Албрехт II (Германия)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Албрехт II.
Албрехт II Великодушни (на немски: Albrecht II. von Habsburg; на чешки: Albrecht II. Habsburský, * 1397, † 1439) от династията Хабсбурги е като Албрехт V херцог на Австрия (1404 – 1439), крал на Унгария и Хърватия (1437 – 1439), римско-германски крал (1438 – 1439), крал на Бохемия (1438 – 1439). Кавалер на Ордена на жартиерата.
Албрехт II Albrecht II. von Habsburg |
|
---|---|
херцог на Австрия, крал на Унгария и Хърватия, римско-германски крал и крал на Бохемия | |
![]() Крал Албрехт II Музей на историята на изкуствата във Виена |
|
Роден | |
Починал | |
Погребан | Секешфехервар, Унгария |
Управление | |
Период | 1437 – 1439 |
Предшественик | Сигизмунд Люксембургски |
Наследник | Фридрих III Мирни |
![]() |
|
Семейство | |
Род | Хабсбурги |
Баща | Албрехт IV (Австрия) |
Майка | Йохана София Баварска |
Братя/сестри | Маргарета Австрийска (1395 – 1447) |
Съпруга | Елизабет Люксембургска (28 септември 1421 – 27 октомври 1439) |
Деца |
Владислав Посмъртни Анна Австрийска (1432 – 1462) Елизабет фон Хабсбург |
Албрехт II в Общомедия |
Албрехт II e първият Хабсбург, обединил под своята власт Австрия, Чехия, Унгария и Германия.
Произход и ранни годиниРедактиране
Роден е на 10 август 1397 година във Виена, Херцогство Австрия. Албрехт V е син на австрийския херцог Албрехт IV и Йохана София Баварска.
Когато след смъртта на баща си през 1404 година той наследява престола на Австрия, Албрехт е на седем години. Регентството над младия херцог си оспорват неговите чичовци от Леополдската линия на Хабсбургите, докато в 1406 година те постигат съгласие да назначат настойник Леополд IV, най-старшия в рода.[1]
Междуособиците се възобновяват през 1407 година, когато Градският съвет на Виена изразява подкрепа на херцог Ернст Железни. Между Леополд IV и Ернст Железния започва война, съпроводена от екзекуции на подръжниците едната или другата страна. Победата накрая удържа Леополд IV, но през 1411 година умира, а управлението над Австрийското херцогство взима Албрехт V.
УправлениеРедактиране
Съюз със Сигизмунд и хуситски войниРедактиране
Началото на самостоятелното управление на Албрехт V в Австрия е доста успешно. Херцогът поощрява развитието на търговията и постига подчинение на аристокрацията на централната власт. В страната се възцарява спокойствие и порядък.
В началото на 1420-те години Албрехт V се сближава с император Сигизмунд Люксембургски и през 1422 година се жени за неговата дъщеря и наследница Елизабет Люксембургска. По бащина линия, предците на Елизабет фон Люксембург са крале на Унгария, Чехия и Полша, което поставя Албрехт V в центъра на династичните връзки в Централна Европа. От друга страна, съюз със Сигизмунд означава въвличане на Албрехт V във войната, която императорът безуспешно води с хуситите в Бохемия.
През 1423 година Сигизмунд дарява на своя зет в апанаж Маркграфство Моравия, находящо се на първата линия на борбата с хуситите.[3] Още през 1420 година Албрехт V участва в кръстоносен поход против хуситите в Чехия и безуспешно обсажда хуситския лагер в Табор.[4]
По-късно на война с хуситите е изпратена 12-хилядна армия, набрана в Австрия. Но чешките въстаници преминават в настъпление и през 1425 година навлизат на територията на Австрия. След две години Албрехт V отново оглавява кръстоносен поход срещу хуситите, но претърпява поражение, а австрийските земи са разорени от хуситските отряди. Виена и други градове на херцогството са подложени на обсада. Едва през 1431 година пред Кирхберг и в 1432 година пред Зноймо, австрийските войски успяват да разбият чешките опълченци.
Крал на Германия и борба с турцитеРедактиране
На 18 март 1438 година Албрехт е избран от немските курфюрсти във Франкфурт на Майн за римско-немски крал на Германия под името Албрехт II. За първи път в историята, престолите на Австрия, Чехия, Унгария и Германия са обединени под властта на Хабсбург. От 1438 година до падането на Свещената Римска империя в 1806 година престолът на империята постоянно (без краткия период 1742 – 1745 г.) заемат Хабсбурги.
Основният проблем в новите владения на Албрехт е рязко нарасналата турска заплаха. Султан Баязид II напада владенията на сръбския деспот Георги Бранкович, главния съюзник на унгарските крале на Балканите, и напълно опустошава Сърбия. Турците излизат на самите граници на Унгария. Албрехт призовава унгарското дворянство на оръжие, на защита на своето кралство и лично възглавява поход срещу турците. В края на октомври 1439 г. във военния си лагер, кралят неочаквано заболява от дезинтерия и умира на 27 октомври на 42-годишна възраст.[5]
Единственият син на Албрехт, Ладислав Постум, се ражда четири месеца след смъртта на краля.[6]
Албрехт II e погребан в криптата на унгарските крале в Секешфехервар.
ФамилияРедактиране
На 28 септември 1421 г. той се жени в Прага за принцеса Елизабет от Бохемия и Унгария (* ок. 1409, † 1442), дъщеря на император Сигизмунд и съпругата му графиня Барбара фон Цили.
Те имат четири деца:
- Анна Австрийска (* 1432, † 1462), ∞ 1446 Вилхелм III, херцог на Саксония
- Георг (*/† 1435);
- Елизабет Ракушанка (* 1437, † 1505) ∞ 1454 Кажимеж IV Ягелончик, крал на Полша, велик княз на Литва
- Владислав Постум (* 1440, † 1457), крал на Бохемия и Унгария.
Портрети на семейството от худ. Антони БойсРедактиране
Анна Австрийска
дъщеряЕлизабет Ракушанка
дъщеря
ИзточнициРедактиране
- ↑ *Georg Voigt: Albrecht II. (römisch-deutscher König).: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 227 – 229.
- ↑ Joachim Schneider: Das illustrierte 'Buch von Kaiser Sigmund' des Eberhard Windeck. Der wiederaufgefundene Textzeuge aus der ehemaligen Bibliothek von Sir Thomas Phillipps in Cheltenham. In: Deutsches Archiv für Erforschung des Mittelalters 61 (2005), S. 169 – 180
- ↑ Franz Theuer: Der Raub der Stephanskrone, Edition Roetzer, Eisenstadt 1994, S. 51 f.
- ↑ Томек В. История Чешкого королевства, изд. Звопарева,1868 г.,стр.490 – 496
- ↑ Günther Hödl: Albrecht II. Königtum, Reichsregierung und Reichsreform 1438 – 1439. Wien 1978, ISBN 3-205-08716-X.
- ↑ Томек В. История Чешкого королевства, изд. Звопарева,1868 г.,стр.490 – 496
Външни препраткиРедактиране
- Tripota – Trierer Porträtdatenbank
- Albrecht II. Genealogie-Mittelalter