Албер Клод (на френски: Albert Claude, 24 август 1898 – 22 май 1983) е белгийски биолог, който получава Нобелова награда за физиология или медицина през 1974 г., заедно с Кристиан дьо Дюв и Джордж Емил Паладе.

Албер Клод
Albert Claude
белгийски биолог
1974 г.
Роден
Починал
22 май 1983 г. (84 г.)
Брюксел, Белгия
Националностбелгиец
Учил вЛиежки университет
Научна дейност
ОбластБиология
Работил вРокфелеров университет[1]
Брюкселски свободен университет[1]
НаградиНобелова награда за физиология или медицина (1974)
Албер Клод в Общомедия

Биография Редактиране

Учи инженерство, а след това медицина в университета в Лиеж, Белгия. През зимата на 1928 – 1929 г. работи в Берлин, първо в Institut für Krebsforschung, а след това в Института по биология „Кайзер Вилхелм“ в Далем. През лятото на 1929 г., Клод се присъединява към института „Рокфелер“. Докато работи в Рокфелеровия университет през 1930-те и 1940-те, той използва електронен микроскоп, за изучаване на клетки, което задълбочава научното разбиране на клетъчната структура и функции. Клод открива хлоропластите в клетката.

През 1949 г., той е ръководител на института Жул Борде, Centre des Tumeurs de l'Université Libre de Bruxelles на Université Libre de Bruxelles (ULB) в Брюксел, където остава до 1970 г.

През 1970 г., заедно с Джордо Паладе и Кейт Портър, Клод е награден с Louisa Gross Horwitz Prize на Колумбийския университет. За откритията си по отношение на структурната и функционална организация на клетките, Клод, получава през 1974 г. Нобеловата награда за физиология или медицина, заедно с ученика си Джордж Паладе и Кристиан дьо Дюв.

Източници Редактиране

  1. а б Albert Claude. Енциклопедия Британика. Посетен на 12 февруари 2019 г. Подзаглавие: BELGIAN CYTOLOGIST.

Външни препратки Редактиране