Отваря главното меню

Адмирал Шеер (тежък крайцер,1933)

(пренасочване от Адмирал Шеер)

Адмирал Шеер (на немски: Admiral Scheer) е германски тежък крайцер от клас „Дойчланд“ от времето на Втората световна война.

„Адмирал Шеер“
Admiral Scheer
Admiral Scheer in Gibraltar.jpg
Тежкият крайцер „Адмирал Шеер“ в Гибралтар
Флаг War Ensign of Germany (1921-1933).svgГермания Германия
Клас и тип Тежък крайцер от типа „Дойчланд“
Производител Reichsmarinewerft във Вилхелмсхафен, Германия
Живот
Заложен 25 юни 1931 г.
Спуснат на вода 1 април 1933 г.
Влиза в строй 12 ноември 1934 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 10 април 1945 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 181,7/186 m
Ширина 20,7 m
Газене 5,8 m
7,4 m (максимално)
Задвижване 8 дизелови двигателя МАН;
2 гребни винта;
56 800 к.с.
Скорост 28 възела
(51,9 km/h)
Водоизместимост 12 100 t (стандартна);
16 200 t (пълна)
Броня пояс: 50 – 80 mm;
нос: 17 mm;
кърма: 40 mm;
надлъжна преграда: 40 mm;
траверси: 50 mm;
палуба: 18+40 – 20 mm;
кули: 140 – 85 mm;
барбети: 125 mm;
бойна рубка: 150 – 50 mm;
противоторпедна преграда: 40 mm
Екипаж 1150 души
Далечина на
плаване
16 300 морски мили при 18 възела ход;
Въоръжение
Артилерия 2x3 283 mm;
8x1 150 mm
Зенитна артилерия:
3x2 88 mm;
4x2 37 mm;
10x1 20 mm
Самолети 2 хидросамолета Arado Ar 196[1];
1 катапулт
Торпеда 2x4 533 mm ТА
„Адмирал Шеер“
Admiral Scheer
в Общомедия

Корабът е наречен в чест на адмирал Райнхард Шеер. Първоначално е класифициран като броненосец, но през февруари 1940 г. класификацията е променена на тежък крайцер.

Съдържание

КонструкцияРедактиране

Основната задача, стояща пред конструкторите, е била да се създаде мощен боен кораб, непротиворечащ на условията на Вашингтонското морско споразумение. В частност, водоизместимостта на кораба не трябвало да превишава 10 000 тона. При строителството широко се прилага дъгова заварка на детайлите на корпуса (вместо по-традиционните заварки). Дизеловите двигатели MAN се оказват значително по-леки от парните котли и турбини, обичайно използвани на тежките кораби. Триоръдейните кули от главен калибър позволяват да се монтират шест оръдия с калибър 283 мм, което незначително увеличава теглото на кулите и водоизместимостта на кораба, в сравнение с двуоръдейните, като мощността на оръдейното въоръжение, предвид подобрената скорострелност на 283 мм оръдия, е във значителна степен увеличена. Тези решения позволяват до голяма степен да се намали общата водоизместимост на кораба. Но, въпреки това, неговият тонаж превишава позволените 10 000 тона. Разбира се, в официалните източници тонажът е посочен като ненарушаващ Вашингтонското споразумение.

НедостатъциРедактиране

Сред недостатъците на „Адмирал Шеер“ следва да се отбележи на първо място относително невисоката му скорост. По този показател значително (с 4 – 5 възела) отстъпва на британските крайцери. Невисоката скорост доста ограничава рейдерските качества на крайцера, доколкото при атака на конвой се налага да преследва разбягващите се на всички страни търговски съдове на противника, а след успешна атака – стремително да се измъкне от повиканите от конвоя патрулни крайцери.

Освен това, конструкторите явно недооценяват заплахата за големите военни кораби от страна на авиацията. На главните кораби от този клас са сложени само по три зенитни оръдия от голям калибър (88-мм). На „Адмирал Шеер“ тяхното количество е удвоено от самото начало, но още първата въздушна атака показва слабостта на противовъздушната отбрана на кораба.

Отсътствието на отделен пост за управление на оръдията от среден калибър, както и слабата бронева защита на 150-милиметровите оръдия също ограничава бойното им приложение.

Технически детайлиРедактиране

ЗадвижванеРедактиране

Традиционното задвижване на тежките крайцери се състои от няколко парни турбини (обикновено по една на винт), парата в които се подава от парни котли (по 2 – 4 на всяка турбина). Схемата е доста обемиста и тежка. Във връзка с ограниченията на съглашението, тя не е приложима за т.н. „джобни линкори“. На тежките крайцери от тип „Германия“ германските корабостроители първо използват дизелово задвижване, състоящо се от четири групи двигатели. Във всяка група има по два 9-цилиндрови двутактови дизелови двигатели MAN M-9Zu42/58 с двойно действие, всеки от които развива мощност до 7100 к.с. при 450 об/мин (максимална продължителна мощност 6655 к.с.). Общата мощност на всичките осем главни двигатели, върху гребните валове (с отчитане на загубите), е 54 000 к.с., което осигурява максимална скорост около 27 възела. При скорост 25 възела необходимата мощност е 33 000 к.с., а при скорост 19 възела – 11 000 к.с. За сметка на това, дизеловата задвижваща установка има и ценни предимства, специално за кораб-рейдер – висока икономичност и оттам огромна далечина на действие, а също и бързо набиране на максималната скорост – докато на крайцерите със парни турбини често им е необходим половин час и повече, за да развият пълен ход.

В задвижването на кораба също така влизат четири спомагателни 5-цилиндрови дизелови двигатели MAN M-5Z42/58, всеки с максимална мощност 1450 к.с. при 425 об/мин.

Електрическата система на кораба се захранва от 8 дизелови генератора с обща мощност 2800 кВ.

Основно въоръжениеРедактиране

Главен калибърРедактиране

Артилерията от главния калибър се състои от шест 283-мм оръдия SK L/52 C28, разположени в две бронирани кули – една на носа и една на кърмата. Всяка кула от главния калибър тежи около 590 тона и осигурява надежна защита на оръдейните разчети. Дебелината на предната броня е 160 мм, на задната – 170 мм, на горната – до 105 мм, на страничната – до 85 мм. Стволът на всяко оръдие тежи 48,2 тона и е с дължина 14,8 м. Ъгълът на насочване на оръдията е от −10° до +40° по вертикала и по 145° на борд. Максималната далекобойност при ъгъл на възвишение 40° е 36 475 м. Издръжливостта на ствола е около 340 изстрела с пълен заряд – около три пълни боезапаса. Механизмите позволяват скорострелност от 3 изстрела в минута, но на практика тя не превишава два.

В боекомплекта влизат три типа снаряди, тежащи по 300 кг.

  • Бронебойни – дължина 1047 мм, (2,6 % взривно вещество).
  • Бронебойно-фугасни (със закъснител) – дължина 1188 мм (5,65 % взривно вещество).
  • Фугасни – дължина 1188 мм (7,8 % взривно вещество).

Боезапасът се състои от 105 – 120 снаряда на оръдие, поравно от трите типа.

Спомагателен калибърРедактиране

Артилерията от спомагателния калибър се състои от осем 150-мм оръдия SK L/55 C28, разположени в осем установки по протежение на бордовете. В сравнение с главния калибър, тези оръдия са значително по-лошо защитени. Броневата защита на разчетите е всичко на всичко 10 мм щитове. Инсталациите на спомагателния калибър вътре са тесни и неудобни. Дължината на ствола на оръдията – 8,2 м. Ъгъл на възвишение – от −10° до +35° по вертикала. Максимална далекобойност при ъгъл на възвишение 35° е 22 000 м. Издръжливост на ствола – около 1000 изстрела. Техническата скорострелност е 10 изстрела в минута, практическата обаче зависи от условията на подаване на боеприпаси и реално не превишава 5 – 7 изстрела в минута.

В боекомплекта влизат два типа снаряди – бронебойни и фугасни, тежащи по 42 кг. Боезапасът първоначално е бил от 100 снаряда на оръдие, впоследствие е увеличен до 150.

Зенитно въоръжениеРедактиране

Вследствие на увеличаващата се заплаха от въздуха зенитното въоръжение на кораба постоянно е увеличивано и модернизирано. От момента на построяване до 1945 г. количеството на зенитните автомати нараства от 16 до 39 единици.

Първоначалното зенитно въоръжение се състои от:

През 1939 г. оръдията L/78 C/31 са заменени от по-мощните 105-милиметрови L/65 C/33. Броят на разположените 20-мм зенитни автомати постоянно е променян, като в края на войната е 33 – в единични, двойни и четворни установки.

БроняРедактиране

Друго нововъведение на кораба е системата му на брониране. Тя напълно отстъпва от общоприетите правила както на германското, така и на световното корабостроене. Вследствие на това нововъведение бронята на корабите от този клас значително се различава. На „Адмирал Шеер“ широко приложение намира по-солидната броня „Вотан“, разработена в заводите „Круп“.

Основни елементи на системата на брониране са поясната броня, броневата палуба и броневите прегради. Поясната броня е разположена под ъгъл 13° и се състои от две пояса бронирани плочи – долен, с дебелина 80 мм и горен – с дебелина 50 мм. Горният пояс на бронята е разположен по-горе, отколкото на главните кораби от серията и достига средната палуба. Към носа дебелината на бронята намалява, а самия нос въобще не е брониран. Бронята към кърмовите части е подсилена – за осигуряване на по-голяма издръжливост на винторулевите механизми и достига 45 мм. Дебелината на противоторпедните прегради и бронепалубата е намалена и е 40 мм, а между горните броневи прегради – дори 20 мм. Това в известна степен компенсира приложението на бронята „Вотан“.

Интересно решение е разполагането по дължината на кораба и на бронева 40-милиметрова вертикална преграда. От една страна, тя неоправдано утежнява и донякъде дисбалансира крайцера. От друга страна, преградата е важен елемент от бронепалубата и предпазва кораба от попадения в носа, особено опасни поради сравнително слабата му защита. Също така, тази преграда предпазва кораба и от подводни взривове – като ограничава филтрацията на вода, ако подводната част на борда бъде повредена.

Особено внимание е отделено на защитата на местата за управление на кораба. В сравнение с „Дойчланд“ дебелината на бронята на бойната рубка нараства с 10 мм – до 150 мм, а на местата за водене на огъня е удвоена и е 100 мм.

Торпедно въоръжениеРедактиране

 
На илюстрацията от наръчника на ВМС на САЩ добре се виждат торпедните апарати

„Адмирал Шеер“, има два четиритръбни 533-мм торпедни апарата, разположени в кърмовата част на кораба.

 
„Адмирал Шеер“ във Вилхелмсхафен в деня на влизането си в строй (12 ноември 1934 г.)

ИсторияРедактиране

В хода на Втората световна война „Адмирал Шеер“, под командването на капитан Теодор Кранке, става най-успешния рейдер на Кригсмарине, предпримайки поход до Индийския океан. В края на войната, на стоянка в Кил, крайцерът е атакуван от авиацията на съюзниците, преобръща се и потъва. След войната част от потопения корпус е използвана, друга част – засипана при строителството на автоспирка на мястото на дока.

Гражданска война в ИспанияРедактиране

Първата си задача крайцерът получава през юли 1936 г., когато е изпратен в Испания за евакуация на немски граждани, в началото на гражданската война там. Корабът също така трябва да следи за съветски кораби, доставящи военни товари за републиканците и да охранява немските транспортни кораби, превозващи оръжие за франкистите. На 31 май 1937 г. „Адмирал Шеер“ и четири торпедни катера на германските ВМС откриват огън по испанския пристанищен град Алмерия, в отговор на нападението на републиканската авиация над тежкия крайцер „Дойчланд“. От обстрела, предприет в нарушение на международното право, загиват 21 жители на града, а 55 са ранени.

През март 1939 г., заедно с останалите кораби от своя клас, „Адмирал Шеер“ участва в овладяването на Клайпеда.

Втора световна войнаРедактиране

За крайцера Втората световна война започва на 4 септември 1939 г., когато е атакуван във Вилхелмсхафен от бомбардировачиБристол Бленхайм“ на Кралските ВВС. В кораба попадат 3 бомби, които обаче не причиняват сериозни повреди, а един бомбардировач е свален. След атаката, противовъздушната отбрана на крайцера е подобрена – 88-милиметровите зенитни оръдия са заменени със 105-милиметрови.[2]

От 1 февруари до края на юли 1940 г. крайцерът е подложен на ремонт и модернизация – монтиран е нов радиолокатор FuMO-26 и оборудване за размагнитване, и е усилена противовъздушната отбрана.[3]

Рейд на капитан КранкеРедактиране

През октомври 1940 г. морската служба за радиопрехващане получава информация за излизането в открито море на конвой HX-84 от Халифакс. На 23 октомври „Адмирал Шеер“ излиза от Готенхафен (дн. Гдиня в Полша) и се отправя към Ставангер. На 28 октомври, крайцерът излиза в Атлантическия океан, промъквайки се през Датския пролив, а на 5 ноември потопява първата си жертва – британския съд „Мопан“. На същия ден разузнавателния самолет „Арадо Ар 196“ забелязва конвоя. В началото на войната трансатлантическите конвои се охраняват от ескадрени миноносци, поне в последните три дни на пътя. Считайки, че конвоя е без охрана, Кранке решава да го атакува. Срещу „Адмирал Шеер“ се оказва спомагателния крайцер „Джарвис Бей“, който е потопен в неравния бой, но все пак дава време на останалите кораби да се разпръснат. Немският кораб успява да догони и потопи 5 кораба от общо 37[4]. Тази атака довежда до промени в действията на британското Адмиралтейство – следващите големи конвои обикновено са охраняват от линейни кораби и самолетоносачи – нещо, което оказва съществено влияние на запазването на конвоите, но значително отслабва Кралските ВМС.

Адмиралтейството изпраща няколко кораба в търсене на рейдера, но „Адмирал Шеер“ успява да се изплъзне и продължава на юг за среща с танкера „Нордмарк“. В следващите два месеца крайцера потопява или пленява няколко кораба. Крайцерът посреща новата 1941 година в Южния Атлантик, на няколкостотин мили от архипелага Тристан да Куня. През февруари 1941 г. капитан Кранке предприема рейд в Индийския океан. Крайцерът потопява още два търговски съда, но един от тях успява да подаде сигнал за бедствие, който привлича британските военни кораби. „Адмирал Шеер“ по-късно потопява още един товарен кораб, избягва преследването и се завръща в Атлантическия океан. Отправя се на север, преминава през Датския пролив и в края на краищата достига Кил на 1 април 1941 г., прекосявайки 46 000 морски мили и потопявайки 16 кораба на противника. За този рейд на капитана на крайцера, Теодор Кранке, е присвоено званието контраадмирал.

Действия в АрктикаРедактиране

„Адмирал Шеер“ излиза отново в морето едва на 2 юли 1942 г., със заповед да прехване конвой PQ-17. Крайцерът обаче не успява да засече конвоя и е отправен в Северния ледовит океан за прехващане на следващите арктически конвои и за осигуряване на военното присъствие на Кригсмарине в региона. На 25 август 1942 г. корабът обстрелва съветската метеорологична станция на нос Желание. В същия ден „Адмирал Шеер“ потопява съветския ледоразбивачАлександър Сибиряков“,[5] но не успява да открие намиращия се в района конвой. „Александър Сибиряков“ успява да се свърже със станцията на остров Остров Диксон и да предупреди за опасността. Когато немският крайцер се насочва за обстрел на острова, съветския гарнизон открива ответен огън и причинява значителни повреди на кораба.[6] Капитанът на „Адмирал Шеер“ отменя десанта и отстъпва, не успявайки да потопи нито един кораб в пристанището. Крайцерът се завръща във Вилхелмсхафен, като не открива конвои на съюзниците.

Последни години на войната и гибелРедактиране

Неудачните действия на надводния флот предизвикват гнева на Адолф Хитлер и той сваля от поста командващ Кригсмарине адмирал Ерих Редер. На негово място, за командващ е назначен Карл Дьониц, убеден привърженик на подводната война. Вследствие на това, както и на растящия недостиг на ресурси, операциите на надводния флот са прекратени. В началото на 1945 г., „Адмирал Шеер“ нееднократно обстрелва крайбрежните позиции на Червената армия, но поради износване на оръдейните стволове през март е принуден да остане на ремонт в Кил. В нощта на 9 срещу 10 април 1945 г., по време на въздушно нападение на над 300 самолета на британската авиация над корабостроителницата в Кил, „Адмирал Шеер“ е потопен. Голяма част от екипажа по това време е на брега, но загиват 32-ма души на борда на кораба.

Командири на корабаРедактиране

Звание Име Дата на приемане на поста Дата на сдаване на поста
Капитан I ранг
(на немски: Kapitän zur See)
Вилхелм Маршал 12 ноември 1934 г. 22 септември 1936 г.
Капитан I ранг Ото Цилиакс 22 септември 1936 г. 31 октомври 1938 г.
Капитан I ранг Хайнц-Хенрих Вюрмбах 31 октомври 1938 г. 31 октомври 1939 г.
Капитан I ранг Теодор Кранке 31 октомври 1939 г. 1 април 1941 г.
Контраадмирал Теодор Кранке 1 април 1941 г. 12 юни 1941 г.
Капитан I ранг Вилхелм Меендзен-Бокен 12 юни 1941 г. 28 ноември 1942 г.
Капитан II ранг
(на немски: Fregattenkapitän)
Ернст Грубер 28 ноември 1942 г. 1 февруари 1943 г.
Капитан I ранг Рихард Роте-Рот 1 февруари 1943 г. 1 април 1944 г.
Контраадмирал Рихард Роте-Рот 1 април 1944 г. 4 април 1944 г.
Капитан I ранг Ернст-Лудвиг Тинеман 4 април 1944 г. 9 април 1945 г.

Потопени и пленени корабиРедактиране

Дата Кораб Страна Тонаж Съдба
5 ноември 1940 г. „Мопан“ (SS Mopan)   Великобритания 5389 потопен
5 ноември 1940 г. Джарвис Бей“ (HMS Jervis Bay)   Великобритания 14 164 потопен
5 ноември 1940 г. „Майдан“ (SS Maidan)   Великобритания 7908 потопен
5 ноември 1940 г. „Тревелард“ (SS Trewellard)   Великобритания 5201 потопен
5 ноември 1940 г. „Кенбейн Хед“ (SS Kenbane Head)   Великобритания 5225 потопен
5 ноември 1940 г. „Бийвърфорд“ (SS Beaverford)   Великобритания 10 142 потопен
5 ноември 1940 г. „Фресно сити“ (SS Fresno City)   Великобритания 4995 потопен
24 ноември 1940 г. „Порт Хоубърт“ (SS Port Hobart)   Великобритания 7448 потопен
1 декември 1940 г. „Трайбсман“ (SS Tribesman)   Великобритания 6242 потопен
17 декември 1940 г. „Дукеса“ (SS Duquesa)   Великобритания 8652 пленен
17 януари 1941 г. „Санефьор“ (SS Sandefjord)   Норвегия 8083 пленен
20 януари 1941 г. „Барневелд“ (SS Barneveld)   Нидерландия 5597 потопен
20 януари 1941 г. „Станпарк“ (SS Stanpark)   Великобритания 5103 потопен
20 февруари 1941 г. „Бритиш адвокейт“ (SS British Advocate)   Великобритания 6994 пленен
20 февруари 1941 г. „Григориос С.“ (SS Grigorios C.)   Гърция 2546 потопен
21 февруари 1941 г. „Кънейдиън крузър“ (SS Canadian Cruiser)   Великобритания 6992 потопен
22 февруари 1941 г. „Рантау Панджанг“ (SS Rantau Pandjang)   Нидерландия 2542 потопен
25 август 1942 г. „Александър Сибиряков“   СССР 1384 потопен

ИзточнициРедактиране

ЛитератураРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Адмирал Шеер (тяжёлый крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.