Отваря главното меню

„Азазел“ (на руски: Азазель) е историческо-приключенски роман от руския писател Борис Акунин, издаден през 1998 г., който описва началото на вълнуващите приключения на Ераст Фандорин, главно действащо лице в литературните произведения на Акунин. Първият роман на литературната поредица „Приключенията на Ераст Фандорин“ е представен от писателя като конспиративно детективски.

Азазел
Азазель
Автор Борис Акунин
Първо издание 1998 г.
Русия
Оригинален език руски
Жанр историческо-приключенски
Вид роман
Поредица Приключенията на Ераст Фандорин
Следваща Турски гамбит

Издателство в БГ Еднорог
Преводач Владимир Венцелов

СюжетРедактиране

... 13 май 1876 г. в Москва, в Александровската градина, става едно странно събитие. Пред очите на хората, които се разхождат, младият мъж, Пьотър Кокорин, наследник на многомилионно състояние, се самоубива. Полицейският служител Грушин все пак решава да провери, дали смъртта не е в резултат от престъпление и възлага официалното разследване на младия си помощник, деловодителя–регистратор Ераст Петрович Фандорин. Фадорин е млад, красив мъж, наивен, честен, много разхвърлян и прекалено наивен по всеки повод. Фандорин живее в крайна бедност, тъй като баща му фалира оставяйки на сина си само наследените дългове.

Фандорин с нетърпение поема на първото си независимо разследване. Скоро става ясно, че Кокорин е завещал всичките си пари на известната лейди Естер. Тя е англичанка, която организира в Русия мрежа от частни училища за момчета с оригинална методика на обучението и образованието. Тогава Фандорин научава, че Пьотър Кокорин е бил влюбен в Амалия Бежецкая, фатална красавица, около която се вие рояк от обожатели, по-специално, студента Николай Ахтирцев и граф Иполит Зуров.

От общуването с Ахтирцев, който е бил приятел на починалия Кокорин, Фандорин открива, че истинската причина за смъртта на младия мъж е дуел на „Американска рулетка“. Да сподели нещо повече Ахтирцев не успява: човек с много блед цвят на очите, с изключителна сръчност убива с нож студента и в същото време се опитва да убие и Фандорин. И отронва загадъчно – „Азазел!“.

Фандорин по чудо оцелява, защото носи кожен корсет за тънка фигура. Ахтирцев е роднина на канцлера на Руската империя, и следователно за по-сериозно разследване от столицата в Москва е изпратен по опитен полицай – Иван Брилинг. Той е абсолютно очарова Фандорин със своя мопит, умения, решителност, и Ераст Петрович се опитва да бъде като своя „шеф“. Една версия на разследването е свързана с Амалия Бежецкая, която е избягала в Англия, и затова Брилинг насочва Фандорин в чужбина. Оттогава съдбата на Ераст Петрович взема трагичен обрат като постоянни спътници на неговите опасни приключения са измамата и предателството. И дори веднъж установеното семейно щастие с Лиза ще бъде под удар ...

... В резултат на разследването Фандорин ще разкрие ужасната тайна на „Азазел“. В това му помага една необикновена способност: Фандорин никога не играе хазартни игри, лотарии и т.н. Въпреки това, Ераст не изпитва радост от победата, на финала той ще бъде много нещастен ...

...По булевард „Тверской“ с бързи несигурни крачки, без да обръща внимание на никого наоколо, вървеше елегантно облечен, но много мърляв млад мъж: носеше измачкан скъп фрак, мръсна бяла папийонка, на ревера му имаше прашен бял карамфил. ... Но, вниманието на пешеходците, и специално на дамите, се дължеше на една много интересна особеност на лицето му: въпреки очевидната младост слепоочията на гуляйджията бяха абсолютно бели, сякаш попарени от слана.

Исторически препраткиРедактиране

  • В романа има прототипи на реални исторически личности. „Генерал Лаврентий Мизинов“ – е Николай Мезенцов, генерал-адютант, ръководител на Трети отдел и началник на жандармерията. В романа се посочва, че „Николай Ахтирцев“ е „роднина на канцлер Корчаков“. В действителност, „Корчаков“ е Александър Горчаков, един от най-видните руски общественици от втората половина на 19 век, ръководител на руското външно министерство, последният канцлер на Руската империя при Александър II.

АдаптацииРедактиране

През 2002 г. в Русия романът е екранизиран в едноименния телевизионен сериал с режисьор Александър Адабашян и с участието на Иля Носков и Сергей Безруков.

Няколко години по-късно, известният руски актьор и режисьор Фьодор Бондарчук решава да създаде филмова версия на романа на английски език. Става продуцент на филма „Winter Queen“ (Снежната кралица) и предлага за режисьор световната знаменитост Пол Верховен. Идеята е много интересна за Верховен, придобити са филмовите права, и дори са определени някои от актьорите в ролите на главните герои. За ролята на Ераст Петрович е определен Дан Стивънс, а на Амалия Бежецкая – Мила Йовович. Снимките са насрочени за лятото на 2007 г. се отлагат: в този период Йовович е бременна и отказва да участва във филма. През 2012 г. правата за филма изтичат и екранизацията е отложена за неопределено време.

Интересни фактиРедактиране

Имената на главните герои в романа – Ераст и Лиза, са същите като в романа на Николай Карамзин "Бедната Лиза".

ИзточнициРедактиране