Академия по обществени науки на ЦК на КПСС

Академията по обществени науки при Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) е висше учебно заведение в СССР в периода 1948 – 1991 г. и е най-голямото и основно партийно висше учебно заведение на КПСС в СССР.

От 1991 г. след разпада на Съветския съюз, вече в Руската федерация, е преименувано на Академия за държавна служба на Руската федерация.

История, катедри и кадриРедактиране

Създадено е през 1948 г. с решение на Политбюро на ЦК на КПСС и Решение на Министерския съвет на СССР за обучение на кадрите на КПСС и подготовката им за ръководно издигане в йерархията на съветската партийна номенклатура. В академията съществуват 35 катедри главните от които са „Политика и икономика на социализма и маркс-ленинското учение“ и „Гоеполитика“. През 1951 – 1991 г. по споразумения на КПСС с братски съюзни партии от съюзни на СССР социалистически и други държави като Народна република България, Социалистическа република Румъния, Полска народна република, Чехословашка социалистическа република, Монголска народна република, Социалистическа република Виетнам, Унгарска народна република, Социалистическа федеративна република Югославия и др. в академията по обществени науки при ЦК на КПСС в Москва се обучават ръководни кадри на тези партии. По специално БКП и БЗНС (казионен) имат подписани споразумения за обучение на кадри от 1968 г., които са в сила до 1990 г. след няколко пъти подновявания. Въпросите отнасящи се до Академията по обществени науки при ЦК на КПСС са в компетенциите на секретарите на ЦК на КПСС, на ЦК на БКП и на Постоянното присъствие на БЗНС (казионен), отговарящи за организационната политика в периода 1948 – 1990 г.

След разпада на СССР, Академията е преобразувана в Академия за държавни кадри на Руската федерация, която обучава кадри необходими за държавното управление на Русия.

Известни випускнициРедактиране

  • Леонид Брежнев – Генерален секретар на ЦК на КПСС 1964 – 1982 и Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР 1977 – 1982 г.
  • Иван Капитонов – секретар на ЦК на КПСС 1965 – 1985 г., Председател на Централната контролно-ревизионна комисия на ЦК на КПСС -1985-1988 г.
  • Егор Лигачов – член на Политбюро на ЦК на КПСС и секретар на ЦК на КПСС 1985 – 1990 г.
  • Виктор Никонов – член на Политбюро на ЦК на КПСС и секретар на ЦК на КПСС 1985 – 1989 г.
  • Всеволод Мураховский – Първи заместник предсдател на Министерския съвет на СССР и председател на Държавния агропромишлен комитет на СССР 1985 – 1989 г.
  • Михаил Бусигин – министър на горите на СССР 1982 – 1989 г.
  • генерал Владимир Крючков – Председател на КГБ на СССР 1988 – 1991 г.
  • маршал Дмитрий Устинов – министър на отбраната на СССР 1977 – 1984 и член на Политбюро на ЦК на КПСС 1977 – 1984 г.
  • маршал Дмитрий Язов – министър на отбраната на СССР 1987 – 1991, кандидат член на Политбюро на ЦК на КПСС 1987 – 1990 г.
  • маршал Сергей Ахромеев – Началник на Генералния щаб на Съветската армия 1984-декември 1988 г., Член на ЦК на КПСС 1984 – 1991 г.
  • Георги Атанасов – министър-председател на НРБ 1986 – 1990 г., секретар на ЦК на БКП 1977 – 1986 г.
  • Васил Цанов – секретар на ЦК на БКП 1981 – 1989 г.
  • Стоян Овчаров – министър на икономиката и планирането 1987-1989 г.
  • Алекси Иванов – министър на земеделието и горите на НРБ 1986-1988 г.
  • Петър Танчев – секретар на БЗНС и първи зам. председател на Държавния съвет на НРБ 1974 – 1989
  • Янко Марков – секретар на Постоянното присъствие на БЗНС 1973 – 1989 г. и министър на горите на НРБ 1971 – 1986 г.
  • Пандо Ванчев – секретар на Постоянното присъствие на БЗНС 1986 – 1989 и министър на съобщенията на НРБ 1976 – 1986
  • генерал Тенчо Папазов – заместник-министър на народната отбрана – 1971 – 1989 г.

ИзточнициРедактиране

  • Енцикопедия „Россия“ – Москва, 2007
  • Официален сайт на Руската академия за държавна служба