Айтос (дем Суровичево)
- Тази статия е за селото в Гърция. За едноименния град в България вижте Айтос.
А̀йтос или А̀етос (на гръцки: Αετός, Ает̀ос, в превод орел) е село в Република Гърция, дем Суровичево, област Западна Македония.
Айтос Αετός | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Суровичево |
Географска област | Саръгьол |
Надм. височина | 612 m |
Население | 668 души (2021 г.) |
Пощенски код | 53075 |
Телефонен код | 23860 |
Айтос в Общомедия |
География
редактиранеСелото е разположено в северната част на котловината Саръгьол на 46 километра южно от град Лерин (Флорина) и на 12 километра западно от Суровичево в подножието на рида Радош, част от планината Вич.
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеСпоред легендата селото дължи името си на турския бей Айти от съседното турско село Горицко, чийто чифлик е бил Айтос. Селото е основано от жители на изоставеното село Бегна. Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година като село с 59 домакинства, в което се отглеждат лозя и орехи.[1]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Айтос (Aïtos) е посочено като село с 30 домакинства с 88 жители българи и 503 жители мюсюлмани.[2]
В 1889 година Стефан Веркович пише за Айтос:
„ | Село Аетос с 50 български къщи, които плащат 7650 пиастри данък и 3860 инание-аскерие. Селото е разположено в склоновета на планина. На запад от него запозва планината Невеска, покрита с гори, в която живеят мечки и други зверове.[3] | “ |
През 1893 година край Айтос е осветен манастирът „Свети архангели Михаил и Гаврил“, построен на мястото на развалини на стари църкви и манастир.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Айтос има 950 жители българи и 60 жители цигани.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Айтос е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак със 140 къщи.[6]
Жителите на Айтос минават под върховенството на Българската екзархия в 1897 година, а според Христо Силянов след Илинденското въстание в началото на 1904 година и последните гъркомански къщи се отказват от Патриаршията.[7] Селото не пострадва при потушаването на въстанието и в него са настанени бежанци от околните изгорени села като Любетино.[8] През ноември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски и леринският архиерейски наместник отец Никодим раздават помощи за пострадалите от Илинденското въстание в Леринско и са посрещнати край Айтос от делегация от селото.[9]
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1064 българи екзархисти и 66 цигани християни и функционира българско училище.[10] На 14 май 1904 година в селото е убит андартът Вангел Георгиев. На 28 юли 1905 година[11] андратската чета на Йоанис Калогеракис напада Айтос, но е отблъсната, като в сражението загиват Калогеракис и двама от хората му.[12][13] В отговор на акция на ВМОРО в гъркоманското Раково андарти нападат Айтос на 12 октомври 1907 година. Убити са 5 жени и 6-а мъже, сред които и деца, 10 къщи са изгорени.[14] В същата 1905 година андартите нападат втори път Айтос, опожаряват 10 къщи и убиват 75-годишния свещеник Дине Минчов.[15] Към 1906-1907 година енорийски свещеник в селото е Анастас Шишков.[16]
При избухването на Балканската война 15 души от Айтос се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[17]
Според секретаря на Леринската българска митрополия Васил Трифонов в Айтос към края на османската власт има „120 чисто български къщи“.[18]
В Гърция
редактиранеПрез войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Айтос (Аjтос) има 160 къщи славяни християни.[19] В 1932 година в Айтос има 166 българогласни семейства, от които 159 са с „изявено българско съзнание“. В 1945 година в селото има 1335 българофони, 1185 от които с „негръцко национално съзнание“, 50 с гръцко и 100 с „неустановено национално съзнание“. Селото пострадва по време на Гръцката гражданска война – в Югославия се изселват 20 семейства, а много други в другите социалистически страни и отвъд океана. Намаляването на населението през 60-те се дължи на емиграция в Австралия и Канада.
В селото има две църкви – „Свети Георги“ от 1836 и манастирската „Свети Архангели“ от 1892 година, а съборът на селото е на 8 ноември – Архангеловден. Параклисът „Света Параскева“ е построен в 1860 година под манастира около смятан за светен извор. В 1960 година е обновен.[20]
Всяка година в Айтос се провежда фестивал на чушките. До 2011 година Айтос е център на самостоятелен дем в ном Лерин.
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Бара[21] | Μπάρα | Валтос | Βάλτος[22] | местност на ЮИ от Айтос и на ЮЗ от Любетино[21] |
Золевци[21] или Зеленци | Ζέλεντσί | Прасинон | Πράσινον[22] | местност на СИ от Айтос[21] |
Дърма[21] | Ντάρμα | Вата | Βάτα[22] | местност на ЮИ от Айтос и на СЗ от Долно Неволяни[21] |
Преброявания
редактиране- 1913 – 785 жители
- 1920 – 785 жители
- 1928 – 941 жители
- 1940 – 1189 жители
- 1951 – 1056 жители
- 1961 – 1016 жители
- 1971 – 823 жители
- 2001 – 857 жители
- 2011 – 759 жители
Личности
редактиране- Родени в Айтос
- Благой Динев Нашов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[23]
- Благоя Пецов (1909 – 1949), гръцки комунист, участвал в презиборните кампании в 1932, 1933 и 1936 година, арестуван и измъчван по време на диктатурата на Метаксас, участник в съпротивата срещу германската окупация, след споразумението от Варкиза е затворен, войник на ДАГ, загива на 16 април 1949 година на Айтоски връх[24]
- Васил Благоев Пецов (1932 – 1948), гръцки комунист, куриер на 28-а бригада ДАГ, загинал през октомври 1948 година[25]
- Георги Дафов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Пета одринска дружина[26]
- Георги Костов (1872 – 1916), български революционер от ВМОРО
- Икономос Папалексиу (Οικονόμος Παπαλεξίου), гръцки андартски деец от втори клас[27]
- Илия Константинов, български революционер и свещеник
- Кирияс Динев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четвърта битолска дружина[28]
- Киро (1924 – 1949), гръцки комунист[29]
- Коста Д. Кьосев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[30]
- Михаил Костов (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, часовникар, живеещ в Битоля, Първа рота на Четвърта битолска дружина, носител на орден „За храброст“, IV степен[31]
- Михаил Хараламбов п. Илиев, български кмет на Шопско Рудари през Втората световна война (1 май 1943 - 5 ноември 1943) и на Матейче (5 ноември 1943 - 21 юли 1944)[32]
- Никола Димитров, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Дванадесета лозенградска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, попаднал в плен през Междусъюзническата война на 12 юли 1913 година и освободен на 4 декември 1913[33]
- Никола Ицо Петков, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков, нестроева рота на Осма костурска дружина[34]
- Никола Кръстев Петров (1884 – 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков, четата на Христо Цветков, Първа рота на Шестнадесета щипска дружина, Сборна партизанска рота, убит на 5 юли 1913 година в Междусъюзническата война[35]
- Сотир Колев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков, Втора рота на Дванадесета лозенградска дружина[36]
- Трифун Робев (? – 1948), деец на ДАГ
- Тръпе Иванов Блълев (Тръпко, Тръпче Белев) (1872 – ?), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков, Трета рота на Дванадесета лозенградска дружина, Сборна партизанска рота[37][38]
- Тръпко Карапалев (1882 - ?), български революционер от ВМОРО и свещеник
- Христо Д. Олев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[39]
- Христо Николов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Седма кумановска дружина[40]
- Христо Николов Каракацалов (Каракалцев), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, четата на Христо Цветков, четата на Пандо Шишков[41]
- Починали в Айтос
- Алексо Лепишков (? – 1905), терорист и селски войвода на ВМОРО
- Вангел Георгиев (1876 – 1904), гръцки андартски капитан
- Йоанис Калогеракис (? – 1905), деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония
- Йордан Мишайков (1887 – ?), македоно-одрински опълченец от село Осничани, Първа и Втора рота на Шеста охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, носител на орден „За храброст“ IV степен, загинал край Айтос в Междусъюзническата война на 5 юли 1913 година[42]
- Йордан Наков (1890 – 1913), македоно-одрински опълченец от село Жупанища, Първа рота на Шеста охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, убит в Междусъюзническата война на 5 юли 1913 година при Айтос[43]
Бележки
редактиране- ↑ Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 231. ISBN 2-283-60452-4.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 153. (на руски)
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т. II, София 1932, с. 485. Според предания, записани към 1900 г., старата църква, чиито развалини все още са се виждали, е била посветена на „Света Параскева“
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 26. (на македонска литературна норма)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 20.
- ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 22.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176 – 177. (на френски)
- ↑ I. K. Mαζαράκης – Αινιάν, „Ο Μακεδονικός Αγώνας“, Εκδ. „Δωδώνη“, Αθήνα, 1981 Архив на оригинала от 2013-10-19 в Wayback Machine..
- ↑ www.smokovo.gr, архив на оригинала от 7 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070707074733/http://www.smokovo.gr/?p=1027, посетен на 17 ноември 2008
- ↑ Ο ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ ΣΤΗ ΔΥΤΙΚΗ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑ ΤΟ 1905.[неработеща препратка]
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 268-269.
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64.
- ↑ Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 10, а.е. 30 (Регистър на венчилата в с. Айтос, Леринска каза, Леринска епархия, Битолски вилает)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Манастиритѣ въ Македония. София, Македонска библиотека № 9, 1933. с. 198.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
- ↑ Εκκλησία Αγίας Παρασκευής // Κοινότητα Αετού. Посетен на 6 януари 2014.[неработеща препратка]
- ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1778. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 487.
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 239 - 240. (на английски)
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 239. (на английски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 201.
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 162. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 240.
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 36 - 37. (на английски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 398.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 373.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 223.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 551.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 563.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 356.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 88.
- ↑ Петров, Красимир. Македонски войводи и четници, заселили се в Плевен // Краеведски сборник III. Плевен, 2010. с. 157 - 164.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 523.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 515. Може би идентичен с Христо Николов Каракалцев.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 337.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 466.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 479.