Отваря главното меню

Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество

Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (на английски: Asia-Pacific Economic Cooperation), съкратено АТИС (APEC – АПЕК) е регионална икономическа организация със седалище в Сингапур.

Създадена е през 1989 година в Канбера по предложение на министър-председателите на Австралия и Нова Зеландия. Целите са облекчаване на свободната търговия и развитие на регионалното сътрудничество. Първоначалният висш орган е ежегодна среща на ниво министри, но след промените през 1993 година взимат участие лидерите на държавите-членки. Органи са: конференция на високо равнище, сесии на министрите на външните работи и на икономиката, Постоянен секретариат, Азиатско-тихоокеански парламентарен форум.

През 1994 година се приема за главна цел създаването до 2020 година на система за свободна и открита търговия и либерализация на инвестиционния режим. Най-развитите държави са длъжни да осъществят либерализацията до 2010 година. Всяка страна сама определя своя статут и срок за въвеждане на новия режим на основата на индивидуални действия.

Страните-членки на АТИС

ИсторияРедактиране

Организацията е основана през 1989 година в Канбера, Австралия, по инициатива на Австралия, Япония и САЩ. По онова време страните-членки на организацията са 12. В своето начало организацията представлява главно форум за провеждане на неформални разговори. С увеличаването на съвместната им работа отношенията им започват да се задълбочават и започват да организират всяка година срещи на върха, на които провеждат дискусии и взимат решения.

В резултат на това АТИС не се занимава само с проблемите на капиталовите пазари, премахването на бариерата за свободна търговия и презграничното икономическо сътрудничество, но и с икономически въпроси от общ характер, като нови технологии, образование, жени, младеж, проблеми с околната среда, устойчиво икономическо развитие, реформиране в АТИС, както и с борбата срещу международния тероризъм. По време на годишните срещи на върха често има демонстрации, придружени с насилие.

На среща, проведена през 1994 година в Богор, Индия, се поставя за цел добре развитите индустриални държави да влязат в зона за свободна търговия в азиатско-тихоокеанския регион до 2010 година, а за развиващите се страни срокът е до 2020 година. За постигането на тази цел държавите-членки изготвят национални планове за действие. На годишните срещи на върха, под формата на годишни доклади, се следи докъде са стигнали държавите-членки с постигането на тази цел. От 2002 година насам са подписани двустранни и многостранни споразумения между страните. Те трябва да отговарят на изискванията на Световната търговска организация. Членовете на АТИС до момента са подписали над 40 такива споразумения. Тези 21 държави-членки съставляват почти половината от населението на земята. АТИС е сред най-бързо развиващите се икономически региони в света.

ПринципиРедактиране

АТИС действа на принципа на необвързващи споразумения. Всички решения, които се взимат на форумите, се приемат с консенсус. С приемането на 3 страни през 1998 г. е обявен мораториум върху разширяването в продължение на 10 години с оглед да се заздрави сътрудничеството между страните-членки в организацията.

Бюджетът на АТИС е сравнително малък – около 3,5 милиона щатски долара на година, който се събира чрез членски внос от държавите-членки. Само Япония е инвестирала повече пари (3 – 4 милиона щатски долара годишно) в специален фонд за либерализация на организацията.

Срещите на АПЕК често са придружени от гости и наблюдатели. Сред тях са представители на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), Съвета на тихоокеанско икономическо сътрудничество (Pacific Economic Cooperation Council, PECC), Форума на тихоокеанските острови (Pacific Islands Forum, PIF) и други заинтересовани лица от частния и обществения сектор. При закрити врати на форумите на АТИС също така се обсъжда проблемът със Северна Корея.

Държави-членкиРедактиране

 
Президентът на Южна Корея Но Му-хен с министър-председателя на Япония Шиндзо Абе и президента на САЩ Джордж Уокър Буш на срещата в Ханой през 2006 г.
Държава-членка Присъединяване
  Австралия 1989 г.
  Бруней 1989 г.
  Канада 1989 г.
  Индонезия 1989 г.
  Япония 1989 г.
  Южна Корея 1989 г.
  Малайзия 1989 г.
  Нова Зеландия 1989 г.
  Филипини 1989 г.
  Сингапур 1989 г.
  Тайланд 1989 г.
  САЩ 1989 г.
  Тайван 1991 г.
  Хонконг 1991 г.
  Китай 1991 г.
  Мексико 1993 г.
  Папуа Нова Гвинея 1993 г.
  Чили 1994 г.
  Перу 1998 г.
  Русия 1998 г.
  Виетнам 1998 г.

СрещиРедактиране

Annual meetings of the Asia-Pacific Economic Cooperation
Дата Домакин Място Снимка Интернет адрес
1-ва 6 – 7 ноември 1989   Австралия Канбера
2-ра 29 – 31 юли 1990   Сингапур Сингапур
3-та 12 – 14 ноември 1991   Южна Корея Южна Корея Сеул
4-та 10 – 11 септември 1992   Тайланд Бангкок
5-та 19 – 20 ноември 1993   САЩ Сиатъл
6-та 15 ноември 1994   Индонезия Богор
7-ма 19 ноември 1995   Япония Осака
8-ма 25 ноември 1996   Филипини Субик
9-та 24 – 25 ноември 1997   Канада Ванкувър
10-та 17 – 18 ноември 1998   Малайзия Куала Лумпур
11-та 12 – 13 септември 1999   Нова Зеландия Окланд
12-та 15 – 16 ноември 2000   Бруней Бандар Сери Бегаван   [1]
13-та 20 – 21 октомври 2001   Китай Шанхай  
14-та 26 – 27 октомври 2002   Мексико Лос Кабос
15-та 20 – 21 октомври 2003   Тайланд Бангкок  
16-та 20 – 21 ноември 2004   Чили Сантяго де Чиле   [2]
17-та 18 – 19 ноември 2005   Южна Корея Бусан  
18-та 18 – 19 ноември 2006   Виетнам Ханой   [3]
19-та 8 – 9 септември 2007   Австралия Сидни   [4]
20-та 22 – 23 ноември 2008   Перу Лима [5]
21-ва 14 – 15 ноември 2009   Сингапур Сингапур [6]
22-ра ноември 2010   Япония Йокохама
23-та ноември 2011   САЩ Ню Йорк
24-та септември 2012   Русия Владивосток
25-та октомври 2013   Индонезия Бали
26-та ноември 2014   Китай Пекин
27-ма ноември 2015   Филипини Манила
28-ма ноември 2016   Перу Лима

Вижте същоРедактиране