Адамантиос Манос

гръцки революционер

Адамантиос (Диамантис) Манос, наричан капитан Кокинос или Димбрас (на гръцки: Αδαμάντιος (Διαμαντής) Μάνος, καπετάν Κόκκινος ή Ντίμπρας), е гръцки андартски капитан, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Западна Македония в началото на XX век.[1]

Адамантиос Манос
Αδαμάντιος Μάνος
гръцки революционер
Αδαμάντιος Μάνος.png
Роден
1862 г.
Починал
25 април 1908 г. (46 г.)

Етнос гърци
Адамантиос Манос в Общомедия

БиографияРедактиране

Адамантиос Манос е роден през 1862 година в гревенското село Спилео, тогава в Османската империя. Рано получава прякора Кокинос по румения цвят на лицето си, но за да не се бърка с Лукас Кокинос получава псевдонима капитан Димбрас. Жени се и има пет деца. В началото на XX век се включва в гръцката пропаганда в Македония и си сътрудничи с митрополит Агатангел Гревенски. През 1904 година посреща Павлос Мелас, а на 21 април 1905 година участва в голямата битка с турски аскер на Мурик. На 11 юли 1905 година става четник при Петрос Манос (капитан Вергас), който действа в Гревенско срещу четите на румънската пропаганда и в Костенарията срещу българските чети на ВМОРО. През октомври 1905 година оглавява собствена чета в Гревенско и си сътрудничи с капитаните Лукас Кокинос, Йоргос Лепидатос, Никола Белов и Томас Макулис.[2][3][4] Участва в голямото сражение на Орлякас.[5]

 
Адамандиос Манос

През януари 1906 година е изпратен да подпомогне четата на Йоанис Пануцопулос (капитан Зиряс). Заради нередовното изплащане на заплатите четата му се отдава на грабежи в Битолско. През май 1906 година Адамантиос Манос и 15 негови четници се присъединяват към Григорис Фалиреас, но повторно заради липса на пари от Атина се отдават на разбойничество[2][3][4][6]. След това с четата на Йорко Чокардани тероризира влашките села и се сражава с турски аскери в Тесалия и Западна Македония[2][3][4]. През юни 1907 година Адамантиос Манос си сътрудничи с Георгиос Стримонарас (капитан Царас) в Гревенско, а след като Стримонарас напуска Македония през декември същата година, Манос остава главен отговорник на пропагандата в Гревенско. На 8 февруари 1908 година е заловен от турските военни в гревенското село Монахити и на 25 април 1908 година е обесен на Ат пазар в Битоля.[7] След неговата смърт жена му получава гръцка офицерска пенсия. През 2000 година негов паметник е поставен в родното му село.[4]

БележкиРедактиране

  1. Ιστορία. // Slieo.gr. Посетен на 21 декември 2021 г. (на гръцки)
  2. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 22. (на гръцки)
  3. а б в Επετηρίς Αγωνιστών Μακεδονικού Αγώνος 1903 – 1909, αύξων αριθμός 2168
  4. а б в г εφημερίδα Πρωινή, Πέμπτη 24 Μαΐου 2012, Τα Γρεβενά στο Μακεδονικό Αγώνα, Οπλαρχηγός Διαμάντης Μάνος (καπετάν Κόκκινος), Χρήστος Δ. Βήττος, υποστράτηγος ε.α., архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305002642/http://www.media-news.gr/newspapers/proini-grevena/5607.pdf, посетен на 2012-11-05 
  5. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 22. (на гръцки)
  6. Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Ο ένοπλος αγώνας στη Μακεδονία 1904 – 1908, εκδόσεις Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σελ. 219
  7. Βήττος, Χρήστος Δ. Ο οπλαρχηγός καπετάν Κόκκινος και η μάχη του Όρλιακα. // Greveniotis.gr. Посетен на 26 септември 2016.