Алберт Велики

германски доминикански епископ, богослов и светец

Алберт Велики (на латински: Albertus Magnus, наричан още Албертус Магнус или Алберт от Кьолн) е германски философ, богослов, светец на Католическата църква и доминикански епископ. Член на Доминиканския орден, приемащ философските идеи на Аристотел.

Алберт Велики
Albertus Magnus
германски доминикански епископ, богослов и светец
Роден
около 1200 г.
Починал
15 ноември 1280 г. (80 г.)
ПогребанКьолн, Федерална република Германия
РелигияКатолическа църква[1]
Учил вПадуански университет[2]
Парижки университет[3]
Канонизация
ПочитанКатолическа църква
Канонизация1931 г., Рим от Пий XI
Празник15 ноември (Общ римски календар)
ПокровителствоСинсинати, Охайо
Алберт Велики в Общомедия
 
Албертус Магнус, фреска (1352) в Тревизо, Италия

Завършил е бакалавърския факултет на Парижкия университет със специалност философия на седемте свободни науки.

Той е един от учителите на църквата и е известен както с всеобхватните си познания по философия, богословие и естествени науки, така и с приносите си за мирното съвместно съществуване на наука и религия.

Смята се за най-големия немски средновековен философ и богослов. Учител е на Тома от Аквино. Той е този, който въвежда учението на Аристотел в християнската теология и средновековна философия. Сумира знанието под арабското влияние на средновековните философи. Има три периода:

1. Теологически период – „За природата на благото“, „Сума за сътворените неща“;

2. Коментари върху Псевдо Дионисий Ареопагит и „Никомаховата етика“ на Аристотел;

3. Коментари върху трудове на Аристотел и Боеций (опонира им) – „Книга за причините“, „За душата“.

Съчинения на Алберт Велики

редактиране

Източници

редактиране
  1. bollst // Посетен на 16 октомври 2020 г.
  2. Nouveau Dictionnaire des auteurs de tous les temps et de tous les pays. Т. 1. с. 41.
  3. resource.database.rag-online.org

Външни препратки

редактиране