Айлхард Мичерлих

германски химик

Айлхард Мичерлих (на немски: Eilhard Mitscherlich) е германски химик, който разпространява теорията за изоморфизма – връзка между кристалната структура и химичния строеж.

Айлхард Мичерлих
Eilhard Mitscherlich
германски химик
Роден
Нойенде, днес квартал на Вилхелмсхафен, Графство Фризландия
Починал
28 август 1863 г. (69 г.)
Шьонеберг, Берлин, Прусия
ПогребанБерлин, Федерална република Германия
Националност Германия
Учил вХайделбергски университет
Стокхолмски университет
Гьотингенски университет
Хумболтов университет на Берлин
Научна дейност
ОбластХимия
Учил приФридрих Щромайер
Работил вБерлински университет
Видни студентиХайнрих Густав Магнус
Айлхард Мичерлих в Общомедия

През 1848, 1854 и 1858 г. Мичерлих представя своите вулканологични заключения пред Кралската академия на науките в Берлин. Като резултат от проведените от него наблюдения в Улмен маар, той обяснява формирането на маари с експлозивното взаимодействие между вода и базалтова магма (термохидравлична експлозия). Тъй като прегрятата пара е движещата сила за първоначалното изригване, той нарича маарите и маар-диатремите „газови вулкани“. Понеже Мичерлих е известен учен на своето време, трудовете му имат голямо влияние върху вулканолозите от по-късните периоди и идеите му са приемани в продължение на много десетилетия[1]

Източници

редактиране

Библиография

редактиране
  • Ueber das Verhältniss zwischen der chemischen Zusammensetzung und der Krystallform arseniksaurer und phosphorsaurer Salze. Übersetzt aus dem Schwedischen (1821). Herausgegeben von Paul Heinrich von Groth. Ostwalds Klassiker Nr. 94, Leipzig 1898, архив
  • Über das Verhältniß der Krystallform zu den chemischen Proportionen. 3.Abh.: Über die künstliche Darstellung der Mineralien aus ihren Bestandtheilen; 4.Abh.:. die in zwei verschiedenen Formen krystallieren, Akademie der Wissenschaften, Berlin 1822 – 1825.
  • Lehrbuch der Chemie, 2 Bände, 4. Auflage, 1840 – 1848.
  • Vulkanische Erscheinungen der Eifel, 1865.
  • Über das Benzin und die Verbindungen desselben: gelesen in der Akademie der Wissenschaften am 6. Februar 1834. Engelmann, Leipzig 1898.