Аетомилица

селище в Гърция

Аетомилица, още Денско или Денцко (на гръцки: Αετομηλίτσα, Аетомилица, до 1927 година катаревуса Δέντσικον, Денцикон, димотики Δέντσικο, Денцико или Ντένισκο, Дениско,[2] до 1928 година Γαλαταριά, Галатария,[3]на албански: Dencka), е село в Северозападна Гърция, част от дем Коница в област Епир. До 2011 година Аетомилица е самостоятелна община в ном Янина.[4]

Аетомилица
Αετομηλίτσα
— село —
Панорама на Аетомилица и Грамос
Панорама на Аетомилица и Грамос
Гърция
40.3097° с. ш. 20.8547° и. д.
Аетомилица
Епир
40.3097° с. ш. 20.8547° и. д.
Аетомилица
Янинско
40.3097° с. ш. 20.8547° и. д.
Аетомилица
Страна Гърция
ОбластЕпир
ДемКоница
Географска областГрамос
Надм. височина1430 m[1]
Население200 души (2021 г.)
Пощенски код440 15
Телефонен код2655
Аетомилица в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено високо в южните склонове на планината Грамос.

Селото традиционно е с арумънско население. По време на Илинденско-Преображенското въстание в Денско влиза голямата чета на Васил Чекаларов, радушно посрещната от влашкото население.[5][6]

В 1912 година Денско попада в Гърция. В 1935 година част от жителите на Денско са заселени в ениджевардарското село Липариново (Липаро).[7] В 1940 година жителите му са 864 души, но в Гръцката гражданска война е разселено. В преброяването от 1951 година се води без жители.

Външни препратки

редактиране
  1. www.e-demography.gr
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. Νιτσιάκος, Βασίλης Γ., "Αετομηλίτσα", Γιάννινα 1979.
  5. Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 65.
  6. Освободителната борба въ Костурско (до 1904 г.). По спомени на Пандо Кляшевъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга II, Печатница П. Глушковъ, 1925. с. 135.
  7. Липариново на сайта на Дем Александър Велики[неработеща препратка]