Адриан Комнин е византийски военачалник, по-малък брат на император Алексий I Комнин, при чието управление е велик доместик на Запада.[1]

Адриан Комнин
Ἁδριανὸς Κομνηνός
византийски аристократ и военачалник
Seal of the protosebastos and megas domestikos of the West Adrianos Komnenos.png
Роден
между 1060 г. и 1062 г.
Починал

Религия православие
Баща Йоан Комнин
Майка Анна Даласина
Братя/сестри Исак Комнин
Алексий I Комнин
Мануил Комнин
Никифор Комнин
Теодора Комнина
Мария Комнина
Евдокия Комнина
Съпруга Зоя Дукина

Адриан е седмо и предпоследно дете на доместика на схолите Йоан Комнин и на Анна Даласина.[2] В хрониката си Никифор Вриений споменава, че след смъртта на баща им Адриан и брат му Никифор са поверени от майка им на възпитатели и получили много добро образование.[3]

След възцаряването на Алексий I Комнин Адриан е почетен като протосеваст и получава приходите от целия полуостров Касандра в Халкидики.[4] През 1082 – 1083 г. Адриан Комнин командва войските срещу норманите на Робер Жискар и Боемунд I Антиохийски.[5] През 1087 г. наследевя Григорий Бакуриани като доместик на схолите на Запада[6] и участва в битката при Дръстър срещу печенегите като командир на френските наемници във византийския център. Битката завършва катастрофално за ромеите, а Адриан трябва да бяга, за да не бъде пленен.[5] В „Алексиада“ се споменва, че през 1091 г. Адриан участва отново в кампания срещу печенегите, като ръководи заедно с протостратора Йоан Дука изграждането на мост през река Марица, но не се споменава сред участниците в битката при Левунион.[7]

Малко след битката при Левунион настъпва разрив в отношенията между Адриан Комнин и по-големия му брат – севастократора Исак Комнин, който държи Адриан отговорен за обвиненията в заговор срещу императора, повдигнати срещу суна му Йоан, управителя на Дирахиум.[7] През 1094 г. Адриан Комнин председателства съда, който съди Никифор Диоген – сина на бившия император Роман IV Диоген, – който се опитал да убие императора. През същата година Адриан се присъединява към заседанията на синода, който осъжда Лъв Халкедонски.[8]

До великия доместик Адриан Комнин са адресирани и няколко писма, написани от охридския архиепископ Теофилакт. В най-ранното от тях, написано малко след като Теофилакт е назначен начело на Охридската архиепископия през 1090 г., архиепископът на българите се оплаква от новата среда и враждебното отношение на местното население, поради което моли Адриан Комнин да ходатайства за него, за да бъде избавен от това „робство“.[9].

В един ръкопис се споменава, че към края на живота си Адриан Комнин се замонашва под името Йоан и умира на 19 април 1105 г.[10] Други учени обаче поставят смъртта му между 1119 г. и 1136 г., тъй като Адриан не е споменат в поменика от типика на манастира „Кехаритомен“, написан около 1118 г., но се среща в поменика към типика на манастира „Пантократор“, който е написан към 1136 г.[11]

СемействоРедактиране

Адриан Комнин е женен за Зоя Дукина – трета дъщеря на император Константин X Дука и Евдокия Макремволитиса.[12] Някои изследователи смятат, че Адриан и Зоя са споменати с монашеските си имена Йоан и Анна „от Дукините“ в един надгробен надпис в константинополската църква „Богородица Памакаристос“, който нарежда тях и децата им сред ктиторите на църквата.[13]. От това следва, че Адриан и Зоя имат пет деца:[14]

  • Евдокия Комнина, омъжена за Алексий Тарханиот
  • Андроник Комнин, женен за Евдокия Дукина
  • Алексий Комнин, женен за Ирина Синадина
  • Адриан Комнин

ИзточнициРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ГИБИ IX (2) 1994 , с. 84, бележка под линия към писмо No. 5 „До великия доместик“ от Теофилакт Охридски.
  2. ODB, с. 1143 – 1145; Skoulatos 1980, с. 5.
  3. Skoulatos 1980, с. 5.
  4. Skoulatos 1980, с. 5 – 7.
  5. а б Skoulatos 1980, с. 5 – 6.
  6. Kouroupou & Vannier 2005, с. 61.
  7. а б Skoulatos 1980, с. 6.
  8. Gautier 1971, с. 231; Skoulatos 1980, с. 6 – 7.
  9. ГИБИ IX (1) 1974 , с.17.
  10. Kouroupou & Vannier 2005, с. 62; ГИБИ IX (1) 1974, с. 24.
  11. Polemis 1968, с. 55; Skoulatos 1980, с. 7; Gautier 1969, с. 253; Gautier 1974, с. 42, n. 11; Kouroupou & Vannier 2005, с. 62.
  12. Polemis 1968, с. 55; Gautier 1969, с. 253; Gautier 1974, с. 42, n. 11; Kouroupou & Vannier 2005, с. 62.
  13. Cawley 2011, Ioannes Komnenos; Cheynet & Vannier 1986, с. 150.
  14. Cawley 2011, Ioannes Komnenos.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Adrianos Komnenos“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​