Агиография (от гръцки: ἁγιογραφία, hagiographia, άγιος – свят/светец и γράφω – пиша) е биографията на светец или на божи служител [1].

Житие на Свети Антоний Нови Берски (на старогръцки език) Животът на Св. Мартин (на латински език)
Житие на Свети Антоний Нови Берски
(на старогръцки език)

Агиографията е жанр на религиозната литература, описващ живота и чудесата извършвани (и посмъртно) от светци [2]. Това е и хуманитарната историко-литературна дисциплина изучаваща житията на светците, както и богословско-исторически аспекти на живота и дейността им.

В средновековната българска литература, това е целенасочено разработвана прозаическа жанрово-тематична група. С това агиографията се поставя в центъра на средновековната жанрова система, заедно с химнографията и църковната реторика. Агиографията включва два основни жанра: житие и разказ за мощи.

Единственият непесенен жанр на култовата поезия са проложните стихове.

Други религии, освен Християнската, като Будизъм, Ислям и Сикхизъм също създават и поддържат агиогравски текстове и литература относно светците, гурутата и други личности, за които се смята, че са притежавали способностите на светците.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. hagiography @ Etymology online
  2. Агиография @ Тълковен речник
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Hagiography“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​