Аксаково
Акса̀ково е град в североизточна България, административен център на община Аксаково, област Варна. По данни на ГРАО към 15 март 2024 г. в града живеят 7842 души по настоящ адрес и 8117 души по постоянен адрес.
Аксаково | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 7842 души[1] (15 март 2024 г.) 414 души/km² |
Землище | 18,958 km² |
Надм. височина | 99 m |
Пощ. код | 9154 |
Тел. код | 052 |
МПС код | В |
ЕКАТТЕ | 00182 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Варна |
Община – кмет | Аксаково Атанас Стоилов (ГЕРБ; 1999) |
Аксаково в Общомедия |
География
редактиранеГрадът се намира на 80 – 140 метра над морското равнище, застроен е върху полегата равнина в южното подножие на Франгенското плато, наклонена към Варненското езеро, на 10 километра северозападно от центъра на Варна.
Климатът на Аксаково спада към умерено-континенталната климатична област Северно Черноморие.
История
редактиранеСтарото име на селището е Аджемлер, което според Васил Миков се превежда като „Персийци“.[2]
Организираното обучение на ученици в селото започва през 1886 г., а първата училищна сграда е построена през 1892 г. При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Аджемлер са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] През 1924 г. край селото преминава главният водопровод на Варна.[4] На 14 август 1934 година селото е преименувано на Акасаково, по името на руския общественик Иван Аксаков, играл активна роля в започването на Руско-турската война от 1877 – 1878 година.
През 1973 година е построена нова сграда на училището, което от 1981 г. е средно общообразователно.
Аксаково има статут на село до 27 май 2004 г., когато с решение № 451 на правителството на Симеон Сакскобургготски то става град. Селището покрива необходимите условия за да стане град – има над 3500 жители и има изградена социална и техническа инфраструктура.
През 2013 г. е обявен за „Най-добър млад град на България“' в класацията на „Дарик радио“ и вестник „24 часа“.
Население
редактиранеЧисленост на населението според преброяванията през годините:[5][6]
|
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 7801 | 100,00 |
Българи | 6754 | 86,57 |
Турци | 89 | 1,14 |
Цигани | 37 | 0,47 |
Други | 48 | 0,61 |
Не се самоопределят | 41 | 0,52 |
Неотговорили | 832 | 10,66 |
В града има общност на Евангелската методистка епископална църква.[8]
Управление
редактиранеИкономика
редактиранеИнфраструктура
редактиранеАксаково има стратегическо географско разположение: на 1,5 км. от Летище Варна (което е на територията на община Аксаково), на 12 км. от пристанище Варна и на 12 км. от „Варна-Запад“. През територията на община Аксаково преминава магистрала „Хемус“.
На територията на Аксаково има:
- две детски градини: „Детство мое“ и „Дружба“
- едно средно училище: СУ „Свети Климент Охридски“[9]
- Медицински център „Анакиевски“ (МЦ „Анакиевски“)
- Център за подкрепа на личностно развитие (ЦПЛР): ЦПЛР – Аксаково
- читалище „Просвета“
Култура
редактиранеФутболният отбор на града се казва ФК Аксаково. През 2018 г. е реализирано сътрудничество с хърватския футболен гранд „Динамо Загреб“ в сферата на детско-юношеския футбол.
Известни личности
редактиране- Родени в Аксаково
- Георги Петлешев (1913 – 1942), деец на българското работническо младежко движение
- Желязко Ив. Желев, македоно-одрински опълченец, четата на Коста Попето[10]
- Тодор Михалев (27.04.1997 г.), български състезател по модерен петобой
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Василъ Миковъ, Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943, стр 104
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
- ↑ Дневни новини – Независим информационен ежедневник Ред. к-т. – Варна; печ. Зора, бр.7 24 юли 1924. стр. 2.
- ↑ „Справка за населението на град Аксаково, община Варна, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-20. Посетен на 14 декември 2016.
- ↑ „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 14 декември 2016. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 декември 2016. (на английски)
- ↑ methodist.bg // Архивиран от оригинала на 2019-04-07. Посетен на 2019-04-07.
- ↑ „Свети Климент Охридски“
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 260.