Адриан Комнин
Адриан Комнин е византийски военачалник, по-малък брат на император Алексий I Комнин, при чието управление е велик доместик на Запада.[1]
Адриан Комнин Ἁδριανὸς Κομνηνός | |
византийски аристократ и военачалник | |
Роден |
между 1060 г. и 1062 г.
|
---|---|
Починал | |
Религия | православие |
Семейство | |
Род | Комнини |
Баща | Йоан Комнин |
Майка | Анна Даласина |
Братя/сестри | Исак Комнин Алексий I Комнин Мануил Комнин Никифор Комнин Теодора Комнина Мария Комнина Евдокия Комнина |
Съпруга | Зоя Дукина |
Деца | Евдокия Дукина Комнина Андроник Дука Комнин Алексий Дука Комнин |
Адриан е седмо и предпоследно дете на доместика на схолите Йоан Комнин и на Анна Даласина.[2] В хрониката си Никифор Вриений споменава, че след смъртта на баща им Адриан и брат му Никифор са поверени от майка им на възпитатели и получили много добро образование.[3]
След възцаряването на Алексий I Комнин Адриан е почетен като протосеваст и получава приходите от целия полуостров Касандра в Халкидики.[4] През 1082 – 1083 г. Адриан Комнин командва войските срещу норманите на Робер Гискар и Боемунд I Антиохийски.[5] През 1087 г. наследевя Григорий Бакуриани като доместик на схолите на Запада[6] и участва в битката при Дръстър срещу печенегите като командир на френските наемници във византийския център. Битката завършва катастрофално за ромеите, а Адриан трябва да бяга, за да не бъде пленен.[5] В „Алексиада“ се споменва, че през 1091 г. Адриан участва отново в кампания срещу печенегите, като ръководи заедно с протостратора Йоан Дука изграждането на мост през река Марица, но не се споменава сред участниците в битката при Левунион.[7]
Малко след битката при Левунион настъпва разрив в отношенията между Адриан Комнин и по-големия му брат – севастократора Исак Комнин, който държи Адриан отговорен за обвиненията в заговор срещу императора, повдигнати срещу суна му Йоан, управителя на Дирахиум.[7] През 1094 г. Адриан Комнин председателства съда, който съди Никифор Диоген – сина на бившия император Роман IV Диоген, – който се опитал да убие императора. През същата година Адриан се присъединява към заседанията на синода, който осъжда Лъв Халкедонски.[8]
До великия доместик Адриан Комнин са адресирани и няколко писма, написани от охридския архиепископ Теофилакт. В най-ранното от тях, написано малко след като Теофилакт е назначен начело на Охридската архиепископия през 1090 г., архиепископът на българите се оплаква от новата среда и враждебното отношение на местното население, поради което моли Адриан Комнин да ходатайства за него, за да бъде избавен от това „робство“.[9].
В един ръкопис се споменава, че към края на живота си Адриан Комнин се замонашва под името Йоан и умира на 19 април 1105 г.[10] Други учени обаче поставят смъртта му между 1119 г. и 1136 г., тъй като Адриан не е споменат в поменика от типика на манастира „Кехаритомен“, написан около 1118 г., но се среща в поменика към типика на манастира „Пантократор“, който е написан към 1136 г.[11]
Семейство
редактиранеАдриан Комнин е женен за Зоя Дукина – трета дъщеря на император Константин X Дука и Евдокия Макремволитиса.[12] Някои изследователи смятат, че Адриан и Зоя са споменати с монашеските си имена Йоан и Анна „от Дукините“ в един надгробен надпис в константинополската църква „Богородица Памакаристос“, който нарежда тях и децата им сред ктиторите на църквата.[13] От това следва, че Адриан и Зоя имат пет деца:[14]
- Евдокия Комнина, омъжена за Алексий Тарханиот
- Андроник Комнин, женен за Евдокия Дукина
- Алексий Комнин, женен за Ирина Синадина
- Адриан Комнин
Източници
редактиране- Гръцки извори за българската история, Т. IX, Ч. 1. София: БАН, 1974, http://www.promacedonia.org/gibi/9_1/index.html
- Гръцки извори за българската история, Т. IX, Ч. 2. София: БАН, 1994, ISBN 954-430-153-4, http://www.promacedonia.org/gibi/9_2/index.html
- Cawley, Charles (2011). Chapter 1. Komnenos, Emperors 1057 – 1059, 1081 – 1185. Byzantium, Nobility. – Medieval Lands. Foundation for Medieval Genealogy, http://fmg.ac/Projects/MedLands/BYZANTIUM%2010571204.htm#_Toc264475972, посетен на 4 юни 2012
- ((fr)) Cheynet, Jean-Claude; Vannier, Jean-François (1986). Études Prosopographiques (online), Byzantina Sorbonensia, 5. Paris: Éditions de la Sorbonne (published online 4 септември 2017), doi:10.4000/books.psorbonne.1927, ISBN 9782859441104, online ISBN 9782859448295, http://books.openedition.org/psorbonne/1927, посетен на 20 юни 2022
- ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
- Polemis, Demetrios (1968). The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. London: The Athlone Press, https://books.google.com/books?id=Sx5dAAAAIAAJ
- ((fr)) Skoulatos, Basile (1980). Les personnages byzantins de l'Alexiade. Analyse prosopographique et synthèse. Louvain-la-Neuve: Nauwelaerts, https://bg1lib.org/book/1195604/c5fdfa[неработеща препратка]
- ((fr)) Gautier, Paul (1969). L'obituaire du typikon du Pantokrator. – Revue des études byzantines, 27, 235 – 262, doi:10.3406/rebyz.1969.1423, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1969_num_27_1_1423
- ((fr)) Gautier, Paul (1971). Le synode des Blachernes (fin 1094). Étude prosopographique. – Revue des études byzantines, 29, 213 – 284, doi:10.3406/rebyz.1971.1445, http://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1971_num_29_1_1445
- ((fr)) Gautier, Paul (1974). Le typikon du Christ Sauveur Pantocrator.. – Revue des études byzantines, 32, 1 – 145, doi:10.3406/rebyz.1974.1481, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1974_num_32_1_1481
- ((fr)) Kouroupou, Matoula; Vannier, Jean-François (2005). Commémoraisons des Comnènes dans le typikon liturgique du monastère du Christ Philanthrope (ms. Panaghia Kamariotissa 29). – Revue des études byzantines, 63, 41 – 69, doi:10.3406/rebyz.2005.2305, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_2005_num_63_1_2305
Бележки
редактиране- ↑ ГИБИ IX (2) 1994 , с. 84, бележка под линия към писмо No. 5 „До великия доместик“ от Теофилакт Охридски.
- ↑ ODB, с. 1143 – 1145; Skoulatos 1980, с. 5.
- ↑ Skoulatos 1980, с. 5.
- ↑ Skoulatos 1980, с. 5 – 7.
- ↑ а б Skoulatos 1980, с. 5 – 6.
- ↑ Kouroupou & Vannier 2005, с. 61.
- ↑ а б Skoulatos 1980, с. 6.
- ↑ Gautier 1971, с. 231; Skoulatos 1980, с. 6 – 7.
- ↑ ГИБИ IX (1) 1974 , с.17.
- ↑ Kouroupou & Vannier 2005, с. 62; ГИБИ IX (1) 1974, с. 24 .
- ↑ Polemis 1968, с. 55; Skoulatos 1980, с. 7; Gautier 1969, с. 253; Gautier 1974, с. 42, n. 11; Kouroupou & Vannier 2005, с. 62.
- ↑ Polemis 1968, с. 55; Gautier 1969, с. 253; Gautier 1974, с. 42, n. 11; Kouroupou & Vannier 2005, с. 62.
- ↑ Cawley 2011, Ioannes Komnenos; Cheynet & Vannier 1986, с. 150.
- ↑ Cawley 2011, Ioannes Komnenos.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Adrianos Komnenos в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |