Агатоники
Агатоники или Агатоникия (на гръцки: Αγαθονίκη, Αγαθονίκεια) е късноантично и средновековно градче с неизвестно местоположение в района на Сакар. Център е на титуларната Агатоникийска епархия.
| Агатоники | |
| Местоположение | |
|---|---|
| Страна |  България |
| Археология | |
| Вид | средновековен град |
| Период | III-ХI век |
| Епоха | Източна Римска империя |
История редактиране
При установяване на църковната организация в Източната римска империя към IV – VI в. сл. Хр., градчето е епископско седалище на епархия, подчинена на Филипополската митрополия. То запазва своя статут и продължава да се споменава в епархийските списъци и през следващите векове, макар районът да запада в резултат на варварските нашествия и войните с България.[1]
Споменава се през 815 г. като гранична крепост в 30-годишния мирен договор на хан Омуртаг с Византия, закрепен върху камък в Сюлейманкьойския надпис.[2]
В мемоарите на византийската принцеса Ана Комнина (ХII в.) се споменава във връзка кампанията си срещу куманите през 1094 г. на император Алексий I Комнин.[3]
Локализиране редактиране
Точното местоположение на град Агатоники е неизвестно.[4] Според някои е в подножието на Родопите, близо до Пловдив,[4] според повечето историци се локализира край село Оряхово в южните склонове на Сакар.[4][5]
В мемоарите на Ана Комнина (ХII в.) се споменава в близост до градчето Скутари, тъй като император Алексий I Комнин преминава през Агатоники веднага след Скутари, докато куманите били разположение в района на Авролево[3] (връх Дервишка могила, връх Вишеград или Бакаджиците).
Източници редактиране
- ↑ Parthey, Gustav. Notitiae 5, 10 // Hieroclis Synecdemus et notitiae graecae episcopatuum. Berlin, 1866. с. 122, 218. (на латински)
- ↑ Бешевлиев, Веселин. III. Мирни договори, надпис № 41 // Първобългарски надписи. София, 1992. с. 164.
- ↑ а б Anna Comnenae, Alexias. Х.2. – В:ГИБИ. Т. VIII. София, БАН, 1972. с. 111. Посетен на 15.10.2018.
- ↑ а б в Επισκοπή Αγαθονίκειας // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 11 юни 2017. (на гръцки)
- ↑ Бешевлиев, Веселин. III. Мирни договори, надпис № 41 // Първобългарски надписи. София, 1992. с. 164.