Административно деление на Турция
Предлага се тази статия да се обедини със страницата Списък на вилаетите в Турция. |
Република Турция е разделена на 81 вилаета (на турски: iller, ед. ч. – il), управлявани от назначен валия (на турски: vali). Всеки от вилаетите се състои от няколко околии (ilçeler, ед. ч. – ilçe). Административният център на вилаета формира централна околия (merkez ilçe), начело на централната околия стои заместник-валията на вилаета, всички останали околии във вилаета си имат собствени каймаками (околийски управители), назначавани от валията и правителството. По данни от 2007 г. Турция е разделена на 923 околии.
Обикновено всяка околия се състои от една община (на турски: belediye, беледийе), чийто кмет се избира в преки избори от населението. Когато една околия е прекалено голяма по територия, население или по други причини, се обособява повече от една община (на турски: belde, белде). Разликата между двата вида общини е, че вторите са в по-гъсто населените вилаети и в районите на големите градове и тази им близост е причината да не бъдат обособени в отделни околии.
Обикновено вилаетът и околиите носят името на административния си център, като изключения правят само Хатай (Антакия), Коджаели (Измит) и Сакария (Адапазаръ).
Географски региони
редактиранеГеографските региони са 7 броя.
1. Мраморноморски регион
редактиранеВ региона има 11 провинции.
- 1. Чанаккале – пролив Дарданелите.
- 2. Истанбул – пролив Босфора.
- 3. Одрин – Европейска част, без излаз на море.
- 4. Родосто – Европейска част, излаз на Мраморно море.
- 5. Лозенград – Европейска част, излаз на Черно море.
- 6. Коджаели – излаз и Мраморно море и на Черно море.
- 7. Сакария – излаз на Черно море.
- 8. Белджик – без излаз на море.
- 9. Ялова – излаз на Мраморно море.
- 10. Бурса – излаз на Мраморно море.
- 11. Балъкесир – излаз на Мраморно море и Егейско (Бяло) море.
2. Черноморски регион
редактиранеВ региона има 18 провинции.
- 1. Карабюк – Западна Турция, без излаз на море.
- 2. Болу – Западна Турция, без излаз на Черно море.
- 3. Дюздже – Западна Турция, излаз на Черно море.
- 4. Зонгулдак – Западна Турция, излаз Черно море.
- 5. Бартън – Западна Турция, излаз на Черно море.
- 6. Чорум – Централна Турция, без излаз на море.
- 7. Амасая – Централна Турция, без излаз на море.
- 8. Токат – Централна Турция, без излаз на море.
- 9. Кастамону – Централна Турция, излаз на Черно море.
- 10. Синоп – Централна Турция, излаз на Черно море.
- 11. Самсун – Централна Турция, излаз на Черно море.
- 12. Орду – Централна Турция, излаз Черно море.
- 13. Гюмюшхане – Източна Турция, без излаз на море.
- 14. Байбурт – Източна Турция, без излаз на море.
- 15. Гиресун – Източна Турция, излаз на Черно море.
- 16. Трабзон – Източна Турция, излаз на Черно море.
- 17. Ризе – Източна Турция, излаз на Черно море.
- 18. Артвин – Източна Турция, излаз на Черно море, граничи с Армения.
3. Беломорски регион
редактиранеБеломорския регион се разпростира от брега на Бяло море до вътрешните части на Западен Анадол. Има значителни различия между крайбрежните територии и тези във вътрешността, както по отношение на географските характеристики, така и в икономически и социален аспект. Като цяло, планините в района са разположени перпендикулярно на морето, а равнините се простират от изток на запад. В региона има 8 провинции:
- 1. Измир – излаз на море.
- 2. Айдън – излаз на море.
- 3. Мугла – излаз на Бяло и Средиземно морета.
- 4. Маниса
- 5. Динизли
- 6. Ушак
- 7. Кютахая
- 8. Афинкарахисар
4. Средиземноморски регион
редактиранеСредиземноморският регион, намиращ се в Южна Турция по протежение на Средиземно море с ширина варираща от 120 – 180 км. Той е с полупланински и планински релеф. Основната линия на района се определя от планинските вериги Торос и Аманос. Тук са разположени и низините на Анталия и Чукурова, и богатите алувиални низини по делтите на реките Сейхан и Джейжан. Много малки, богати на алувиални почви низини по долините на реките Даламан и Ешен са Финикия, Серик, Манавгат, Алания и др. В региона има 8 провинции:
- 1. Анталия – излаз на Средиземно море.
- 2. Мерсин – излаз на Средиземно море.
- 3. Адана – излаз на Средиземно море.
- 4. Хатай (адм. ц. – Искендерун) – излаз на Средиземно море, граничи със Сирия.
- 5. Бурдур
- 6. Ъспарта
- 7. Османие
- 8. Кахраманмараш
5. Регион Централен Анадол
редактиранеРегионът Централ Анадол е разположен точно в средата на Турция и изглежда по-равнинен в сравнение с другите. Известна е като „житницата“ на страната. Голяма част от района е с надморска височина от 1000 м. Найниските места са около Сакария и долината на река Къзълрмак около 700 м. В южата част на района са разположени в посока североизток-югозапад планини с вулкански произход – Хасанда, Караджада, Карадаа, Ерджиес и Мелендис. Платата се най-много в този район, а именно Хаймана, Джиханбейли, Обрук и Бозок. Областта около езерото Туз е най-големият затворен басейн. Тук са разположени и едни от най-широките низини – Коня – най-голямата в Турция, следавни от низината Аксарай и Горносакарската, а по-малки са Ескишехирската, Анкарската, Кайсерската и Девели. В региона има 13 провинции:
- 1. Анкара
- 2. Чанкъръ – североизточно от Анкара
- 3. Ескишехир – западно от Анкара
- 4. Кония – южно от Анкара
- 5. Аксарай – югоизточно от Анкара, част от Кападокия
- 6. Киршехир – югоизточно от Анкара
- 7. Кириккале – югоизточно от Анкара
- 8. Кайсери
- 9. Караман
- 10. Нигде
- 11. Невшехир (Кападокия е в провинцията)
- 12. Йозтаг
- 13. Сивас
6. Регион Източен Анадол
редактиранеРегионът Източен Анадол е най-големият по територия и надморска височина в цяла Турция. Около 3/4 от него се намира на височина от 1500 до 2000 м. Тази част се състои, както от самостоятелни планини, така и от цели планински вериги, с големи плата и низини. В тази част има голям брой затихнали вулкани Аръ, Субхан, Немрут и Тендурек. Наред с високопланинския релеф, в района се простират няколко низини Ерзинджан, Терджан, Ерзурум, Ъдър – с най-ниската надморска височина 800 м, Елбистан, Малатя, Елазъ, Бингьол и Муш, а Юксекова и Башкале са низини с най-високата надморска височина над 2000 м. В този района е разположени разломна линия и е найземетръсната зона в Турция. По течението на река Ефрат и притоците £ са разположени ниски и високи плата като Узуняйла, Ерзурум-Карс
В региона има 14 провинции.
7. Регион Югоизточен Анадол
редактиранеРайонът на Югоизточен Анадол е разделена на две части от вулканския конус на Караджадаа на Диджле на изток и Средното поречие на р. Ефрат на запад. На север е разположен делът на югоизточните Тороски планини. Районът е покрит от плата и низини, забележителни с еднообразността в пейзажа си. Низината на Кахраманмараш-Хатай и платото на Газиантеп.
В региона има 9 провинции.
Списък на вилаетите и техните административни центрове
редактиранеМПС-код | име | площ, km² | население | гъстота на населението д/km² |
административен център |
население на адм. център |
---|---|---|---|---|---|---|
01 | Адана | 14 256 | 1 849 478 | 129 | Адана (агломерация) | 1 130 710 |
02 | Адъяман | 7572 | 623 811 | 82 | Адъяман | 178 538 |
03 | Афионкарахисар | 14 532 | 812 416 | 55 | Афионкарахисар | 128 516 |
04 | Агръ | 11 315 | 528 744 | 46 | Агръ | 79 764 |
05 | Амасия | 5731 | 365 231 | 63 | Амасия | 74 393 |
06 | Анкара | 25 615 | 5 017 914 | 156 | Анкара (агломерация) | 3 203 362 |
07 | Анталия | 20 599 | 1 719 751 | 83 | Анталия | 603 190 |
08 | Артвин | 7493 | 191 934 | 25 | Артвин | 23 157 |
09 | Айдън | 7922 | 950 757 | 120 | Айдън | 142 267 |
10 | Балъкесир | 14 442 | 1 076 347 | 74 | Балъкесир | 215 436 |
11 | Биледжик | 4181 | 194 326 | 46 | Биледжик | 34 105 |
12 | Бингьол | 8402 | 253 739 | 30 | Бингьол | 68 876 |
13 | Битлис | 8413 | 388 678 | 46 | Битлис | 44 923 |
14 | Болу | 10 716 | 270 654 | 25 | Болу | 84 565 |
15 | Бурдур | 7238 | 256 803 | 35 | Бурдур | 63 363 |
16 | Бурса | 11 087 | 2 625 140 | 191 | Бурса (агломерация) | 1 594 687 |
17 | Чанаккале | 9887 | 464 975 | 47 | Чанаккале | 75 810 |
18 | Чанкъръ | 8411 | 270 355 | 32 | Чанкъръ | 62 508 |
19 | Чорум | 12 833 | 597 065 | 46 | Чорум | 161 321 |
20 | Денизли | 11 716 | 950 029 | 72 | Денизли | 350 000 |
21 | Диарбекир | 15 162 | 1 362 708 | 89 | Диарбекир | 545 983 |
22 | Одрин | 6241 | 402 606 | 64 | Одрин | 119 298 |
23 | Елязъг | 9181 | 569 616 | 62 | Елязъг | 266 495 |
24 | Ерзинджан | 11 974 | 316 841 | 26 | Ерзинджан | 107 175 |
25 | Ерзурум | 24 741 | 937 389 | 37 | Ерзурум | 361 235 |
26 | Ескишехир | 13 904 | 706 009 | 50 | Ескишехир | 482 793 |
27 | Газиантеп | 7194 | 1 285 249 | 178 | Газиантеп (агломерация) | 853 513 |
28 | Гиресун | 7151 | 523 819 | 73 | Гиресун | 83 636 |
29 | Гюмюшхане | 6125 | 186 953 | 30 | Гюмюшхане | 30 270 |
30 | Хаккяри | 7729 | 236 581 | 30 | Хаккяри | 58 145 |
31 | Хатай | 5678 | 1 253 726 | 220 | Антакия | 144 910 |
32 | Ъспарта | 8733 | 513 681 | 58 | Ъспарта | 148 496 |
33 | Мерсин | 15 737 | 2 271 400 | 304 | Мерсин | 1 375 842 |
34 | Истанбул | 5170 | 11 622 257 | 1937 | Истанбул (агломерация) | 11 008 790 |
35 | Измир | 11 811 | 3 370 866 | 285 | Измир (агломерация) | 2 232 265 |
36 | Карс | 9594 | 325 016 | 33 | Карс | 78 473 |
37 | Кастамону | 13 473 | 375 476 | 27 | Кастамону | 64 606 |
38 | Кайсери | 17 116 | 1 060 432 | 61 | Кайсери (агломерация) | 536 392 |
39 | Лозенград | 6056 | 328 461 | 54 | Лозенград | 53 221 |
40 | Кършехир | 6434 | 253 239 | 39 | Кършехир | 88 105 |
41 | Коджаели | 3635 | 1 206 085 | 331 | Измит | 195 699 |
42 | Кония | 40 824 | 2 192 166 | 53 | Кония (агломерация) | 742 690 |
43 | Кютахия | 12 119 | 656 903 | 54 | Кютахия | 166 665 |
44 | Малатия | 12 235 | 853 658 | 69 | Малатия | 381 081 |
45 | Маниса | 13 120 | 1 260 169 | 96 | Маниса | 214 345 |
46 | Кахраманмараш | 14 213 | 1 002 384 | 70 | Кахраманмараш | 326 198 |
47 | Мардин | 9097 | 705 098 | 77 | Мардин | 65 072 |
48 | Мугла | 12 716 | 715 328 | 56 | град Мугла | 43 845 |
49 | Муш | 8023 | 453 654 | 56 | Муш | 67 927 |
50 | Невшехир | 5438 | 309 914 | 56 | Невшехир | 67 864 |
51 | Нигде | 7318 | 348 081 | 47 | Нигде | 78 088 |
52 | Орду | 5894 | 887 765 | 150 | Орду | 112 525 |
53 | Ризе | 3792 | 365 938 | 96 | Ризе | 78 144 |
54 | Сакария | 4895 | 756 168 | 154 | Адапазаръ | 283 752 |
55 | Самсун | 9474 | 1 209 137 | 127 | Самсун | 363 180 |
56 | Сиирт | 5465 | 263 676 | 48 | Сиирт | 98 281 |
57 | Синоп | 5858 | 225 574 | 38 | Синоп | 30 502 |
58 | Сивас | 28 129 | 755 091 | 26 | Сивас | 251 776 |
59 | Родосто | 6345 | 623 591 | 98 | Родосто | 107 191 |
60 | Токат | 9912 | 828 027 | 83 | Токат | 113 100 |
61 | Трабзон | 4495 | 975 137 | 216 | Трабзон | 214 949 |
62 | Тунджели | 7406 | 93 584 | 12 | Тунджели | 25 041 |
63 | Шанлъурфа | 19 091 | 1 443 422 | 75 | Шанлъурфа | 385 588 |
64 | Ушак | 5174 | 322 313 | 62 | Ушак | 137 001 |
65 | Ван | 20 927 | 877 524 | 41 | Ван | 284 464 |
66 | Йозгат | 14 083 | 682 919 | 48 | Йозгат | 73 930 |
67 | Зонгулдак | 3470 | 615 599 | 177 | Зонгулдак | 104 276 |
68 | Аксарай | 8051 | 396 084 | 49 | Аксарай | 129 949 |
69 | Байбурт | 4043 | 97 358 | 24 | Байбурт | 32 285 |
70 | Караман | 8816 | 243 210 | 27 | Караман | 105 384 |
71 | Къръккале | 45 89 | 383 508 | 83 | Къръккале | 205 078 |
72 | Батман | 4671 | 456 734 | 97 | Батман | 246 678 |
73 | Шърнак | 7296 | 353 197 | 48 | Шърнак | 52 743 |
74 | Бартън | 1960 | 184 178 | 93 | Бартън | 35 992 |
75 | Ардахан | 5495 | 133 756 | 24 | Ардахан | 17 274 |
76 | Ъгдър | 3584 | 168 634 | 47 | Ъгдър | 59 880 |
77 | Ялова | 403 | 168 593 | 418 | Ялова | 70 118 |
78 | Карабюк | 2864 | 225 102 | 78 | Карабюк | 100 749 |
79 | Килис | 1239 | 114 724 | 92 | Килис | 70 670 |
80 | Османие | 3189 | 458 782 | 143 | Османие | 173 977 |
81 | Дюздже | 1065 | 314 261 | 295 | Дюздже | 56 649 |
Забележки
редактиране- Данните за населението по вилаети са от преброяването през 2000 година.
- Вилаетите са подредени в таблицата по азбучен ред (на турската азбука). Подреждането на вилаетите след Зонгулдак е съобразено с техния МПС-код, а не по азбучен ред, тъй като са създадени в по-ново време.