Азербайджанският език (Azəri, Azərbaycan dili; آذربايجان ديلی; Азәрбајҹан дили; известен и като азерски, азери, Azəri, Türki azəri) е тюркски език.

Азербайджански език
Azərbaycan dili
/ɑːzæɾbɑjˈdʒɑn diˈli/
СтранаАзербайджан и др.
РегионКавказки регион
Говорещи31 400 000
Писменостлатиница
Систематизация по Ethnologue
-Алтайски
.-Тюркски
..-Огузки
...→Азербайджански
Официално положение
Официален в Азербайджан
Малцинствен в Иран
Дагестан
РегулаторАкадемия на науките
Кодове
ISO 639-1az
ISO 639-2aze
ISO 639-3aze

Разпространение на Азербайджанския език
Азербайджански език в Общомедия

Говори се от около 31 400 000 души в Азербайджан (официален), Иран, Русия (официален в Дагестан) и други страни.

Лингвистиката го класифицира към подгрупата на огузките езици, но притежава и някои белези, характерни за кипчаската подгрупа. В лексикално отношение е силно повлиян от арабския и персийския език

Граматика редактиране

Не се различава от граматиката на турския език.

Писменост редактиране

Понастоящем в Република Азербайджан официално се използва латиницата, макар неофициално кирилицата все още да не е излязла от употреба. В Иран южноазербайджанският език използва персийската редакция на арабска азбука. Между използваните кирилица и латиница има пълно съответствие на буквите при представяне на един и същ звук. Следната таблица сравнява латиницата, кирилицата и арабското писмо в употребата им за записване на азерска реч:

Aa Аа آ ا
Əə Әә ا ه
Bb Бб ب
Cc Ҹҹ ج
Çç Чч چ
Dd Дд د
Ee Ее ئ
Ff Фф ف
Gg Ҝҝ گ
Ğğ Ғғ غ
Hh Һһ ه ح
Xx Хх خ
Ыы ی
İi Ии ی
Jj Жж ژ
Kk Кк ک
Qq Гг ق
Ll Лл ل
Mm Мм م
Nn Нн ن
Oo Оо و
Öö Өө ؤ
Pp Пп پ
Rr Pp ر
Ss Сс س ص ث
Şş Шш ش
Tt Тт ت ط
Uu Уу و
Üü Үү و
Vv Вв و
Yy Јј ی
Zz Зз ز ذ ظ ض

Речник редактиране

Персийското влияние върху азербайджански е силно изразено в лексиката. В азербайджански се употребяват голям брой персийски думи, които отсъстват в турски или чиято употреба в турски е ограничена, например асан „лесен“, бар „плод“, жаван „млад“, чәп „крив“, гирдә „кръгъл“, кар „глух“, көһнә „стар“, күчә „улица“, мис „мед (метал)“, пайыз „есен“, шәнбә „събота“, турш „кисел“; фразеологизми: хаһиш едирәм „моля“, гүзәшт елә „извинете ме“, худаһафиз „довиждане“, многобройни калки (хош гәл – „харесвам се на“, срв. перс. хош āмадан и др.). Някои местоимения са също заети от персийски: һәмин „същ“, һәр „всеки“, һәр кәс „всеки (за хора)“, һеч „никой“.

Фрази редактиране

  • Salam – Здравей
  • Necəsən? – Как си? / Как сте?
  • Nətərsən? – Как си?
  • Mən yaxşıyam. – Аз съм добре.
  • Çox sağol – Благодаря.
  • Sabahınız xeyir! – Добро утро!
  • Axşamınız xeyir! – Добър вечер! или Лека вечер!
  • Gecəniz xeyir! – Лека нощ!
  • Haradansınız? – Откъде сте?
  • Mən Bolqarıstandanam. – Аз съм от България.
  • Azərbaycanca danışa bilirsən? – Говориш ли азери? (Можеш ли да говориш азери?)
  • Mən azərbaycanca danışa bilmirəm. – Не говоря азери. (Не мога да говоря азери.)
  • Mən azərbaycanca bir az danışa bilirəm. – Говоря малко азери. (Мога да говоря малко азери.)
  • Sağol – Довиждане. Чао.

Външни препратки редактиране