Темпото (на италиански: Tempo – време) е основен термин в музиката.[1] Обозначава относителната скорост, с която трябва да бъде изпълнено дадено музикално произведение.

Основно видовете темпо в музиката се делят на три – бавно, умерено и бързо. Обозначават се в арматурата на нотописа, обикновено с италиански термини, които не във всички случаи съответстват буквално на темпото и по-скоро искат да уточнят начина на интерпретация, отколкото да фиксират неговата скорост.

Основни бавни видове темпо са Grave (тежко), Largo (широко), Lento и Адажио (бавно).

Умерени са Andante (ходом), Moderato (умерено), Sostenuto (сдържано).

Бързи са Allegro (бързо), Vivo (живо), Presto (бързо, по-бързо от Allegro).

Темпо Име Удара в минута
Бавно Largo 40 – 60
Larghetto 60 – 66
Adagio 66 – 76
Умерено Andante 76 – 108
Moderato 108 – 120
Бързо Allegro 120 – 168
Presto 168 – 200
Prestissimo 200 – 208
Темпо
Бавно Умерено Бързо
Grave (тежко) Andante (ходом) Allegro (бързо)
Largo (широко) Moderato (умерено) Vivo (живо)
Lento (дълго) Sostenuto (сдържано) Presto (още по-бързо)
Ададжо (бавно)

Съществуват различни разновидности – например Presto Prestissimo (много бързо), Allegro Vivace („живо бързо“), Allegretto (бързичко – темпото може да бъде и умерено, и бързо), Allegro piu non tropo (Бързо, но не много бързо) и др.

Точно исканото темпо се ообозначава от края на 19 век с въвеждането на т. нар. Метроном-Менцел (музикален знак в арматурата – ММ), но при всички случаи темпото е въпрос на интерпретация от страна на музикалния изпълнител, с указването на съответното темпо композиторът иска само да даде насоки за съответната интерпретация.

Източници

редактиране
  1. Темпа // Архивиран от оригинала на 2021-12-30. Посетен на 2021-12-30.