Отваря главното меню

Акса̀ково е град в Североизточна България, административен център на Община Аксаково, област Варна. Наречен е на руския публицист Иван Аксаков (1823 – 1886). На 14 август 1934 г., с обнародването на МЗ №2820, село Аджемлер получава името Аксаково.

Аксаково
Общи данни
Население 8162 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 18,958 km²
Надм. височина 99 m
Пощ. код 9154
Тел. код 052 [1] [2]
МПС код В
ЕКАТТЕ 00182
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Аксаково
Атанас Стоилов
(ГЕРБ)
Аксаково в Общомедия

ГеографияРедактиране

Разположен е в южното подножие на Франгенското плато на 1 км северозападно от Варна. Намира се на 80 – 140 метра над морското равнище, застроен е върху полегата равнина, наклонена към Варненското езеро. Аксаково има стратегическо географско разположение: на 1,5 км. от Летище Варна (което е на територията на община Аксаково), на 12 км. от пристанище Варна и на 12 км. от „Варна-Запад“. През територията на община Аксаково преминава магистрала „Хемус“.

КлиматРедактиране

Климатът на Аксаково спада към умерено-континенталната климатична област Северно Черноморие.

ИсторияРедактиране

Старото име на Аксаково е Аджемлер, което според Васил Миков се превежда като „Персийци“[3]. Организираното обучение на ученици в селото започва през 1886 г. Първата училищна сграда е построена през 1892 г., а сегашната сграда на училището – през 1973 г., което от 1981 г. е Средно общообразователно.

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Аджемлер са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Аксаково има статут на село до 27 май 2004 г., когато с решение № 451 на правителството на Симеон Сакскобурготски то става град. Селището покрива необходимите условия за да стане град – има над 3500 жители и има изградена социална и техническа инфраструктура.

През 2013 г. е обявен за „Най-добър млад град на България“' в класацията на „Дарик радио“ и вестник „24 часа“.

НаселениеРедактиране

В града има общност на Евангелската методистка епископална църква.[5]

ЧисленостРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1217
 
1946 1153
1956 1119
1965 1940
1975 5055
1985 6131
1992 7039
2001 7269
2011 7801

Етнически съставРедактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост Дял (в %)
Общо 7801 100.00
Българи 6754 86.57
Турци 89 1.14
Цигани 37 0.47
Други 48 0.61
Не се самоопределят 41 0.52
Не отговорили 832 10.66

ОбразованиеРедактиране

На територията на Аксаково има:

  • две детски градини: „Детство мое“ и „Дружба“
  • едно средно училище: СУ „Свети Климент Охридски“[9]
  • Център за подкрепа на личностно развитие (ЦПЛР): ЦПЛР – Аксаково
  • читалище „Просвета“

ЗабележителностиРедактиране

Природни забележителности са местността „Батова“ край с. Долище и местността „Побити камъни“ край с. Слънчево.

СпортРедактиране

Футболният отбор на града се казва ФК Аксаково. През 2018 г. е реализирано сътрудничество с хърватския футболен гранд „Динамо Загреб“ в сферата на детско-юношеския футбол.

Личности родени в АксаковоРедактиране

Побратимени градовеРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Телефонни кодове на българските селища
  2. = city.html&ls = 0 Интернет указател на селищни кодове на страницата на БТК
  3. Василъ Миковъ, Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943, стр 104
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 826.
  5. methodist.bg
  6. „Справка за населението на град Аксаково, община Варна, област Варна, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 14 декември 2016. (на български)
  7. „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 14 декември 2016. (на английски)
  8. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 декември 2016. (на английски)
  9. "Свети Климент Охридски"
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 260

Външни препраткиРедактиране