Алберто Сорди

Албѐрто Со̀рди (на италиански: Alberto Sordi) е италиански актьор и кинорежисьор. Кавалер е на ордена „За заслуги към Италианската Република“ (1994). Наред с Тото̀ се смята за най-знаменития от комиците на италианското кино.

Алберто Сорди Alberto Sordi
италиански актьор и кинорежисьор
Роден	15 юни 1920 г. Рим, Италия
Починал	24 февруари 2003 г. Рим, Италия
Погребан	Кампо Верано, Италия
Националност	Италия
Актьорска кариера
Активност	1937–1998
Награди	Сребърна мечка (1972) Почетна награда „Златен лъв“ за принос в киноизкуството на фествала във Венеция (1995) Голям кръст на ордена „За заслуги към Италианската Република“ (1994)
Уебсайт	www.albertosordi.it Страница в IMDb
Алберто Сорди в Общомедия

Биография

Бащата на Сорди е учител по музика. Албертоне, както с любов наричат актьора в Италия, се е родил в Рим, в бедняшкия квартал Трастевере. Още от детска възраст проявява склонност към театъра и пеенето. От 1937 г. работи като статист в киноградчето Чинечита̀, занимава се с дублаж (до 1951 г.). С неговия глас в италианските кина говорят Оливър Харди, Брус Бенет, Антъни Куин, Робърт Мичъм. Освен това Сорди участва в представления от жанра мюзикхол, постига и голям успех като радиоводещ – от 1948 г. се излъчва радиопредаването „С вас говори Алберто Сорди“.

Първи опити в киното

Дълго време Сорди изпълнява епизодични роли. Изключение става филмът на Марио Матоли „Трите орлета“ (1942), в който Сорди изиграва една от главните роли. През 1952 г. се случва знаменателна среща на актьора с Федерико Фелини. Сорди се снима в два ранни филма на най-знаменития от италианските режисьори: „Белият шейх“ и „Мамините синчета“; с това завършва сътрудничеството им. Работата с режисьора Стено помага на Сорди напълно да прояви на екрана таланта си на комичен актьор. Етап в неговото творчество бележи филмът на Марио Моничели „Голямата война“ (1959), където той играе обикновен, незабележим войник, загиващ като герой.

Майстор на „комедията по италиански“

В края 1950-те и началото на 1960-те години възниква жанрът „комедия по италиански“ и Алберто Сорди става един от основните изпълнители на роли на „средни италианци“, не във всяко отношение идеални от нравствена гледна точка. Нерядко Сорди сам участва в писането на сценариите на такива комедии, а по-късно и сам се заема с режисурата. Той участва в създаването на около 150 филма от този вид, като на 19 е постановчик. Сред най-известните филми са: „Вдовец“ и „Труден живот“ на Дино Ризи, „Всички по къщите“ на Луиджи Коменчини, „Бум“ на Виторио Де Сика, „Лекар от взаимоспомагателната каса“ на Луиджи Дзампа, „Задържан в очакване на съда“ на Нани Лой, „Маркиз дел Грило“ на Моничели, „Въздушни приключения“ на Кен Ананкин.

Майсторството на актьора да се превъплъщава се проявява с най-голяма сила в три скеча от филма „Новите чудовища“ (режисьори Марио Моничели, Дино Ризи и Еторе Скола). Към най-значителните роли на Сорди трябва да се отнесе отначало комичният, но в крайна сметка плашещ образ на наглия, разпуснал се „малък човек“ от филма на Моничели „Дребен, дребен буржоа“.

Последни години

В края на 1990-те години Сорди се снима предимно в телевизията. През 2000 г., в деня на своята осемдесетгодишнина, той получава от кмета на Рим „почетния скиптър“ на Вечния град. Кончината на Сорди през февруари 2003 г. става събитие от национален мащаб. Траурната церемония се извършва в знаменитата базилика Сан Джовани ин Латерано, а участниците са около половин милион.

Избрана филмография

година	филм	оригинално заглавие	роля	режисьор
1952	Белият шейх	Lo sceicco bianco	Фернандо Раволи	Федерико Фелини
1953	Мамините синчета	I Vitelloni	Алберто	Федерико Фелини
1955	Знакът на Венера	Il segno di Venere	Ромоло Проети	Дино Ризи
1955	Герой на нашето време	Un eroe dei nostri tempi	Алберто Меникети	Марио Моничели
1958	Венеция, луната и ти	Venezia, la luna e tu	Бепи	Дино Ризи
1959	Поликарпо, писаря	Policarpo, ufficiale di scrittura	Продавача на чадъри	Марио Солдати
1959	Зимна ваканция	Vacanze d'inverno	Алберто Морети	Камило Мастрочинкуе
1959	Голямата война	La grande guerra	Оресте Джаковаци	Марио Моничели
1959	Измамниците	I Magliari	Фернандо „Тотоно“ Маглиуло	Франческо Рози
1959	Вдовецът	Il Vedovo	Алберто Нарди	Дино Ризи
1961	Страшният съд	Il giudizio universale	Продавач на деца	Виторио Де Сика
1961	Труден живот	Una vita difficile	Силвио Маньоци	Дино Ризи
1962	Мафиозо	Mafioso	Антонио Бадаламенти	Алберто Латуада
1967	Вещиците	Le streghe	Шофьор на камион	Мауро Болонини
1976	Няколко странни случая (Асансьорът)	Quelle strane occasioni (L'ascensore)	Монсеньор Асканио Ла Коста	Луиджи Коменчини
1977	Един дребен, дребен буржоа	Un borghese piccolo piccolo	Джовани Вивалди	Марио Моничели
1977	Новите чудовища	I nuovi mostri	Принца / Синът / Актьора	Марио Моничели / Еторе Скола

Награди

• Алберто Сорди е седемкратен лауреат на италианската награда „Давид ди Донатело“ за най-добра мъжка роля (дели този рекорд с Виторио Гасман).
• 1972 получава награда „Сребърна мечка“ за най-добра мъжка роля във филма „Задържан в очакване на съда“ на Берлинале.
• 1983 връчена му е специалната премия „За принос в развитието на киноизкуството“ XIII Московски кинофестивал.
• 1995 получава почетния „Златен лъв“ за принос в киноизкуството на филмовия фестивала във Венеция.

Интересни факти

• Скоро след смъртта на актьора на неговото име е наречена бившата „Галерия Колона“ в Рим, разположена на централната улица на града – „Виа дел Корсо“.
• Алберто Сорди е бил един от многото персонажи във филма на Фелини „Рим“, обаче при окончателния монтаж епизодът с неговото участие бил изрязан.

Алберто Сорди за комичното

„Само една четвърт от живота ни се състои от трагични неща; всичко останало е комично. Може да се смеем почти на всичко.“[1]

Външни препратки

• Алберто Сорди в Internet Movie Database
• Алберто Сорди в Allmovie
• Алберто Сорди Статия на сайта „Русское кино“
• Алберто Сорди Досие, подготвено от Кристиан Грение ((fr))
• Алберто Сорди Биография, филмография ((it))
• Sordi A. Storia di un commediante: racconti, aneddoti e confessioni. Milano: Zelig, 1999. ((it))