Агостино Карачи (на италиански: Agostino Carracci; Болоня, 16 август 1557Парма, 23 февруари 1602) е италиански художник и гравьор.

Агостино Карачи
Agostino Carracci
италиански художник
Автопортрет на Агостино Карачи
Автопортрет на Агостино Карачи
Роден
Починал
22 март 1602 г. (44 г.)
СтилБарок
Агостино Карачи в Общомедия

По-голям брат на Анибале Карачи и братовчед на Лудовико Карачи, той също е известен и талантлив художник. Въпреки произхода си, Карачи е човек със забележителна култура и изобретателност.

Биография редактиране

 
Мадоната с Младенеца и светии, Парма

Агостино Карачи започва своето обучение при художници от късно-маниеристичната среда наБолоня. Първо посещава ателието на златар, за да научи изкуството на гравирането, след това ателието на Просперо Фонтана, после това на Бартоломео Пасароти и накрая ателието на архитекта и резбар Доменико Тибалди.

През седемдесетте години на шестнадесети век той посещава ателието на Корнелис Корт и започва своята дейност като гравьор, като копира картините на болонските майстори от онова време като Лоренцо Сабатини, Орацио Самакини и Денийс Калваерт.

С цел изучаване на изобразителното изкуство и усъвършенстване, Агостино Карачи предприема пътувания във Венеция през 1582 г., в Парма между [1586]] и 1587 г. и отново във Венеция между 1587 и 1589 година.

 
Гравюра, изработена от Агостино Карачи по картината „Разпятието“, шедьовър на Тинторето

Във Венеция той се занимава с гравюра, което му носи признанието на Паоло Веронезе, на когото в известен смисъл става официален гравьор и на Тинторето, който дава висока оценка на графичните му способности. Високата оценка, дадена му от Тинторето, се дължи на забележителната гравюра изработена от Карачи по картината „Разпятието“, шедьовър на Тинторето.

През осемдесетте години на шестнадесети век той прави различни гравюри на картините на Кореджо, сред които са и известните „Мадона ди Сан Джироламо“ и „Прощаването на Христос с майка му“.

Сред големите художници, за които Каракчи рисува гравюри, е и Федерико Барочи с картината „Бягството на Еней от Троя“.

Други важни изработки на Агостино Карачи в областта на графиката са илюстрацията на книгата на Антонио Кампи „Кремона Феделисима“ (история на град Кремона, публикувана през 1585 г.) и сътрудничеството в първото илюстровано издание на „Йерусалим се освободи“ от Торкуато Тасо, публикувано в Генуа през 1590 г. От двадесетте гравюри, придружаващи този том, десет са от ръката на Агостино.

 
Анибале, Лудовико и Агостино Карачи, художник неизвестен

Агостино Карачи е може би най-добрият италиански гравьор за своето време, разработвайки графична техника, която се превръща в основен ориентир за това изкуство.

През 1582 г. Агостино Карачи заедно с Анибале Карачи и Лудовико Карачи създава в Болоня една от първите в Италия Академия за изящни изкуства.

 
Мадоната с Младенеца и светии

Благодарение на практиката си като гравьор, Анибале изучава техниката на венецианския и пармския стил, с което влияе значително върху бъдещото художествено развитие, както на братовчед си Лудовико, така и на брат си Анибале. Това влияние личи по стенописите на Палацо Фава, Болоня, изобразяващи „Истории за Джейсън и Медея“, изпълнени през 1584 г. Това е първото колективно начинание на братовчедите на Каракчи, и се приема, че творческият принос за това произведение идва от Агостино.

Олтарната картина „Мадоната с Младенаца и светии“, поръчана от Маргерита Фарнезе за църквата на Бенедиктинския манастир Сан Паоло в Парма, датира от 1586 г. и е едно от първите му индивидуални произведения.

Фундаментален етап от реформата на Карачи в живописта са стенописите на Палацо Магнани, Болоня, изобразяващи „История на основаването на Рим“, колективно рисувани 1590 и 1592 г. от Агостино, Анибале и Лудовико. Приблизително по същото време той започва своя шедьовър „Причастието на Свети Йероним“, сега запазен в Националната художествена галерия на Болоня.

Агостино Каракчи е и умел портретист, за което свидетелства предполагаемия „Портрет на Олимпия Луна“, творба с огромно значение.

През 1598 г. той се премества при брат си Анибале в Рим, за да му помогне в изографисването на галерия Фарнезе. Агостино Каракчи рисува две картини върху свода на Галерията, „Морски триумф“ и „Аврора и Кефал“, които изиграват важна роля в изисканата и сложена иконография на това произведение на изкуството.

По поръчка на фамилия Фарнезе, между 1598 и 1600 г., той създава картината „Портрет на Ариго косматия, Петър лудия и джуджето Амон“, представляваща особен пример в жанрова живопис, сега изложена в Национален музей и галерия на Каподимонте, Неапол.

През 1600 г. той е повикан в Парма от Ранучо I Фарнезе, където започва изографисването на свода, представляващ митологични стенописи с алегорично значение в Сала д'Амор в Палацо дел Джардино. Поради влошеното си здравословно състояние Агостино Каракчи оставя недовършена поръчката и се оттегля в Манастира на капуцините в Парма.

Агостино Каракчи умира на 23 февруари 1602 г. и е погребан в катедралата в Парма. През януари 1603 г. в Болоня артистичните, литературни и академични среди му организират, рядко по това време за художник, тържествено погребение, каквото не се вижда в Италия от погребението на Микеланджело.

Агостино Карачи е първият учител на забележително талантливи художници като Доменикино и Джовани Ланфранко, които след смъртта му се преместват в Рим, за да работят в ателието на Анибале Карачи.

Картини на Агостино Карачи редактиране

Стенописи на Агостино Карачи редактиране

Източници редактиране

  • Stephen E. Ostrow, Agostino Carracci, Thesis (Ph. D.) New York University, New York, 1966
  • Diane De Grazia, Le stampe dei Carracci con i disegni, le incisioni, le copie e i dipinti connessi: catalogo critico, Edizioni Alfa, Milano, 1984
  • Donald Posner, CARRACCI, Agostino, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 20, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1977.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Agostino Carracci в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​