Аделхайд фон Брауншвайг-Гьотинген
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Аделхайд.
Аделхайд фон Брауншвайг-Люнебург-Гьотинген (на немски: Adelheid von Braunschweig-Lüneburg-Gottingen; * 25 март 1290; † между 14 февруари и 2 октомври 1311 в Касел) от род Велфи е принцеса от Брауншвайг-Люнебург и Гьотинген и чрез женитба ландграфиня на Долел Хесен.
Аделхайд фон Брауншвайг-Гьотинген | |
ландграфиня на Долел Хесен | |
Лични данни | |
---|---|
Родена | |
Починала | 2 октомври 1311 г.
|
Други титли | принцеса от Брауншвайг-Люнебург и Гьотинген |
Семейство | |
Династия | Велфи |
Баща | Албрехт II |
Майка | Рикса фон Верле |
Брак | Йохан фон Хесен |
Потомци | Елизабет фон Хесен |
Тя е най-възрастната дъщеря на херцог Албрехт II (1268 – 1318) от Брауншвайг-Люнебург–Волфенбютел и Гьотинген и съпругата му Рикса фон Верле († 1317).[1]
Аделхайд се омъжва през юли 1306 г. за Йохан фон Хесен († 1311), ландграф на Долел Хесен от 1308 г.[2] Те управляват от Касел. Йохан умира от чума на 14 февруари 1311 г. Аделхайд умира също от чума между 14 февруари и 2 октомври 1311 г. и е погребана до съпруга си в манастир Ахнаберг в днешен Касел. Двамата имат една дъщеря:[3][4]
- Елизабет фон Хесен († 1339), омъжена за Ото VI фон Оксенщайн († 1377).
Литература
редактиране- Johanna Elisabeth Wigand, Geschichte der Regenten von Hessen-Cassel (S. 7 – 8), Cassel, 1882, Faksimileausgabe Historische Edition Dieter Carl, Vellmar, 2001, ISBN 3-9807814-0-2
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/2, Tafel 239.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. I, Tafel 59., Vol. I, Tafel 97.
Източници
редактиране- ↑ Welf 3, genealogy.euweb.cz
- ↑ Brabant 6, genealogy.euweb.cz
- ↑ Adelheid von Braunschweig-Luneburg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Adelheid v.Braunschweig-Göttingen, ww-person.com
Външни препратки
редактиране- Genealogie Архив на оригинала от 2013-02-13 в archive.today, uni-marburg.de
- Adelheid v. Braunschweig-Göttingen Архив на оригинала от 2013-12-25 в Wayback Machine., uni-erlangen.de