и на български срещу непреминаване на населението под върховенството на Българската екзархия, но предложението е отхвърлено от българската партия. С подкрепата на османските власти Агатангел се опитва да отстрани ръководителя на общината Павел Божигробски - и през февруари 1871 година архимандрит Павел е принуден да напусне града. В 1872 година в града се създава антибългарският силогос „Еге“. На българите е забранено да ползват общинското православно гробище, а църквата „Свети Врач“ („Свети Безсребърници“) на няколко пъти минава ту в български, ту в гъркомански ръце, но накрая остава българска.[7]

На 18 декември 1875 година Агатангел поема Струмишката епархия.[8][1] И тук се изявява, като гонител на българщината. Той преследва българските учители и анатемосва всички, които пращат децата си в български училища. През 1883 година отнема от местното българско население Полошкия монастир при град Кавадарци.[9] Има заслуги за построяването на струмишкия водопровод, който получава името Владикина вода.[10]

Умира на 11 октомври 1887 година в Струмица.[1][2]

Част от кореспонденцията на митрополит Агатангел с патриарха и други лица е публикувана под заглавието „Сборник кореспонденция на Агатангел Воденски. Борбата на Агатангел срещу българщината (1870 – 1871)“.[11]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж з и Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Στρωμνίτσης κυρός Αγαθάγγελος. (1805-1887). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 24 април 2019.
  2. а б в ΠΑΠΑΓΡΗΓΟΡΙΑΔΗΣ, Αγαθάγγελος. // The Institute for Balkan Studies. Посетен на 19 февруари 2015.
  3. Επίσκεψη της Α. Θ. Παναγιότητος του Οικουμενικού Πατριάρχου κ. κ. Βαρθολομαίου στην Ιερά Μητρόπολη Ελλασώνος
  4. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 205. Посетен на 5 септември 2014.
  5. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Български писател, София, 1984, стр. 174 – 175.
  6. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Български писател, София, 1984, стр. 182.
  7. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетитѣ. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 199.
  8. Маркова, Зина. „Българската екзархия 1870-1879“. София, 1989, стр. 80.
  9. Снегаров, Иван. Отношенията между Българската църква и другите православни църкви след провъзгласяването на схизмата. В: - Църковен архив, кн. ІІІ-IV, 1929.
  10. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 9. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  11. Καράντζαλης Τίτος Κ., Δημ. Β. Γονής. Κώδιξ της αλληλογραφίας του Βοδενών Αγαθαγγέλου. Αγώνες του Αγαθαγγέλου κατά του Βουλγαρισμού (1870-1871), Θεσσαλονίκη 1975.
Дионисий олимпийски петренски епископ
(1854 – 2 април 1870)
Атанасий
Никодим I воденски митрополит
(2 април 1870 – 18 декември 1875)
Йеротей
Йеротей струмишки митрополит
(18 декември 1875 – 11 октомври 1887)
Калиник