Албрехт II (Германия)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Албрехт II.

---

Албрехт II Великодушни (на немски: Albrecht II. von Habsburg; на чешки: Albrecht II. Habsburský, * 1397, † 1439) от династията Хабсбурги е като Албрехт V херцог на Австрия (1404 – 1439), крал на Унгария и Хърватия (1437 – 1439), римско-германски крал (1438 – 1439), крал на Бохемия (1438 – 1439). Кавалер на Ордена на жартиерата.

Албрехт II
Римско-германски крал, Крал на Бохемия
Крал Албрехт II Музей на историята на изкуствата във Виена
Лични данни
Управление	1437 – 1439 г.
Други титли	Крал на Унгария и Хърватия, Херцог на Австрия
Роден	10 август 1397 г. Виена
Починал	27 октомври 1439 г. Нешмели (дн. Унгария)
Погребан в	Секешфехервар
Наследник	Владислав Посмъртни
Семейство
Династия	Хабсбурги
Баща	Албрехт IV Австрийски
Майка	Йохана-София фон Вителсбах
Брак	Елизабет фон Люксембург
Потомци	Владислав Посмъртни Елизабета, Ана
Герб
Албрехт II в Общомедия

Статуя на Албрехт II в дворцовата църква на Инсбрук

Албрехт II e първият Хабсбург, обединил под своята власт Австрия, Чехия, Унгария и Германия.

Съдържание

Ранни години

Албрехт V е син на австрийския херцог Албрехт IV и Йохана София Баварска. Когато след смъртта на баща си през 1404 година той наследява престола на Австрия, Албрехт е на седем години. Регентството над младия херцог си оспорват неговите чичовци от Леополдската линия на Хабсбургите, докато в 1406 година те постигат съгласие да назначат настойник Леополд IV, най-старшия в рода.

Междуособиците се възобновяват през 1407 година, когато Градският съвет на Виена изразява подкрепа на херцог Ернст Железни. Между Леополд IV и Ернст Железния започва война, съпроводена от екзекуции на подръжниците едната или другата страна. Победата накрая удържа Леополд IV, но през 1411 година умира, а управлението над Австрийското херцогство взел Албрехт V.

Съюз със Сигизмунд и хуситски войни

Началото на самостоятелното управление на Албрехт V в Австрия е доста успешно. Херцогът поощрява развитието на търговията и постига подчинение на аристокрацията на централната власт. В страната се възцарява спокойствие и порядък. В началото на 1420-те години Албрехт V се сближава с император Сигизмунд и в 1422 година се жени за неговата дъщеря и наследница Елизабет Люксембургска. По майчина линия, предците на Елизабет фон Люксембург са крале на Унгария, Чехия и Полша, което поставя Албрехт V в центъра на династическите връзки в Централна Европа.

От друга страна, съюз със Сигизмунд означава въвличане на Албрехт V във войната, която императорът безуспешно води с хуситите в Чехия. В 1423 година Сигизмунд дарява на своя зет в апанаж Маркграфство Моравия, находящо се на първата линия на борбата с хуситите. Още в 1420 година Албрехт V участва в кръстоносен поход против хуситите в Чехия и безуспешно обсажда хуситския лагер в Табор. По-късно на война с хуситите е изпратена дванадесетхилядна армия, набрана в Австрия. Но чешките въстаници преминават в настъпление и през 1425 година навлизат на територията на Австрия. След две години Албрехт V отново оглавява кръстоносен поход срещу хуситите, но претърпява поражение, а австрийските земи са разорени от хуситските отряди. Виена и други градове на херцогството са подложени на обсада. Едва през 1431 година пред Кирхберг и в 1432 година пред Зноймо, австрийските войски успяват да разбият чешките опълченци.

коронация

Крал на Германия и борба с турците

На 18 март 1438 година Албрехт е избран от немските курфюрсти във Франкфурт на Майн за римско-немски крал на Германия под името Албрехт II. За първи път в историята, престолите на Австрия, Чехия, Унгария и Германия са обединени под властта на Хабсбург. От 1438 година до падането на Свещената Римска империя в 1806 година престолът на империята постоянно (без краткия период 1742 – 1745 г.) заемат Хабсбурги.

Основният проблем в новите владения на Албрехт е рязко нарасналата турска заплаха. Султан Баязид II напада владенията на сръбския деспот Георги Бранкович, главния съюзник на унгарските крале на Балканите, и напълно опустошава Сърбия. Турците излизат на самите граници на Унгария. Албрехт призовава унгарското дворянство на оръжие, на защита на своето кралство и лично възглавява поход срещу турците. В края на октомври 1439 г. във военния си лагер, кралят неочаквано заболява от дезинтерия и умира на 27 октомври.

Единственият син на Албрехт, Ладислав Постум, се ражда четири месеца след смъртта на краля.

Албрехт II e погребан в криптата на унгарските крале в Секешфехервар.

Фамилия

На 28 септември 1421 г. той се жени в Прага за принцеса Елизабет от Бохемия и Унгария (* ок. 1409, † 1442), дъщеря на император Сигизмунд и съпругата му графиня Барбара фон Цили.

Те имат четири деца:

• Анна Австрийска (* 1432, † 1462), ∞ 1446 Вилхелм III, херцог на Саксония
• Георг (*/† 1435);
• Елизабет Ракушанка (* 1437, † 1505) ∞ 1454 Кажимеж IV Ягелончик, крал на Полша, велик княз на Литва
• Владислав Постум (* 1440, † 1457), крал на Бохемия и Унгария.

Портрети на семейството от худ. Антони Бойс

• 

  Албрехт II

• 

  Елизабет от Бохемия и Унгария
  съпруга

• 

  Анна Австрийска
  дъщеря

• 

  Георг

• 

  Елизабет Ракушанка
  дъщеря

• 

  Владислав Постум
  син

Източници

• Günther Hödl: Albrecht II. Königtum, Reichsregierung und Reichsreform 1438 – 1439. Wien 1978, ISBN 3-205-08716-X.
• Georg Voigt: Albrecht II. (römisch-deutscher König).: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 227 – 229.

Външни препратки

• Tripota – Trierer Porträtdatenbank
• Albrecht II., Genealogie-Mittelalter