Актопротектори
Актопротекторите са вещества, които усилват устойчивостта на организма към физически стрес без да се увеличава консумацията на кислород и производството на топлинна енергия. Така се увеличава енергйната ефективност на организма.[1]
Актопротекторите подобряват издръжливостта при тежки (екстремални) физически натоварвания. Увеличават енергийния потенциал на целия организъм, като отлагат появата на умора и позволяват извършването на по-големи обеми физическа работа. Също така подобряват умствената работоспособност. Подобрява се времето за реакция, увеличава се способността за обучение и изобщо всички интелектуални процеси.
Най-често срещаните странични ефекти на актопротекторите са хипергликемия и диспепсия. Някои актопротектори са обявени за допинг и използването им преди и по време на официални състезания е забранено.
Класификация редактиране
- специфични актопротектори
- синтетични метаболити – АТФ-лонг, милдронат, триметазидин, мексидол
- витамини – от групите B, C, P и E
- природни актопротектори
- от растителен произход – женшен, пурпурна ехинацея, златен корен, шизандра, левзея
- от животински произход – пантокрин, рантарин
- от микробиален произход – спирулина
Източници редактиране
- ↑ Горчакова, Н. А. Фармакология спорта. Киев, Олимпийская литература, 2010. ISBN 9789668708213. с. 640.