Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Алба.

Алба (от каталански – „изгрев“) е поджанр на провансалската, окситанската, каталанската и др. поетични традиции. Създатели на този жанр са провансалските трубадури.

„Ромео и Жулиета“ на Франк Дикси, 1884

Албата описва копнежа на любовниците, прекарали нощта заедно, които трябва да се разделят пред страха да бъдат разобличени.

Често срещана фигура в този тип поезия е „гуайта“ (пазител) – приятел или приятелка, чиято функция е да предупреждава любовниците за часа на настъпване на раздялата. Любовниците често обвиняват пазителя в небрежност или в преждевременна намеса. Влюбените се страхуват не само от съпруга на дамата, но и от „лаузенжира“, ревнивия съперник.

Придружена от мелодия, албата развива три основни теми:

  • раздялата на влюбените призори;
  • пеенето на птичките и изгрева;
  • намесата на пазителя, който пречи на всеки натрапник да се приближава и предупреждава влюбените, че със зората идва и момент за раздяла.

Два вида албаРедактиране

Албата представя тайна среща на рицаря със съпругата на неговия сеньор, прекъсната от настъпващата зора (alba, побеляването на небето). С изключение на няколко алби, в които ситуацията е по-проста и по-близка до формите на народни песни, лирическите произведения от този жанр повтарят една и съща типична ситуация: тайна среща в градината или в самия замък, от кулата на който стражът възвестява настъпването на утрото. Често (макар и не непременно) се въвежда и фигурата на верен приятел рицар, пазещ спокойствието на влюбените. В албата преобладава диалогът: размяната на строфи реплики между пазителя и дамата, приятеля и стража, приятеля и рицаря, рицаря и дамата. Монологът (оплакване от страна на някой от влюбените) е по-рядко срещан. Рядко има въвеждащи или заключителни епични строфи, които да обясняват ситуацията.

Разновидност на светската алба е духовната алба (l’aube religieuse, букв. „религиозна алба“), чийто герой посреща утрото като знак на Божествената светлина, на Божията благодат, дарена му с края на нощта (символа на тъмните мъки). (Куртоазната) дама в духовната алба се тълкува като алегория за Дева Мария (Богородица).

Списък на окситанските албиРедактиране

До нас са достигнали само 18 алби.[1]

Автор Incipit Тип Бележки
Бернарт де Вензак Lo Paire el Filh el sant Espirital религиозен текст
Раймбаут дьо Вакейрас Gaita be gaiteta del castel светски текст
Джираут де Борнел Reis glorios, verais lums e clartatz светски текст
Фолкет де Марселя Vers Dieus el vostre nom e de Sainta Maria религиозен текст
Каденет S'anc fui belha ni prezada светски текст
Раймон де лас Салас Deus aidatz светски текст
Бертран д'Аламанон или Гауселм Файдит Us cavalier si jazia светски текст
Гилйем д'Аутпол Esperansa de totz ferms esperans religious
Гираут Рикиер Ab plazer светски текст
Гираут Рикиер Qui vuelha ses plazer религиозен текст
Ук де ла Бакалария Per grazir la bon'estrena светски текст
Пейре Еспаньол Ar levatz sus, franca cortesa gen религиозен текст
Аноним En un vergier, sotz folha d'albespi светски текст
Аноним Ab la gensor que sia светски текст
Аноним Quan lo rossinhol escria светски текст cobla esparsa
Аноним Drutz que vol dreitamen amar светски текст cobla esparsa
Аноним Eras airay co que·us dey dir светски текст
Сервери де Гирона Aixi com cel c'anan erra la via религиозен текст

ОтгласиРедактиране

Отгласи на албата могат да се открият във визуалните изкуства, литературата и музиката от по-късни епохи. Например в сцената на балкона в Шекспировата пиеса „Ромео и Жулиета“, в „Утринната серенада на шута“ на Морис Равел, в хореографския концерт на Франсис Пуленк „Aubade“ и много други.

ИзточнициРедактиране

  1. Zemp, Josef. Les poésies du troubadour Cadenet. Berne, Peter Lang, 1978. ISBN 3-261-03019-4. с. 107.

Външни препраткиРедактиране