Уикипедия

Исая Бърлин

руски и британски социален и политически теоретик
(пренасочване от Айзая Бърлин)

Сър Исая Бърлин (на английски: Isaiah Berlin) е руски и британски социален и политически теоретик, философ, историк на идеите и есеист от руско-еврейски произход, „считан от мнозина за един от най-важните социални учени на своето поколение“.[1] В България е издаден през 1991 г. като Айзая Бърлин.[2]

Исая Бърлин
Isaiah Berlin
руски и британски философ
Роден
Починал
5 ноември 1997 г. (88 г.)
ПогребанОксфорд, Великобритания
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаФилософия на 20 век
ШколаЛиберализъм, Аналитична философия
Интересиполитическа философия, история на идеите, етика, философия на историята
ИдеиДве концепции за свободата, Контрапросвещение
Повлиян
 
Вико · Хаман · Хердер · Толстой · Мил · Витгенщайн
ПовлиялДжон Грей · Майкъл Игнатиев
Семейство
Уебсайт
Исая Бърлин в Общомедия

Президент на Британската академия (1974-1978). Работата на Бърлин върху въпросите на либералната теория и моралния плурализъм оказва трайно влияние. Преводач на творбите на Иван Тургенев от руски на английски. Носител на Ордена за заслуги на Великобритания, Орден на Британската империя.

Биография редактиране

 
Паметна плоча на сградата в Рига, където Бърлин прекарва детството си

През 1932 г., на 23-годишна възраст, Исая Бърлин е избран за член на колегиума на Оксфордския колеж „Ол Соулс“. От 1957 до 1967 г. е професор по социална и политическа теория в Оксфордския университет. От 1963 до 1964 г. е президент на Аристотелското общество. През 1966 г. играе решаваща роля в откриването на колежа „Уолфсън“, Оксфорд и е първият му президент. Президент е на Британската академия от 1974 до 1978 г.

Признание редактиране

Посветен е в рицарство през 1957. Награден е с Орден на Британската империя през 1978 г. Също получава и наградата „Йерусалим“ през 1979 г. за литературните си произведения за индивидуалната свобода.

Годишните Лекции на Исая Бърлин се провеждат всяко лято в синагога Хампстийд, в колежа Уолфсън, Оксфорд и в Британската академия.

Библиография редактиране

  • Karl Marx: His Life and Environment, Thornton Butterworth, 1939. 5th ed., 2013, Princeton University Press. ISBN 978-0-691-15650-7.
  • The Age of Enlightenment: The Eighteenth-Century Philosophers, New American Library, 1956. Out of print. Second edition (2017) available online only.[3]
  • Vico and Herder: Two Studies in the History of Ideas, Chatto and Windus, 1976. Superseded by Three Critics of the Enlightenment.
  • The Hedgehog and the Fox: An Essay on Tolstoy's View of History, Weidenfeld & Nicolson, London, 1953. 2nd ed., 2014, Phoenix. ISBN 978-1-7802-2843-3. (2nd US ed., Princeton University Press, 2013. ISBN 978-1-4008-4663-4.)
  • Four Essays on Liberty, Oxford University Press, 1969. Superseded by Liberty.
  • Vico and Herder: Two Studies in the History of Ideas, Chatto and Windus, 1976. Superseded by Three Critics of the Enlightenment.
  • Russian Thinkers (co-edited with Aileen Kelly), Hogarth Press, 1978. 2nd ed. (revised by Henry Hardy), Penguin, 2008. ISBN 978-0-14-144220-4.
  • Concepts and Categories: Philosophical Essays, Hogarth Press, 1978. Pimlico. ISBN 978-0-7126-6552-0. 2nd ed., 2013, Princeton University Press. ISBN 978-0-691-15749-8.
  • Against the Current: Essays in the History of Ideas, Hogarth Press, 1979. Pimlico. ISBN 978-0-7126-6690-9. 2nd ed., 2013, Princeton University Press.
  • Personal Impressions, Hogarth Press, 1980. 2nd ed., Pimlico, 1998. 978-0-7126-6601-5. 3rd ed., 2014, Princeton University Press. ISBN 978-0-691-15770-2.
  • The Crooked Timber of Humanity: Chapters in the History of Ideas, John Murray, 1990. 2nd ed., Pimlico, 2013. ISBN 978-1-8459-5208-2. 2nd ed., 2013, Princeton University Press. ISBN 978-0-691-15593-7.
  • The Magus of the North: J. G. Hamann and the Origins of Modern Irrationalism, John Murray, 1993. Superseded by Three Critics of the Enlightenment.
  • The Sense of Reality: Studies in Ideas and their History, Chatto & Windus, 1996. Pimlico. ISBN 978-0-7126-7367-9.
  • The Proper Study of Mankind: An Anthology of Essays (co-edited with Roger Hausheer) [a one-volume selection from the whole of Berlin's work], Chatto & Windus, 1997. 2nd ed., Vintage, 2013. ISBN 978-0-0995-8276-2.
  • The Roots of Romanticism (recorded 1965), Chatto & Windus, 1999. Pimlico. ISBN 978-0-7126-6544-5. 2nd ed., 2013, Princeton University Press. ISBN 978-0-691-15620-0.
  • Three Critics of the Enlightenment: Vico, Hamann, Herder, Pimlico, 2000. 2nd ed., 2013. ISBN 978-1-8459-5213-6. 2nd ed., 2013, Princeton University Press. ISBN 978-0-691-15765-8.
  • The Power of Ideas, Chatto & Windus, 2000. Pimlico. ISBN 978-0-7126-6554-4. 2nd ed., 2013, Princeton University Press. ISBN 978-0-691-15760-3.
  • Freedom and Its Betrayal: Six Enemies of Human Liberty (recorded 1952), Chatto & Windus, 2002. Pimlico. ISBN 978-0-7126-6842-2. 2nd ed., 2014, Princeton University Press. ISBN 978-0-691-11499-6.
  • Liberty [revised and expanded edition of Four Essays On Liberty], Oxford University Press, 2002. ISBN 978-0-19-924989-3.
  • The Soviet Mind: Russian Culture under Communism, Brookings Institution Press, 2004. ISBN 978-0-8157-2155-0. 2nd ed., Brookings Classics, 2016. ISBN 978-0-8157-2887-0.
  • Flourishing: Letters 1928–1946, Chatto & Windus, 2004. Pimlico. ISBN 978-0-7126-3565-3.
  • Political Ideas in the Romantic Age: Their Rise and Influence on Modern Thought, Chatto & Windus, 2006. ISBN 0-7011-7909-0. Pimlico, ISBN 978-1-84413-926-2}}. 2nd ed., 2014, Princeton University Press. ISBN 978-0-691-12695-1.
  • (with Beata Polanowska-Sygulska) Unfinished Dialogue, Prometheus, 2006. ISBN 978-1-59102-376-0.
  • Enlightening: Letters 1946–1960 (co-edited with Jennifer Holmes), Chatto & Windus, 2009. ISBN 978-0-7011-7889-5. Pimlico, ISBN 978-1-8441-3834-0.
  • Building: Letters 1960–1975 (co-edited with Mark Pottle), Chatto & Windus, 2013. ISBN 978-0-701-18576-3}}.
  • Affirming: Letters 1975–1997 (co-edited with Mark Pottle), Chatto & Windus, 2015. ISBN 978-1-784-74008-5.

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Philosopher and political thinker Sir Isaiah Berlin dies // Би Би Си, 08.11.1997. Посетен на 29.09.2013. (на английски)
  2. ↑ Сборникът „В края на века“ със статията на Айзая Бърлин „Две схващания за свободата“, сайт на издателство „Труд“.
  3. ↑ The Age of Enlightenment // The Isaiah Berlin Virtual Library. 2017. Посетен на 29 август 2017.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Исая_Бърлин&oldid=12114907“.