Агиос Василиос (дем Лъгадина)
Агиос Василиос, още Айвасил или Свети Васил (на гръцки: Άγιος Βασίλειος), е село в Гърция, част от дем Лъгадина (Лангадас) в област Централна Македония с 1275 жители (2001).
| Агиос Василиос Άγιος Βασίλειος | |
| — село — | |
 | |
  Агиос Василиос  Агиос Василиос  Агиос Василиос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Лъгадина |
| Надм. височина | 77 m |
| Население | 1275 души (2001) |
| Агиос Василиос в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено на южния бряг на Лъгадинското езеро (Корония) на 38 километра източно от Солун.
История
редактиранеПраистория, античност и средновековие
редактиранеНа 5 km западно от селото има праисторическа селищна могила.[1]
В селото има запазена византийска кула, висока 15 метра, строена през XIV век, която вероятно не е служила за защита на селото, а е свързана с доставката на стоки от риболова и селското стопанство, идващи от езерото и околните плодородни райони. Според традицията кулата и селото носят името си от император Василий I Македонец от IX век.[2] Античните сполии в зидарията на кулата, както и многото фрагменти от съдове и цялата лампа, открити около кулата говорят за съществуване на селище още от римската епоха. В селището е проучен и част от палеохристиянски некропол.[1]
Селото е споменато в редица светогорски документи. Езерото в началото на XI век е споменато с античното си име Корония, а в 1162 година в документ на Великата Лавра като Светивасилско езеро (λίμνη του Αγίου Βασιλείου). Селото е споменато и в документи от 1322 и 1335 година на манастира Ксенофонт.[3]
В Османската империя
редактиранеСлед османското завоевание споменаванията му се увеличават. В XV и XVI век Айо Васил е засвидетелствано като християнско село. В османско преброяване от 1694 година Ай Васил е чифлик в нахия Лагада с християнски жители. Айвасил в XVII – XVIII век е сред въглищарските села.[3] При раннохристиянския некропол има кръгла пещ от османско време.[1]
Гробищната църква „Свети Георги“ е от XIX век.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Айос Василиос (Ayos-Vassilios) живеят 240 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ани Васил (Agni-Vasile) е показано като село с 40 домакинства и 178 жители гърци.[6] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов в Ая Васил живеят 270 гърци.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Свети Васил (Sveti-Vassil) има 200 гърци и работи гръцко училище.[8]
В селото са запазени няколко ценни сгради от османската епоха като хамама, северозападно от кулата, магазина на Панделис Куцакис в старата североизточна част на селото между главния път и езерото и къщата на Хараламбос и Милтиадидис Цьолакидис в южната.[1]
В Гърция
редактиранеСлед Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. През 20-те години в селото са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Агиос Василиос е смесено местно-бежанско село със 101 бежански семейства с 355 души.[9] В XX век е изграден новият енорийски храм „Успение Богородично“.[3]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών – Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XII. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ Δήμος Λαγκαδά // Архивиран от оригинала на 2014-08-22. Посетен на 2012-11-14.
- ↑ а б в Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XI. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. X. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 152-153.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 169.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 196-197. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012