Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Агрипина.

Юлия Агрипина (лат.: Iulia Agrippina, Agrippina minor; на класически латински: IVLIA•AVGVSTA•AGRIPPINA; на гръцки: η Ιουλία Αγριππίνη; * 7 ноември 15 или 6 ноември 16 г. в Опидум Убиорум, днес Кьолн; † 19/23 март 59 г. в Мизенум, Кампания). За да се различава от майка си, често я наричат Агрипина Младша. Дъщеря е на римския император Германик и Агрипина Старша и е от Юлиево-Клавдиева династия. Тя е съпруга на римския император Клавдий и майка на римския император Нерон.

Агрипина Младша
'римска императрица'
Agrippina minor Stuttgart.jpg
Бюст на Агрипина, майка на Нерон
Лични данни
Родена 7 ноември 15 г.
Опидум Убиорум, Римска империя
Починала 23 март 59 г.
Мизенум, Римска империя
Предшествана от Валерия Месалина
Наследена от Клавдия Октавия
Семейство
Брак Гней Домиций Ахенобарб
Гай Салустий Крисп Пасиен
Клавдий (император)
Потомци Нерон (император)
Династия Юлиево-Клавдиева
Баща Германик
Майка Агрипина Стара
Агрипина Младша в Общомедия

Агрипина е родена в селище на убите в днешен Кьолн, когато баща ѝ Германик е главнокомандващ на воюващите легиони в Германия. Тя има трима по-големи братя Нерон Юлий Цезар Германик, Друз Юлий Цезар и бъдещия император Калигула и две по-малки сестри Юлия Друзила и Юлия Ливила.

Първият ѝ брак е през 28 г. в Рим с втория ѝ братовчед по бащина линия Гней Домиций Ахенобарб, от когото ражда през 37 г. единствения си син Нерон. Брат ѝ Калигула я изпраща през 39 г. в изгнание на остров Понтия, откъдето се връща след неговото убийство.

След втория ѝ брак с Гай Салустий Крисп Пасиен, когото вероятно отравя през 47 г., се омъжва за трети път през 49 г. за нейния чичо по бащина линия император Клавдий.

Агрипина се опитва да осигури за Нерон наследството на трона, макар че Клавдий има син Британик. През 50 г. Клавдий определя Нерон за свой наследник, a на жена си Агрипина дава титлата Августа. На Агрипина е наречен новия град Colonia Claudia Ara Agrippinensium (днес Кьолн). В родното си място тя нарежда да се основе ветеранска колония.

През 54 г. според Тацит тя отравя съпруга си с помощта на отровителката Локуста и провъзгласява Нерон за император. В началото упражнява голямо влияние върху сина си.

През 59 г. Нерон, който вече показва ясни прояви на Цезарска лудост (параноя), поръчва убийството на майка си.

ЛитератураРедактиране

Родословното дърво на Ахенобарбите и връзката с император НеронРедактиране