Албена Стамболова
Албена Стамболова е български психоаналитичка в областта на френската психоанализа, преподавателка, преводачка, писателка и професионална психоложка. Учи докторантура по психоанализа при Юлия Кръстева във Франция.
Албена Стамболова | |
българска писателка и преводачка | |
Д.пс.н. Албена Стамболова в книжарницата в централно преходно крило на НБУ | |
Родена |
1957 г.
|
---|---|
Националност | България |
Учила в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | психоанализа |
Учила при | Юлия Кръстева |
Работила в | Университет Париж-VII: Дени Дидро |
Известна с | учи при Юлия Кръстева психоанализа |
Албена Стамболова е преподавател по психоанализа в СУ и консултант отдел „Студенти“ на НБУ. Член е на Международната фройдистка асоциация.
Биография
редактиранеАлбена Стамболова е родена през 1957 в София, учи френска филология в Софийски университет, а през периода 1990 до 1999 живее в Париж, където прави магистратура по психология и психоанализа, като защитава дисертация в областта на семиотиката и психоанализата при живеещата във Франция Юлия Кръстева (български семиотик, литературен критик и психоаналитик) в университета Париж 7 Жюсийо, като също и работи и преподава в университетите Париж 9 Дофин и Париж 3 Сансие.[1]
При завръщането си в България през 2001 започва да води курс по психоанализа към българска филология за студентите от факултетите по славянски и западни филологии, Софийския университет (2001-2002), а по-късно работи в България като психоаналитик и психолог, както и като консултант-преподавател по психоанализа и психология за училите при нея психоанализа.
Албена Стамболова води и рубриката за литературна критика на сп. „Алтера“ до март 2009. Пише статии и прави интервюта и на политическа тематика до 2008, преподава в магистърската специалност литературознание във факултета по славянски филологии на Софийския университет от 2002,[2] а от 2009 работи и като HR консултант.[3]
Член е на журито на националната награда за съвременна българска художествена проза на издателство „Хеликон“ през 2016[4], 2017[5] и 2018[6]
Литературни романи
редактиранеПървият роман на Албена Стамболова е „Многоточия“ от 1995, но в действителност става популярен за публиката, след като тя започва да преподава в СУ психоанализа; нейният втори роман „Това е както става“ (2002) е приет от българските читатели и критика за „събитие на 2002 г.“[7] и според някои литературни критици е „представителен за българското женско писане“ за периода до 1990 година. В него водещ е „донякъде псевдоприказният модел“, а в следващия неин литературен роман „Хип-хоп звездите“ отново предмет на описание е битово-социалният реализъм, в четвъртия ѝ роман „Авантюра, за да мине времето“, който отново отпраща към социалистическия културен период преди 1990 г., се свързват романовите модели на предните нейни литературно романови опити.[8]
Библиография
редактиранеПреводи
редактиране- Цветан Тодоров, Поетика на прозата, Народна култура, 1985
- Клод Леви-Строс, Дивото мислене, изд. ЕА, 2002
- Юлия Кръстева, Убийство във Византия, 2005
- Морис Дрюон, Мемоарите на Зевс, Сиела, 2010
- Маргьорит Дюрас, Емили Л, Алтера, 2012
- Антоан дьо Сент-Екзюпери, Малкият принц, Хеликон, 2019
Проза
редактиране- Многоточия (1995) (лирична проза)
- Хоп-хоп звездите, изд. СемаРШ, 2003 (роман)
- Това е както става, изд. Стигмати, 2002 (роман) [9]
- Авантюра, за да мине времето, изд. Обсидиан, 2007 (роман)[10]
- Драки и къпини, изд. Факел, 2020 (роман)[11]
Монографии
редактиране- Боледуване в смъртта – психоаналитичен прочит на Маргарит Дюрас, изд. „Критика“ (1994)
Източници
редактиране- ↑ Книгата „Хип-хоп звездите“, „Българска книга“, линк от 7 октомври 2009
- ↑ Магистърска програма Литературознание на сайта на ФСлФ на СУ
- ↑ „Говори за нея“ (тоест за Ю. Кръстева или дори за икономическата криза) (обновен) (бел.р. тук се прави алюзия и се има предвид Юлия Кръстева и уговорката на ръководството на ФСлФ и Албена Стамболова да се говори, преподава за Юлия Кръстева и нейната психоанализа, както и честата молба на студентите към д.пс.н. Албена Стамболова да говори за Юлия Кръстева, на което тя обикновено учтиво отказва. Но в статията, която има формата на литературен разказ, се говори за предната (първа от микросерии кризи) икономическа криза от 2009-2011), в. „Капитал“, 10 април 2009
- ↑ Жури 2016, сайт на Награда на издтелство „Хеликон“.
- ↑ Седем романа и пет сборника с разкази са номинирани за наградата „Хеликон“, Dnevnik.bg, 1 декември 2017
- ↑ Тази година журито на „Хеликон“ реши да не връчи наградата, Dnevnik.bg, 12 декември 2018
- ↑ Амелия Личева, „Стилът Албена Стамболова“, Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., в. Култура, 24 ноември 2003
- ↑ Милена Кирова, „Starwalkers, или новото поколение“ Архив на оригинала от 2008-12-05 в Wayback Machine., онлайн блог и месечно литертурно списание „Public Republic“, 29 юли 2008
- ↑ Милена Кирова, „Романовата вълна продължава“, в. Култура, бр. 26 (2499), 28 юни 2002
- ↑ „Авантюра, за да мине времето“, в. „Дневник“, 27 декември 2007.
- ↑ В. Василева, „Акварелни татуировки. За тайните на новата книга на Албена Стамболова Драки и къпини“, електронно списание LiterNet, 17 октомври 2020, 10 (251)