Аксаково

град в България

Акса̀ково е град в североизточна България, административен център на община Аксаково, област Варна. Населението му е около 8 100 души (2020).

Аксаково
Общи данни
Население 8146 души[1] (15 юни 2020 г.)
431 души/km²
Землище 18,958 km²
Надм. височина 99 m
Пощ. код 9154
Тел. код 052
МПС код В
ЕКАТТЕ 00182
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   кмет
Аксаково
Атанас Стоилов
(ГЕРБ)
Аксаково в Общомедия

ГеографияРедактиране

Намира се на 80 – 140 метра над морското равнище, застроен е върху полегата равнина в южното подножие на Франгенското плато, наклонена към Варненското езеро, на 10 километра северозападно от центъра на Варна.

Климатът на Аксаково спада към умерено-континенталната климатична област Северно Черноморие.

ИсторияРедактиране

Старото име на селището е Аджемлер, което според Васил Миков се превежда като „Персийци“.[2]

Организираното обучение на ученици в селото започва през 1886 г., а първата училищна сграда е построена през 1892 г. При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Аджемлер са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] През 1924 г. край селото преминава главният водопровод на Варна.[4] На 14 август 1934 година селото е преименувано на Акасаково, по името на руския общественик Иван Аксаков, играл активна роля в започването на Руско-турската война от 1877 – 1878 година.

През 1973 година е построена нова сграда на училището, което от 1981 г. е средно общообразователно.

Аксаково има статут на село до 27 май 2004 г., когато с решение № 451 на правителството на Симеон Сакскобургготски то става град. Селището покрива необходимите условия за да стане град – има над 3500 жители и има изградена социална и техническа инфраструктура.

През 2013 г. е обявен за „Най-добър млад град на България“' в класацията на „Дарик радио“ и вестник „24 часа“.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[5][6]

Година на
преброяване
Численост
19341217
19461153
19561119
19651940
19755055
19856131
19927039
20017269
20117801

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]

Численост Дял (в %)
Общо 7801 100.00
Българи 6754 86.57
Турци 89 1.14
Цигани 37 0.47
Други 48 0.61
Не се самоопределят 41 0.52
Не отговорили 832 10.66

В града има общност на Евангелската методистка епископална църква.[8]

УправлениеРедактиране

ИкономикаРедактиране

ИнфраструктураРедактиране

Аксаково има стратегическо географско разположение: на 1,5 км. от Летище Варна (което е на територията на община Аксаково), на 12 км. от пристанище Варна и на 12 км. от „Варна-Запад“. През територията на община Аксаково преминава магистрала „Хемус“.

На територията на Аксаково има:

  • две детски градини: „Детство мое“ и „Дружба“
  • едно средно училище: СУ „Свети Климент Охридски“[9]
  • Център за подкрепа на личностно развитие (ЦПЛР): ЦПЛР – Аксаково
  • читалище „Просвета“

КултураРедактиране

Футболният отбор на града се казва ФК Аксаково. През 2018 г. е реализирано сътрудничество с хърватския футболен гранд „Динамо Загреб“ в сферата на детско-юношеския футбол.

Известни личностиРедактиране

Родени в Аксаково

Побратимени градовеРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Василъ Миковъ, Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943, стр 104
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
  4. Дневни новини – Независим информационен ежедневник Ред. к-т. – Варна; печ. Зора, бр.7 24 юли 1924. стр. 2.
  5. „Справка за населението на град Аксаково, община Варна, област Варна, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 14 декември 2016.
  6. „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 14 декември 2016. (на английски)
  7. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 декември 2016. (на английски)
  8. methodist.bg
  9. „Свети Климент Охридски“
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 260.

Външни препраткиРедактиране