Андроновска култура

Андроновска култура
	Андроновска култура
	Андроновска култура в Общомедия

Андроновската култура е общото наименование на група археологически култури от бронзовата епоха, обхващащи части от Южен Сибир и Централна Азия в периода 22-11 век пр.н.е. Наречена е на село Андроново в долината на река Енисей, Южен Сибир, където през 1914 година са открити няколко гроба със скелети в свито положение и богато украсена керамика.

Характеристики редактиране

Смята се, че хората от андроновската култура откриват колесницата с колела със спици (края на 21 век пр.н.е.). Разкопките при Синтаща са известни със специфичните погребения с колесници. Те са открити в кургани, в които са оставяни също части или цели животни (кон и куче). Синтаща често се сочи като най-старият протоиндо-ирански обект. Предполага се, че обитателите на селището все още са говорели общ протоиндо-ирански език.

Хората от андроновската култура добиват медна руда в Алтай. Те живеят в села от по десетина наколни дървени къщи с размери до 30 на 60 m. Погребенията се извършват в каменни ковчези или в заровени дървени камери оградени с камък. Смята се, че икономиката им се основава на животновъдството, главно отглеждане на коне и говеда, но също овце и кози. Има свидетелства и за наличие земеделие.

Периодизация и разпространение редактиране

В андроновската култура се различават поне четири подкултури, като общата посока на разпространение е на юг и изток:

Синтаща-Петровка (22-17 век пр.н.е.) – Южен Урал, Северен Казахстан
Алакул (21-15 век пр.н.е.) – между Амударя и Сърдаря, в Къзълкум
Фьодорово (15-13 век пр.н.е.) – Южен Сибир
Алексеевка (12-11 век пр.н.е.) – Източен Казахстан

Интензивно разширение на културата на изток се наблюдава в средата на 2 хилядолетие пр.н.е., когато тя достига до Алтай.

Географското разпространение на андроновската култура е трудно да се определи с голяма точност. На западния край между Волга и Урал тя се застъпва с приблизително съвременната, но различна, срубненска култура. Там взаимното влияние на двете култури е силно и продължително и керамика в стила на Фьодорово е открита на запад до днешен Волгоград.

На изток андроновската култура достига до Минусинската котловина, застъпвайки се там с по-ранната афанасиевска култура. Отделни находки са разпръснати на юг до Копет Даг (Туркменистан), Памир (Таджикистан) и Тяншан (Киргизстан). Северната граница грубо съответства на началото на тайгата.

Наследство редактиране

Археологически култури, свързани с индоиранските миграции

В Южен Сибир и Казахстан андроновската култура е наследена от карасукската култура (15-9 век пр.н.е.), която се определя от някои изследователи като неиндоевропейска, а от други – като протоиранска.

На запад андроновската култура е последвана от срубненската култура. Първите исторически народи, свързвани с този регион са кимерийците и скитите, мигрирали в днешна Украйна (9 век пр.н.е.) и през Кавказ в Анатолия и Асирия (8 век пр.н.е.).

Източници редактиране

Nicolo Di Cosmo, „The Northern Frontier in Pre-Imperial China“, Cambridge History of Ancient China (pp. 885 – 966) ch. 13.
Jones-Bley, K.; Zdanovich, D. G. (eds.), „Complex Societies of Central Eurasia from the 3rd to the 1st Millennium BC“, 2 vols, JIES Monograph Series Nos. 45, 46, Washington D.C. (2002), ISBN 0-941694-83-6, ISBN 0-941694-86-0.
J. P. Mallory, „Andronovo Culture“, „Encyclopedia of Indo-European Culture“, Fitzroy Dearborn, 1997.

Литература редактиране

Теплоухов С. А. Опыт классификации древних металлических культур Минусинского края, в сборнике: Материалы по этнографии. Этнографический отдел Государственного Русского музея, т. 4, в. 2, Ленинград, 1929.
Киселёв С. В. Древняя история Южной Сибири, Москва—Ленинград, 1949.
Черников С. С. Восточный Казахстан в эпоху бронзы, Москва, 1960.
Сальников К. В. Очерки древней истории Южного Урала, Москва, 1967.
Смирнов К. Ф. Кузьмина Е. Е. Происхождение индоевропейцев в свете новейших археологических открытий. Москва, 1977.
Потемкина Т. М. Бронзовый век лесостепного Притоболья. Москва, 1985.
Кузьмина Е. Е. Древнейшие скотоводы от Урала до Тянь-Шаня. Фрунзе, 1986.
Mallory, J. P. (1989), In Search of the Indo-Europeans: Language, Archaeology, and Myth, London: Thames & Hudson.
Кузьмина Е. Е. Откуда пришли индоарии. Москва, 1994.
Anthony, David & Vinogradov, Nikolai (1995), „Birth of the Chariot“, Archaeology 48 (2): 36 – 41.
Diakonoff, Igor M. (1995), „Two Recent Studies of Indo-Iranian Origins“, Journal of the American Oriental Society 115 (3): 473 – 477.
Bryant, Edwin (2001), The Quest for the Origins of Vedic Culture: The Indo-Aryan Migration Debate, Oxford University Press, ISBN 0-19-513777-9.
Fussman, G.; Kellens, J.; Francfort, H.-P.; Tremblay, X.: Aryas, Aryens et Iraniens en Asie Centrale. (2005), Institut Civilisation Indienne ISBN 2-86803-072-6

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Andronovo culture в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Андроновска култура

Андроновска култура в Общомедия