Адолф II фон Анхалт-Кьотен

(пренасочване от Адолф II (Анхалт-Кьотен))

Адолф II фон Анхалт-Кьотен (на немски: Adolf von Anhalt-Köthen; * 16 октомври 1458 в Кьотен; † 24 март 1526 в Мерзебург) от род Аскани (Цербстката линия) е княз на Анхалт-Кьотен (1475–1508), католически епископ на Мерзебург от 1514 до 1526 г. и противник на Мартин Лутер.

Адолф II фон Анхалт-Кьотен
княз на Анхалт-Кьотен
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Династия Аскани
Баща Адолф I фон Анхалт-Кьотен
Майка Кордула фон Линдов-Рупин

Той е вторият син на княз Адолф I фон Анхалт-Кьотен († 1473) и съпругата му Кордула фон Линдов-Рупин († 1 юни 1508), дъщеря на Албрехт III, граф на Линдов-Рупин. [1] По-големият му брат е княз Магнус (1455–1524), с когото управлява княжеството заедно с братовчедите им Филип (1468-1500), син на чичо му Албрехт VI, и с Валдемар VI (1450–1508), най-възрастният син на княз Георг I от Анхалт-Цербст.

През 1471 г. започва да следва в унверситета в Лайпциг и става негов ректор през 1475 г. През 1490 г. е ръкоположен за свещеник и 1508 г. се отказва от княжеството Анхалт-Кьотен. През 1514 г. той става епископ на Мерзебург, последник на епископ Тило фон Трота († 5 март 1514). Той заповядва изгарянето на книгите на Мартин Лутер през 1520 г. и през 1522 г. забранява четенето на преводите му на Библията. На 3 май 1525 г. заради протестантските неспокойствия той трябва да бяга в Лайпциг.

ИзточнициРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Friedrich Wilhelm Bautz: Adolf, Fürst von Anhalt-Zerbst. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 1, Bautz, Hamm 1975. 2., unveränderte Auflage Hamm 1990, ISBN 3-88309-013-1, Sp. 40.
  • Rochus von Liliencron: Adolf, Fürst von Anhalt (Zerbster Linie). Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 120.

Външни препраткиРедактиране