Аймон Савойски Миролюбиви (на италиански: Aimone di Savoia, il Pacifico, * 15 декември 1273 в Бург-ен-Брес, † 22 юни 1343 в Монмелян) от Савойска династия е от 1329 г., 16-и граф на Савоя.

Аймон Савойски
16-и граф на Савоя
Aimone di Savoia.jpg
Управление1229-1273
НаследилЕдуард
НаследникАмадей VI
Лични данни
Роден
Починал
22 юни 1343 г. (51 г.)
Погребан вабатство Алтакомба
Семейство
ДинастияСавойска династия
БащаАмадей V
МайкаСибила дьо Боже (1255 – 1294)
БракВиоланта Палеолог
ПотомциАмадей VI, Бианка Мария, Жан, Катерина, Луи
ГербBlason duche fr Savoie.svg
Аймон Савойски в Общомедия

ПроизходРедактиране

Той е вторият син на граф Амадей V (1252 – 1323) и съпругата му Сибила дьо Боже (1255 – 1294). Той е по-голям еднокръвен брат на Анна Савойска (1306 – 1359), която се омъжва през октомври 1326 г. за византийския император Андроник III.

Аймон получава църковно образование и е каноник на съборите в Лион и Париж. След смъртта на брат си Едуард († 1329) го наследява като граф на Савоя и изоставя църковната служба. Скоро след встъпването си Аймон създава постоянен върховен съд в Шамбери и утвърждава длъжността „канцлер“ като главен помощник на графа в държавните дела.

Аймон поддържа френския крал Филип VI в началото на Стогодишната война с Англия. През 1338 год. савойските войски са изпратени във Фландрия за оказване помощ на французите, а самият Аймон година по-късно представлява френската страна на мирните преговори.

Брак и децаРедактиране

Аймон се жени на 1 май 1330 г. в Казале при Верчели в Горна Италия за Виоланта Палеолог или Йоланда (* 1318, † 24 декември 1342), дъщеря на Теодоро I Палеолог (1291 – 1338), маркграф на Монферат и съпругата му Арджентина Спинола, дъщеря на Опичино Спинола, градски капитан на Генуа. Те имат пет деца:

Той има и извънбрачни деца сред които:

  • Ожие, заедно с Амадей VI участва в савойския кръстоносен поход.

ИзточнициРедактиране

  • AYMON de Savoie, fmg.ac
  • Marie José: Das Haus Sayoven, Pro Castellione, 1994.
  • Bernard Demotz, Le comté de Savoie du XIe au XVe siècle: Pouvoir, château et État au Moyen Âge, Genève, Slatkine,‎ 2000, 496 p. ISBN 2-05101-676