Алберт Велики (на латински: Albertus Magnus, наричан още Албертус Магнус или Алберт от Кьолн) е немски философ, богослов, светец на Католическата църква и доминикански епископ. Член на Доминиканския орден, приемащ философските идеи на Аристотел.

Алберт Велики
Albertus Magnus
философ, богослов, епископ, светец
Роден
около 1200 г.
Починал
15 ноември 1280 г. (80 г.)
ПогребанКьолн, Федерална република Германия
РелигияКатолическа църква[1]
Учил вПадуански университет[2]
Парижки университет[3]
Канонизация
ПочитанКатолическа църква
Канонизация1931 г., Рим от Пий XI
Празник15 ноември (Общ римски календар)
ПокровителствоСинсинати, Охайо
Алберт Велики в Общомедия
 
Албертус Магнус, фреска (1352) в Тревизо, Италия

Завършил е бакалавърския факултет на Парижкия университет със специалност философия на седемте свободни науки.

Той е един от учителите на църквата и е известен както с всеобхватните си познания по философия, богословие и естествени науки, така и с приносите си за мирното съвместно съществуване на наука и религия.

Смята се за най-големия немски средновековен философ и богослов. Учител е на Тома от Аквино. Той е този, който въвежда учението на Аристотел в християнската теология и средновековна философия. Сумира знанието под арабското влияние на средновековните философи. Има три периода:

1. Теологически период – „За природата на благото“, „Сума за сътворените неща“;

2. Коментари върху Псевдо Дионисий Ареопагит и „Никомаховата етика“ на Аристотел;

3. Коментари върху трудове на Аристотел и Боеций (опонира им) – „Книга за причините“, „За душата“.

Съчинения на Алберт Велики

редактиране

Източници

редактиране
  1. bollst // Посетен на 16 октомври 2020 г.
  2. Nouveau Dictionnaire des auteurs de tous les temps et de tous les pays. Т. 1. с. 41.
  3. resource.database.rag-online.org

Външни препратки

редактиране
 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за