Алботински скален манастир

скален манастир в България

А̀лботинският (Албутински) скален манастир е недействащ средновековен скален манастир.

Алботински скален манастир
„Възкресение Христово“
Общ изглед към манастира отдолу
Общ изглед към манастира отдолу
Карта Местоположение във Видин
Вид на храмаправославен манастир
Страна България
Населено мястоГрадец
РелигияБългарска православна църква - Българска патриаршия
ЕпархияВидинска
Архиерейско наместничествоКулско
ИзгражданеXIV век
Статутнедействащ
Паметник на културата
Алботински скален манастир
„Възкресение Христово“
в Общомедия
Общ изглед към манастира от входа
Ниши с религиозно предназначение

Местонахождение редактиране

Намира се на територията на архиерейско наместничество Кула, на Видинска епархия, в местността Алботин (Албутин) по течението на река Тополовец между селата Градец и Раброво, в близост и до село Делейна. До него се достига по стръмна, тясна песъчлива пътека, в чиято основа е изградена Хайдук чешма. Тъй като е лесно достъпен, в по-късни времена манастирът е служел за подслон на скотовъдци и каменоделци, и е бил ограбван от иманяри и вандализиран.

История редактиране

Алботинският манастир е бил действащ през 14 век, за което свидетелстват запазени фрагменти от стенописи и надписи, и накитите (обеци, наушници, гривни), намерени в 29-те разкрити християнски гроба. Големият брой погребения на миряни наред с духовните лица сочи, че манастирът е бил почитано и желано място за покой на неговите дарители. Сред оскъдните исторически данни изпъква и споменаването на вече изчезналото село Алтовин в регистър на Видинската кааза от 1560 г.[1]

Архитектура редактиране

Манастирският комплекс е изграден във варовиковия масив от северната страна на реката на височина около 25 метра, като са използвани плитки естествени пещери и скални навеси, а допълнително са издълбани помещения и ниши с религиозни и битови функции. Комплексът се състои от осем помещения, като манастирската църква е разположена в средния сектор, в най-вдлъбнатата част от извивката на скалния масив. Тя е трикорабна, ориентирана според канона от запад на изток, като южната и югозападната ѝ част са напълно унищожени. Наличието на баптистерий сочи, че в храмът е служел не само за монашески молитви, но и за обществени богослужения. В северозападната си част манастирът има втори етаж, където се намира второто по размери помещение след църквата, за което се предполага, че е служело за трапезария.[1] В западната част се намират другите помещения от обителта — монашески килии, магерница, изба, складове.[2] Личат и две издълбани щерни за вода.

Не е известно името на манастирския храм, но се предполага, че той е бил посветен на Възкресение Христово, заради запазилата се и до днешни дни традиция на втория ден на Великден в подножието на манастира да се правят събори и да се вият хор̀а за възпоминание на мъртвите. Обичаят е много почитан от власите, които идват с портретите на своите починали родственици и ги окачват по клоните на вековно дърво на поляната под манастира. Всяко от хора̀та, които се играят до обяд, е предназначено за отделен мъртвец, а следобед се играят хора̀ за живите. Българи и власи берат росен и раздават по стрък за всеки починал.[3]

Статут редактиране

Алботинският скален манастир е обявен за паметник на културата в „Държавен вестник“, №221 от 28 декември 1927 и в №100 от 26 декември 1969 година.[2]

Бележки редактиране

  1. а б „Алботински скален манастир“, Йеромонах Сионий, статия в pravoslavieto.com
  2. а б Информация за манастира Архив на оригинала от 2008-09-11 в Wayback Machine., портал vidin-online.com (broken)
  3. „За празничната система на българи и власи“, Рачко Попов, списание „Българска етнология“, издание на Етнографски институт с музей при БАН, кн.5, 1995 г.

Външни препратки редактиране