Айдонохори (дем Висалтия)

селище в Гърция

Айдонохори (на гръцки: Αηδονοχώρι) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Висалтия, област Централна Македония. Селото има 408 жители според преброяването от 2001 година.

Айдонохори
Αηδονοχώρι
— село —
Гърция
40.8425° с. ш. 23.7281° и. д.
Айдонохори
Централна Македония
40.8425° с. ш. 23.7281° и. д.
Айдонохори
Сярско
40.8425° с. ш. 23.7281° и. д.
Айдонохори
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВисалтия
Географска областСярско поле
Площ41,893 km²
Надм. височина122 m
Население197 души (2021 г.)
4,7 души/km²
Пощенски код620 49
Телефонен код2322

География редактиране

Селото е разположено югоизточно от град Сяр (Серес), в южния край на Сярското поле и северните поли на Орсовата планина.[1]

История редактиране

В Османската империя редактиране

В 1763 година е построена църквата „Успение Богородично“.[2]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Айдонохори (Aïdono-khori) живеят 1092 гърци.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Айдиохор (Aïdiohor) е посочено като село със 156 домакинства и 28 жители мюсюлмани и 410 жители гърци.[4]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Айдонохори:

Гайдарохори (Айдонохори): християнско село; 1 църква, 1 училище, 2 хана, 5 магазина; жителите са гърци; 6 часа от Сяр.

Това село първоначално се казвало Айдонохори, т.е. селото на славеите, тъй като съседната горичка се оглася пролетно време от пеенето им. От Айдонохори станало Гайдарохори по следния начин. Серският митрополит веднъж посетил селото и недоволен от оказания му прием казал на дякона: „Това не е Айдонохори, а Гайдарохори, т.е. селото на магаретата“. Това изречение на архиерея бързо станало известно на околното население и оттогава селяните започнали да наричат споменатото село Гайдарохори.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Айдонохори, село доста големко на СЗ от Кастри. Малко земя, но отлично обработена. Селянете лете се разпръсват по околните полски села за работа. От Сяр до Айдонохори 9 часа; от Кастри 1 час. До селото е и новото манастирче св. Иван, въздигнато едвам преди 15 години. Тук се намира и група от мрамор, която представя двама атлети. 120 къщи, от които 70 български, а останалите турски.[6]

В началото на XX век Айдонохори е село, числящо се към Сярска каза на Серския санджак на Османската империя. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Гайдарохоръ (Айдонохори) има 1500 жители гърци християни.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Гайдурох (Gaïdouroh) се състои от 1672 гърци, като в селото функционира гръцко училище.[8]

В Гърция редактиране

Селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. В 20-те ггодини на XX век в селото са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година Айдонохори е представено като смесено местно-бежанско със 7 бежански семейства и 33 жители общо.[9]

В 2005 година мостовете Дриста и Геруксалис край Айдонохори са обявени за паметници на културата.[10]

Прекръстени с официален указ местности в община Айдонохори на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Мадем[1] Μαντέμ Сидирорема Σιδηρόρεμα[11] река в Орсовата планина на Ю от Айдонохори[1]
Салджа[1] Σάλτζα Дакрисма Δάκρυσμα[11] възвишение в Орсовата планина на ЮЗ от Айдонохори (553,1 m)[1]
Караджилък[1] Καραντζιλίκι Скотинон Σκοτεινόν[11] възвишение в Орсовата планина на ЮЮЗ от Айдонохори[1]
Кюмкуди Κιουμκούδι Солинес Σωλήνες[11]
Чатакли[1] Τσατακλί Ипинемон Ύπήνεμον[11] възвишение в Орсовата планина на Ю от Айдонохори[1]
Паладерси[1] Παλαντέρσι Валавери Р. Βαλαβέρη Ρ.[11] река на С от Айдонохори[1]
Карагачик[1] Καραγατσίκι Фтелиес Φτελιές[11] местност на СИ от Айдонохори[1]
Кюрхаладес[12] Κιουρχαλάδες Гунарадика Γουναράδικα[11] местност на С от Айдонохори[12]

Личности редактиране

Родени в Айдонохори
  •   Георгиос Баслис (Γεώργιος Μπασλής), глава на комитета на Гръцката пропаганда в Айдонохори, в който влизат и Георгиос Серифис, Димитриос Льотис, Мандакис и Ангелакис[13]
  •   Ница Цитра (1930 - 2021), гръцка певица
Свързани с Айдонохори

Бележки редактиране

  1. а б в г д е ж з и к л м н По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  2. Κοιμήσεως της Θεοτόκου Αηδονοχωρίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 31 октомври 2014.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 44. (на френски)
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 122 – 123.
  5. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 60. (на руски)
  6. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 847.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  10. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΝΣΑΚ/Γ/14692/441/7-4-2005 - ΦΕΚ 532/Β/21-4-2005 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-04-03. Посетен на 20 март 2022 г. (на гръцки)
  11. а б в г д е ж з Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1041. (на гръцки)
  12. а б Rodholívos GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
  13. Παπακυριάκου, Κυριάκος. Ο ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ ΣΤΟ ΝΟΜΟ ΣΕΡΡΩΝ ΑΠΟ ΤΑ ΑΡΧΕΙΑ ΤΟΥ ΕΛΛΗΝΙΚΟΥ ΥΠΟΠΡΟΞΕΝΕΙΟΥ ΣΕΡΡΩΝ ΚΑΙ ΑΠΟ ΤΑ ΑΝΕΚΔΟΤΑ ΑΠΟΜΝΗΜΟΝΕΥΜΑΤΑ ΣΕΡΡΑΙΩΝ ΜΑΚΕΔΟΝΟΜΑΧΩΝ. Β' Διεθνές Επιστημονικό Συνέδριο «Οι Σέρρες και η περιοχή τους από την οθωμανική κατάκτηση μέχρι τη σύγχρονη εποχή», Σέρρες, 6-9 Απριλίου 2006, Α΄ Τόμος, Δήμος Σερρών, 2013. σ. 54. Посетен на 6 юли 2014. Архив на оригинала от 2014-07-14 в Wayback Machine.