Алберт Велики (на латински: Albertus Magnus, наричан още Албертус Магнус или Алберт от Кьолн) е немски философ, богослов, светец на Католическата църква и доминикански епископ. Член на Доминиканския орден, приемащ философските идеи на Аристотел. Завършил е бакалавърския факултет на Парижкия университет със специалност философия на седемте свободни науки. Той е един от учителите на църквата и е известен както с всеобхватните си познания по философия, богословие и естествени науки, така и с приносите си за мирното съвместно съществуване на наука и религия. Смята се за най-големия немски средновековен философ и богослов. Учител е на Тома от Аквино. Той е този, който въвежда учението на Аристотел в християнската теология и средновековна философия. Сумира знанието под арабското влияние на средновековните философи. Има три периода: 1. Теологически период – „За природата на благото“, „Сума за сътворените неща“; 2. Коментари върху Псевдо Дионисий Ареопагит и „Никомаховата етика“ на Аристотел; 3. Коментари върху трудове на Аристотел и Боеций (опонира им) – „Книга за причините“, „За душата“.

Алберт Велики
Роден1193/1206
Починал15 ноември, 1280
Беатификация1622, Рим
Канонизация1931, Рим от Пий XI
Празник15 ноември
ПокровителствоСинсинати, Охайо
Алберт Велики в Общомедия
Албертус Магнус, фреска (1352) в Тревизо, Италия

Съчинения на Алберт Велики редактиране

Източници редактиране

Външни препратки редактиране

 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за