Алберто Савинио

италиански художник, писател и композитор

Алберто Савинио (на италиански: Alberto Savinio) (псевдоним на Андреа Франческо Алберто де Кирико) (25 август 1891 – 5 май 1952) е италиански художник, писател, музикант, журналист, есеист, драматург, дизайнер на сцени за представления и композитор.

Алберто Савинио
Alberto Savinio
италиански художник, писател и композитор
Роден
Андреа Франческо Алберто де Кирико
Починал
5 май 1952 г. (60 г.)
ПогребанКампо Верано, Италия
Националност Италия
Работилхудожник, писател, музикант, журналист, драматург, дизайнер, композитор
Литература
ПсевдонимАлберто Савинио
Период1918 – 1988
Жанровеопера
Течение„Метафизична школа“
Семейство
БащаЕваристо де Кирико
Братя/сестриДжорджо де Кирико[1]
СъпругаМария Савинио
Уебсайт
Алберто Савинио в Общомедия

Братът на художника, Джорджо де Кирико, е сред малкото италианци, участвали в европейското авангардно движение. Неговите дейности често са свързани с философски и психологически теми и е сериозно заинтересован от философията на изкуството.

През живота си Савинио композира 5 опери и пише поне 47 книги, включително множество автобиографии и мемоари. Приживе трудовете на Савинио получават много смесени оценки, често заради перверзното използване на сюрреализма. Той е повлиян от Аполинер, Пабло Пикасо, Жан Кокто, Макс Жакоб и Фернан Леже.

Биография

редактиране

Детство и образование

редактиране

Андреа основно учи в домашни условия с майка си, докато живеят в Гърция. Често изобразява баща си като образователно ограничен, властен и тягостен. Отчасти заради ограничителната си обучаваща среда вкъщи, Андреа заобичва Гърция. През ранното си детство Андреа е омагьосан от руините и културата на Древна Гърция, които влияят благоприятно върху неговата креативност и фантазия през детството. Като резултат Андреа по-късно приписва на Гърция своята любов към критичното мислене и иронията.

Андреа има и музикално образование. На 12 години той завършва Атинската консерватория със специалности пиано и музикална композиция. Баща му умира, когато е 14-годишен. Андреа композира Реквием в памет на баща си. Семейството на Андреа след това се завръща в етнически родната си земя, Италия. Но Италия е само временен дом, скоро семейството се премества в Мюнхен, Германия. Докато живее в Германия, Андреа получава уроци по пиано и композиция от прочутия музикант Макс Регер. Под ръководството на Регер Андреа композира първата си по-голяма творба, операта в 3 действия Кармела. Кармела е забелязана от композитора Пиетро Маскани и музикалния публицист Рикорди.

През 1911 г., когато Андреа навършва 20 години, неговата музика е достатъчно популярна, за да го канят на концерти в Мюнхен. Същата година Андреа става самостоятелен, като се премества в Париж, епицентъра на активност за европейското авангардно и модернистично движение. Докато живее в Париж, Андреа се запознава с много писатели и художници, като Пабло Пикасо, Жан Кокто, Макс Жакоб и Фернан Леже. Андреа развива и интерес към изкуството на пантомимата.

През 1914 г., в усилие да се различи от прочутия си брат, художника Джорджо де Кирико, Андреа започва да използва литературния псевдоним Алберто Савинио.

Първата световна война

редактиране

Малко след избухването на Първата световна война Савинио и брат му се връщат в Италия, за да се запишат в италианската армия. Двамата са изпратени във военната болница във Ферара, където се срещат с Карло Кара. Под влиянието на Джовани Папини тримата с Кара създават художественото движение Schola Metafisica („Метафизична школа“), което се превръща в едно от най-значимите движения в италианското изкуство на 20 век.

Произведения

редактиране

Проза и есеистика

редактиране
  • Hermaphrodito (1918, роман в стихове и проза на френски и италиански език)
  • La casa ispirata (1920)
  • Angelica o la notte di maggio (1927)
  • Tragedia dell’infanzia (1937, автобиография)
  • Achille innamorato (Gradus ad Parnassum) (1938, разкази)
  • Dico a te, Clio (1940, пътепис)
  • Infanzia di Nivasio Dolcemare (1941, автобиография)
  • Narrate, uomini, la vostra storia (1942)
  • Casa „La Vita“ (1943, разкази)
  • Ascolto il tuo cuore, città (1944, есе)
  • La nostra anima (1944)
  • Sorte dell’Europa (1945, есе)
  • Introduction à une vie de Mercure (1945)
  • Souvenirs (1945)
  • I miei genitori, disegni e storie di Alberto Savinio (1945)
  • Tutta la vita (1945, разкази)
  • L’angolino (1950)
  • Scatola sonora (1955, есе за музика)
  • Vita dei fantasmi (1962)
  • Nuova enciclopedia (1977, есе)
  • Torre di guardia (1977, есе)
  • Il signor Dido (1978, разкази)
  • Vita di Enrico Ibsen (1979)
  • Il sogno meccanico (1981, есе за кино)
  • Palchetti romani (1982)
  • Capri (1988)
  • La nascita di Venere (2007)

Драматургия

редактиране
  • La morte di Niobe (1925)
  • Capitan Ulisse (1934)
  • La famiglia Mastinu (1948)
  • Emma B. vedova Giocasta (1949)
  • Alcesti di Samuele (1949)
  • Orfeo vedovo (1950)
  • Vita dell’uomo (1950)
  • Brantôme, Le dame galanti, 1937.
  • Guy de Maupassant, Venti racconti con Lui e l'altro. Racconti "bianchi, Racconti "neri", Racconti della "pazzia", traduzione di con Anna Maria Sacchetti, Roma, Documento, 1944.

Музикални творби

редактиране
  • Persée (1913, балет)
  • Deux amours dans la nuit (1913, балет)
  • La Mort de Niobé, (1913, мимическа трагедия за хор, три пиана и оркестър)
  • Les chants de la Mi-Mort, (1914, едноактна лирическа опера)
  • Les Chants de la Mi-Mort (1914, сюита за пиано)
  • Vita dell’uomo (1948, балет)
  • Agenzia Fix (1950, радио опера)
  • Cristoforo Colombo (1952, радио опера)
  • Serenata за пиано
  • Stefano Lanuzza, Alberto Savinio, Fiorenza, La Nuova Italia, 1979
  • Marcello Carlino, Alberto Savinio. La scrittura in stato d'assedio, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1979
  • Vanni Bramanti, Gli dei e gli eroi di Savinio, Palermo, Sellerio, 1983
  • M. Porzio, Savinio musicista. Il suono metafisico, Venezia, Marsilio, 1988
  • Silvia Pegoraro, La metamorfosi e l'ironia: saggio su Alberto Savinio, Bologna, Pendragon, 1991
  • Alberto Savinio: pittore di teatro = peintre de théâtre, Milano, Fabbri, 1991
  • VV. AA., Mistero dello sguardo: studi per un profilo di Alberto Savinio, Roma, Bulzoni, 1992.
  • Leonardo Sciascia, „Savinio“, в: Crucigrama, Mexico, FCE, 1990.
  • Alberto Savinio: peinture et litterature, editado por Giuliano Briganti y Leonardo Sciascia, Milano, Franco Maria Ricci, 1992

Външни препратки

редактиране
  1. 500022695 // 9 ноември 2016 г. Посетен на 21 май 2021 г.