Албрехт Баварски (1905–1996)

Албрехт Луитполд Фердинанд Михаел Баварски (на немски: Albrecht Luitpold Ferdinand Michael von Bayern; Albrecht Herzog von Bayern; * 3 май 1905, Мюнхен; † 8 юли 1996, дворец Берг близо до Щарнберг) от фамилията Вителсбахи (линията Пфалц-Биркенфелд-Бишвайлер), е херцог на Бавария, Франкен и Швабия от 2 август 1955, наследствен принц на Бавария (27 август 1914), пфалцграф при Рейн.

Албрехт Баварски
херцог на Бавария, Франкен и Швабия
Роден
Починал
8 юли 1996 г. (91 г.)
ПогребанАбатство Андекс, Федерална република Германия
Учил вМюнхенски университет
Управление
Други титлипринц на Бавария
Герб
Семейство
РодВителсбахи
БащаРупрехт Баварски
МайкаМария Габриела Баварска
Братя/сестриИрмингард Баварска
ДецаФранц Баварски
Макс Емануел принц Баварски
Албрехт Баварски в Общомедия

Биография

редактиране
 
Албрехт Баварски с майка му Мария Габриела и братята му Луитполд и Рудолф (1912)

Той е вторият син на последния трон-принц Рупрехт Баварски (1869 – 1955) и първата му съпруга Мария Габриела Баварска (1878 – 1912), дъщеря на херцог Карл Теодор Баварски (1839 – 1909) и инфанта Мария Жозе Португалска (1857 – 1943), дъщеря на португалския крал Мигел I. Внук е на последния баварски крал Лудвиг III Баварски (1845 – 1921) и ерцхерцогиня Мария Тереза Австрийска-Есте (1849 – 1919). Баща му Рупрехт Баварски се жени втори път през 1921 г. за принцеса Антония фон Люксембург и Насау (1899 – 1954).

След смъртта на брат му Луитполд през 1914 г. Албрехт става наследствен принц на Бавария. Когато през 1918 г. в Мюнхен започва революцията той заедно с дядо си крал Лудвиг III бяга в Тирол. По-късно фамилията се връща в Мюнхен и Албрехт започва да следва лесничейство. До 1937 г. фамилията живее в Бад Кройт.

Понеже Албрехт Баварски отказва политиката на режима на националистите, той и фамилията му отиват в изгнание в Хърватия и от 1940 г. в Унгария.

 
Албрехт Баварски

През октомври 1944 г. Албрехт Баварски е арестуван от Гестапо и той с фамилията му до края на войната през 1945 г. е затворен в концентрационните лагери Захсенхаузен, Флосенбюрг и Дахау.

На Бъдни вечер 1952 г. Албрехт Баварски е награден в дворец Берг с „рицарския Орден на Светия гроб в Йерусалим“. Той е президент на Баварската Орден-провинция. През 1955 г. баща му умира и Албрехт Баварски става шеф на кралската фамилия на Бавария.

Албрехт Баварски умира на 91 години на 8 юли 1996 г. в дворец Берг близо до Щарнберг. Погребан е с двете му съпруги във фамилното гробище на Вителсбахите в манастир Андекс. Шеф на фамилията на Вителсбахите от тогава е син му Франц Баварски.

Претендент на Якобитите

редактиране

Албрехт Баварски е потомък на Стюартите. Затова от Якобитите е смятан за претендент за британския трон и Албрехт Баварски е наричан от тях като Алберт I, крал на Англия, Шотландия, Ирландия и Франция. Той никога не носи официално тази титла. Позицията му като наследник на Стюартите отива на син му Франц (Францис II).

Албрехт Баварски се жени на 3 септември 1930 г. в Берхтесгаден за графиня Мария Драшкович фон Тракошчан (* 8 март 1904; † 10 юни 1969), дъщеря на граф Денес Мария Драшкович де Тракоштиан (1875 – 1909) и принцеса Юлиана Роза Франциска Леополдина Мария фон Монтенуово (1880 – 1961). Те имат децата:[1]

  • Мари Габриела Антония Жозе (* 30 май 1931, Мюнхен), омъжена на 23 октомври 1957 г. в Нимфенбург за княз Георг фон Валдбург-Цайл-Траухбург (* 5 юни 1928, Вюрцбург; + 2 декември 2015, дворец Цайл)
  • Мари Шарлота Юлиана (* 30 май 1931, Мюнхен), омъжена в Нимфенбург на 3 септември 1955 г. за княз Паул фон Квадт цу Викрадт и Исни (* 28 ноемвреи 1930, Исни; + 16 март 2010)
  • Франц Бонавентура Адалберт Мария (* 14 юли 1933 в Мюнхен), от 1996 г. херцог на Бавария, Франкен и Швабия 8 юли 1996 г., пфалцграф при Рейн, неженен
  • Макс Емануел Лудвиг Мария (* 21 януари 1937, Мюнхен), принц на Бавария и херцог в Бавария (чрез осиновяване от чичо му херцог Лудвиг Вилхелм Баварски на 18 март 1965), женен в Мюнхен на 24 януари 1967 г. за графиня Елизабет Дуглас (* 31 декември 1940, Стокхолм); има пет дъщери

Албрехт Баварски се жени втори път на 22 април 1971 г. в Мюнхен за графиня Мари-Женке (Евгения) Кеглевич фон Буцин (* 23 април 1921; † 5 октомври 1983), дъщеря на граф Стефан Кеглевич де Буцин (1880 – 1962) и графиня Клара Мария Теодора Паулина Антония Илона Йозефа Цичи де Цич ет Васонкейо (1883 – 1971). Бракът е бездетен.

Литература

редактиране
  • Hans Rall, Marga Rall: Die Wittelsbacher in Lebensbildern. Friedrich Pustet u. a., Regensburg u. a. 1986, ISBN 3-7917-1035-4, S. 375 – 380
  • Adalbert von Bayern, Die Wittelsbacher. Geschichte unserer Familie. Prestel, München 1980, ISBN 3-7913-0476-3.
  • Oscar Doering: Das Haus Wittelsbach. Verlag Parcus & Co, München 1924. S. 120 – 133.
  • ~L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. vol IV page 478.
  • ~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1971.
  • C. Arnold McNaughton, The Book of Kings: A Royal Genealogy, in 3 volumes (London, U.K.: Garnstone Press, 1973), volume 1, page 470.

Източници

редактиране
  1. Wittelsbach 7, genealogy.euweb.cz

Външни препратки

редактиране