Айтос (дем Суровичево)

Disambig.svg Тази статия е за селото в Гърция. За едноименния град в България вижте Айтос.

А̀йтос или А̀етос (на гръцки: Αετός, Ает̀ос, в превод орел) е село в Република Гърция, дем Суровичево, област Западна Македония.

Айтос
Αετός
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Суровичево
Географска област Саръгьол
Надм. височина 612 m
Население 759 души (2011 г.)
Пощенски код 530 75
Телефонен код 23860 – 41
Айтос в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в северната част на котловината Саръгьол на 46 километра южно от град Лерин (Флорина) и на 12 километра западно от Суровичево в подножието на рида Радош, част от планината Вич.

ИсторияРедактиране

 
Айтоският манастир „Свети Архангели“, един от трите български манастира в Леринско.

В Османската империяРедактиране

 
Печат на българското училище в Айтос.

Според легендата селото дължи името си на турския бей Айти от съседното турско село Горицко, чийто чифлик е бил Айтос. Селото е основано от жители на изоставеното село Бегна. Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година като село с 59 домакинства, в което се отглеждат лозя и орехи.[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Айтос (Aïtos) е посочено като село с 30 домакинства с 88 жители българи и 503 жители мюсюлмани.[2]

В 1889 година Стефан Веркович пише за Айтос:

Село Аетос с 50 български къщи, които плащат 7650 пиастри данък и 3860 инание-аскерие. Селото е разположено в склоновета на планина. На запад от него запозва планината Невеска, покрита с гори, в която живеят мечки и други зверове.[3]
 
Паметник на убитите на 17 септември 1905 година местни гъркомани.

През 1893 година край Айтос е осветен манастирът „Свети архангели Михаил и Гаврил“, построен на мястото на развалини на стари църкви и манастир.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Айтос има 950 жители българи и 60 жители цигани.[5] Жителите на Айтос минават под върховенството на Българската екзархия в 1897 година, а според Христо Силянов след Илинденското въстание в началото на 1904 година и последните гъркомански къщи се отказват от Патриаршията.[6] Селото не пострадва при потушаването на въстанието и в него са настанени бежанци от околните изгорени села като Любетино.[7] През ноември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски и леринският архиерейски наместник отец Никодим раздават помощи за пострадалите от Илинденското въстание в Леринско и са посрещнати край Айтос от делегация от селото.[8]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1064 българи екзархисти и 66 цигани християни и функционира българско училище.[9] На 14 май 1904 година в селото е убит андартът Вангел Георгиев. На 28 юли 1905 година[10] андратската чета на Йоанис Калогеракис напада Айтос, но е отблъсната като в сражението загиват Калогеракис и двама от хората му.[11][12] В отговор на акция на ВМОРО в гъркоманското Раково андарти нападат Айтос на 12 октомври 1907 година. Убити са 5 жени и 6-а мъже, сред които и деца, 10 къщи са изгорени.[13] В същата 1905 година андартите нападат втори път Айтос, опожаряват 10 къщи и убиват 75-годишния свещеник Дине Минчов.[14]

При избухването на Балканската война 15 души от Айтос се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]

Според секретаря на Леринската българска митрополия Васил Трифонов в Айтос към края на османската власт има „120 чисто български къщи“.[16]

В ГърцияРедактиране

 
Айтос през Първата световна война. Съглашенска пощенска картичка

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Айтос (Аjтос) има 160 къщи славяни християни.[17] В 1932 година в Айтос има 166 българогласни семейства, от които 159 са с „изявено българско съзнание“. В 1945 година в селото има 1335 българофони, 1185 от които с „негръцко национално съзнание“, 50 с гръцко и 100 с „неустановено национално съзнание“. Селото пострадва по време на Гръцката гражданска война – в Югославия се изселват 20 семейства, а много други в другите социалистически страни и отвъд океана. Намаляването на населението през 60-те се дължи на емиграция в Австралия и Канада.

В селото има две църкви – „Свети Георги“ от 1836 и манастирската „Свети Архангели“ от 1892 година, а съборът на селото е на 8 ноември – Архангеловден. Параклисът „Света Параскева“ е построен в 1860 година под манастира около смятан за светен извор. В 1960 година е обновен.[18]

Всяка година в Айтос се провежда фестивал на чушките. До 2011 година Айтос е център на самостоятелен дем в ном Лерин.

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 785 жители
  • 1920 – 785 жители
  • 1928 – 941 жители
  • 1940 – 1189 жители
  • 1951 – 1056 жители
  • 1961 – 1016 жители
  • 1971 – 823 жители
  • 2001 – 857 жители
  • 2011 – 759 жители

ЛичностиРедактиране

 
Христо Каракалцев.
 
Тръпче Белев.
Родени в Айтос
  •   Благой Динев Нашов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[19]
  •   Благоя Пецов (1909 – 1949), гръцки комунист[20]
  •   Георги Дафов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Пета одринска дружина[21]
  •   Георги Костов (1872 – 1916), български революционер от ВМОРО
  •   Икономос Папалексиу (Οικονόμος Παπαλεξίου), гръцки андартски деец от втори клас[22]
  •   Михаил Костов (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, часовникар, живеещ в Битоля, Първа рота на Четвърта битолска дружина, носител на орден „За храброст“, IV степен[23]
  •   Михаил Хараламбов п. Илиев, български кмет на Шопско Рудари през Втората световна война (1 май 1943 - 5 ноември 1943) и на Матейче (5 ноември 1943 - 21 юли 1944)[24]
  •   Никола Димитров, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Дванадесета лозенградска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, попаднал в плен през Междусъюзническата война на 12 юли 1913 година и освободен на 4 декември 1913[25]
  •   Илия Константинов, български революционер и свещеник
  •   Кирияс Динев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четвърта битолска дружина[26]
  •   Киро (1924 – 1949), гръцки комунист[27]
  •   Коста Д. Кьосев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[28]
  •   Никола Ицо Петков, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков, нестроева рота на Осма костурска дружина[29]
  •   Никола Кръстев Петров (1884 – 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков, четата на Христо Цветков, Първа рота на Шестнадесета щипска дружина, Сборна партизанска рота, убит на 5 юли 1913 година в Междусъюзническата война[30]
  •   Сотир Колев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков, Втора рота на Дванадесета лозенградска дружина[31]
  •   Трифун Робев (? – 1948), деец на ДАГ
  •   Тръпе Иванов Блълев (Тръпко, Тръпче Белев) (1872 – ?), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков, Трета рота на Дванадесета лозенградска дружина, Сборна партизанска рота[32][33]
  •   Христо Д. Олев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[34]
  •   Христо Николов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Седма кумановска дружина[35]
  •   Христо Николов Каракацалов (Каракалцев), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, четата на Христо Цветков, четата на Пандо Шишков[36]
Починали в Айтос
  •   Алексо Лепишков (? – 1905), терорист и селски войвода на ВМОРО
  •   Вангел Георгиев (1876 – 1904), гръцки андартски капитан
  •   Йоанис Калогеракис (? – 1905), деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония
  •   Йордан Мишайков (1887 – ?), македоно-одрински опълченец от село Осничани, Първа и Втора рота на Шеста охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, носител на орден „За храброст“ IV степен, загинал край Айтос в Междусъюзническата война на 5 юли 1913 година[37]
  •   Йордан Наков (1890 – 1913), македоно-одрински опълченец от село Жупанища, Първа рота на Шеста охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, убит в Междусъюзническата война на 5 юли 1913 година при Айтос[38]

БележкиРедактиране

  1. Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 231. ISBN 2-283-60452-4.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83.
  3. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 153. (на руски)
  4. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т. II, София 1932, с. 485. Според предания, записани към 1900 г., старата църква, чиито развалини все още са се виждали, е била посветена на „Света Параскева“
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
  6. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
  7. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 20.
  8. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 22.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176 – 177. (на френски)
  10. I. K. Mαζαράκης – Αινιάν, „Ο Μακεδονικός Αγώνας“, Εκδ. „Δωδώνη“, Αθήνα, 1981 Архив на оригинала от 2013-10-19 в Wayback Machine..
  11. www.smokovo.gr, архив на оригинала от 7 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070707074733/http://www.smokovo.gr/?p=1027, посетен на 2008-11-17 
  12. Ο ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ ΣΤΗ ΔΥΤΙΚΗ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑ ΤΟ 1905.[неработеща препратка]
  13. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 268-269.
  14. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
  16. Трайчевъ, Георги. Манастиритѣ въ Македония. София, Македонска библиотека № 9, 1933. с. 198.
  17. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
  18. Εκκλησία Αγίας Παρασκευής. // Κοινότητα Αετού. Посетен на 6 януари 2014.[неработеща препратка]
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 487.
  20. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 201.
  22. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 162. (на гръцки)
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 373.
  24. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година. // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 223.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 240.
  27. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  28. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 398.
  29. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 551.
  30. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 563.
  31. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 356.
  32. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 88.
  33. Македонски войводи и четници, заселили се в Плевен
  34. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 523.
  35. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 515. Може би идентичен с Христо Николов Каракалцев.
  36. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 337.
  37. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 466.
  38. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 479.