Алберто Сорди
Албѐрто Со̀рди (на италиански: Alberto Sordi) е италиански актьор и кинорежисьор. Кавалер е на ордена „За заслуги към Италианската Република“ (1994). Наред с Тото̀ се смята за най-знаменития от комиците на италианското кино. [1]
Алберто Сорди Alberto Sordi | |
---|---|
италиански актьор и кинорежисьор | |
![]() | |
Роден | |
Починал | 24 февруари 2003 г.
|
Погребан | Кампо Верано, Италия |
Националност | ![]() |
Актьорска кариера | |
Активност | 1937–1998 |
Награди | Сребърна мечка (1972) Почетна награда „Златен лъв“ за принос в киноизкуството на фествала във Венеция (1995) Голям кръст на ордена „За заслуги към Италианската Република“ (1994) |
Уебсайт | www.albertosordi.it |
Алберто Сорди в Общомедия |
БиографияРедактиране
Бащата на Сорди е учител по музика. Албертоне, както с любов наричат актьора в Италия, се е родил в Рим, в бедняшкия квартал Трастевере. Още от детска възраст проявява склонност към театъра и пеенето. От 1937 г. работи като статист в киноградчето Чинечита̀, занимава се с дублаж (до 1951 г.). С неговия глас в италианските кина говорят Оливър Харди, Брус Бенет, Антъни Куин, Робърт Мичъм. Освен това Сорди участва в представления от жанра мюзикхол, постига и голям успех като радиоводещ – от 1948 г. се излъчва радиопредаването „С вас говори Алберто Сорди“.
Първи опити в кинотоРедактиране
Дълго време Сорди изпълнява епизодични роли. Изключение става филмът на Марио Матоли „Трите орлета“ (1942), в който Сорди изиграва една от главните роли. През 1952 г. се случва знаменателна среща на актьора с Федерико Фелини. Сорди се снима в два ранни филма на най-знаменития от италианските режисьори: „Белият шейх“ и „Мамините синчета“; с това завършва сътрудничеството им. Работата с режисьора Стено помага на Сорди напълно да прояви на екрана таланта си на комичен актьор. Етап в неговото творчество бележи филмът на Марио Моничели „Голямата война“ (1959), където той играе обикновен, незабележим войник, загиващ като герой.
Майстор на „комедията по италиански“Редактиране
В края 1950-те и началото на 1960-те години възниква жанрът „комедия по италиански“ и Алберто Сорди става един от основните изпълнители на роли на „средни италианци“, не във всяко отношение идеални от нравствена гледна точка. Нерядко Сорди сам участва в писането на сценариите на такива комедии, а по-късно и сам се заема с режисурата. Той участва в създаването на около 150 филма от този вид, като на 19 е постановчик. Сред най-известните филми са: „Вдовец“ и „Труден живот“ на Дино Ризи, „Всички по къщите“ на Луиджи Коменчини, „Бум“ на Виторио Де Сика, „Лекар от взаимоспомагателната каса“ на Луиджи Дзампа, „Задържан в очакване на съда“ на Нани Лой, „Маркиз дел Грило“ на Моничели, „Въздушни приключения“ на Кен Ананкин.
Майсторството на актьора да се превъплъщава се проявява с най-голяма сила в три скеча от филма „Новите чудовища“ (режисьори Марио Моничели, Дино Ризи и Еторе Скола). Към най-значителните роли на Сорди трябва да се отнесе отначало комичният, но в крайна сметка плашещ образ на наглия, разпуснал се „малък човек“ от филма на Моничели „Дребен, дребен буржоа“.
Последни годиниРедактиране
В края на 1990-те години Сорди се снима предимно в телевизията. През 2000 г., в деня на своята осемдесетгодишнина, той получава от кмета на Рим „почетния скиптър“ на Вечния град. Кончината на Сорди през февруари 2003 г. става събитие от национален мащаб. Траурната церемония се извършва в знаменитата базилика Сан Джовани ин Латерано, а участниците са около половин милион.
Избрана филмографияРедактиране
година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
---|---|---|---|---|
1952 | Белият шейх | Lo sceicco bianco | Фернандо Раволи | Федерико Фелини |
1953 | Мамините синчета | I Vitelloni | Алберто | Федерико Фелини |
1955 | Знакът на Венера | Il segno di Venere | Ромоло Проети | Дино Ризи |
1955 | Герой на нашето време | Un eroe dei nostri tempi | Алберто Меникети | Марио Моничели |
1958 | Венеция, луната и ти | Venezia, la luna e tu | Бепи | Дино Ризи |
1959 | Поликарпо, писаря | Policarpo, ufficiale di scrittura | Продавача на чадъри | Марио Солдати |
1959 | Зимна ваканция | Vacanze d'inverno | Алберто Морети | Камило Мастрочинкуе |
1959 | Голямата война | La grande guerra | Оресте Джаковаци | Марио Моничели |
1959 | Измамниците | I Magliari | Фернандо „Тотоно“ Маглиуло | Франческо Рози |
1959 | Вдовецът | Il Vedovo | Алберто Нарди | Дино Ризи |
1961 | Страшният съд | Il giudizio universale | Продавач на деца | Виторио Де Сика |
1961 | Труден живот | Una vita difficile | Силвио Маньоци | Дино Ризи |
1962 | Мафиозо | Mafioso | Антонио Бадаламенти | Алберто Латуада |
1967 | Вещиците | Le streghe | Шофьор на камион | Мауро Болонини |
1976 | Няколко странни случая (Асансьорът) | Quelle strane occasioni (L'ascensore) | Монсеньор Асканио Ла Коста | Луиджи Коменчини |
1977 | Един дребен, дребен буржоа | Un borghese piccolo piccolo | Джовани Вивалди | Марио Моничели |
1977 | Новите чудовища | I nuovi mostri | Принца / Синът / Актьора | Марио Моничели / Еторе Скола |
НаградиРедактиране
- Алберто Сорди е седемкратен лауреат на италианската награда „Давид ди Донатело“ за най-добра мъжка роля (дели този рекорд с Виторио Гасман).
- 1972 получава награда „Сребърна мечка“ за най-добра мъжка роля във филма „Задържан в очакване на съда“ на Берлинале.
- 1983 връчена му е специалната премия „За принос в развитието на киноизкуството“ XIII Московски кинофестивал.
- 1995 получава почетния „Златен лъв“ за принос в киноизкуството на филмовия фестивала във Венеция.
Интересни фактиРедактиране
- Скоро след смъртта на актьора на неговото име е наречена бившата „Галерия Колона“ в Рим, разположена на централната улица на града – „Виа дел Корсо“.
- Алберто Сорди е бил един от многото персонажи във филма на Фелини „Рим“, обаче при окончателния монтаж епизодът с неговото участие бил изрязан.
Алберто Сорди за комичнотоРедактиране
„Само една четвърт от живота ни се състои от трагични неща; всичко останало е комично. Може да се смеем почти на всичко.“[1]
ИзточнициРедактиране
- ↑ Alberto Sordi (1920–2003), IMDb.com.
Външни препраткиРедактиране
- Алберто Сорди в Internet Movie Database
- Алберто Сорди в Allmovie
- Алберто Сорди Статия на сайта „Русское кино“
- Алберто Сорди Досие, подготвено от Кристиан Грение[неработеща препратка] ((fr))
- Алберто Сорди Биография, филмография ((it))
- Sordi A. Storia di un commediante: racconti, aneddoti e confessioni. Milano: Zelig, 1999. ((it))