Албрехт II (Германия)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Албрехт II.

Албрехт II Великодушни (на немски: Albrecht II. von Habsburg; на чешки: Albrecht II. Habsburský, * 1397, † 1439) от династията Хабсбурги е като Албрехт V херцог на Австрия (1404 – 1439), крал на Унгария и Хърватия (1437 – 1439), римско-германски крал (1438 – 1439), крал на Бохемия (1438 – 1439). Кавалер на Ордена на жартиерата.

Албрехт II
Albrecht II. von Habsburg
херцог на Австрия, крал на Унгария и Хърватия, римско-германски крал и крал на Бохемия
Albrecht II. von Habsburg.jpg
Роден
Починал
Погребан Секешфехервар, Унгария
Управление
Период 1437 – 1439
Предшественик Сигизмунд Люксембургски
Наследник Фридрих III Мирни
Armoiries Albert II de Habsbourg.svg
Семейство
Род Хабсбурги
Баща Албрехт IV (Австрия)
Майка Йохана София Баварска
Братя/сестри Маргарета Австрийска (1395 – 1447)
Съпруга Елизабет Люксембургска (28 септември 1421 – 27 октомври 1439)
Деца Владислав Посмъртни
Анна Австрийска (1432 – 1462)
Елизабет фон Хабсбург
Албрехт II в Общомедия

Албрехт II e първият Хабсбург, обединил под своята власт Австрия, Чехия, Унгария и Германия.

Произход и ранни годиниРедактиране

Роден е на 10 август 1397 година във Виена, Херцогство Австрия. Албрехт V е син на австрийския херцог Албрехт IV и Йохана София Баварска.

Когато след смъртта на баща си през 1404 година той наследява престола на Австрия, Албрехт е на седем години. Регентството над младия херцог си оспорват неговите чичовци от Леополдската линия на Хабсбургите, докато в 1406 година те постигат съгласие да назначат настойник Леополд IV, най-старшия в рода.[1]

Междуособиците се възобновяват през 1407 година, когато Градският съвет на Виена изразява подкрепа на херцог Ернст Железни. Между Леополд IV и Ернст Железния започва война, съпроводена от екзекуции на подръжниците едната или другата страна.

След продължителни преговори, в които участват благородниците, крал Сигимунд след избирането му решава, че Леополд и Ернст трябва да упражняват настойничеството на Албрехт V заедно до навършване на пълнолетие, при което на Албрехт е разрешен собствен двор и като дата за достигане на възрастта на пълнолетие е установен 24 април 1411 година. Тази дата отминава без Леополд и Ернст официално да се оттеглят от настойничеството. Затова представители на Долна Австрия успяват тайно да отвлекат Албрехт V с негово съгласие, за да присъства на парламента в Егенбург и му отдават почит там като суверен.

Малко по-късно през 1411 година във Виена. Леополд IV умира, а управлението над Австрийското херцогство получава Албрехт V.[2][3]

УправлениеРедактиране

Съюз със СигизмундРедактиране

 
Среща между Албрехт със Сигизмунд от „Книга за крал Сигизмунд“[4]

Началото на самостоятелното управление на Албрехт V в Австрия е доста успешно. Херцогът поощрява развитието на търговията и постига подчинение на аристокрацията на централната власт. В страната се възцарява спокойствие и порядък.

Още през 1420 година обаче Албрехт V на основание папска була участва в кръстоносен поход против хуситите в кралство Бохемия и безуспешно обсажда хуситския лагер в Табор.[5]

В началото на 1420-те години Албрехт V се сближава с император Сигизмунд Люксембургски. На 28 септември 1421 г. Сигизмунд се споразумява с Албрехт в Пресбург относно условията, при които трябва да приеме за съпруга непълнолетната му дъщеря. През 1422 година Албрехт се жени за Елизабет Люксембургска. По бащина линия, предците на Елизабет фон Люксембург са крале на Унгария, Чехия и Полша, което поставя Албрехт V в центъра на династичните връзки в Централна Европа. От друга страна, съюз със Сигизмунд означава въвличане на Албрехт V във войната, която императорът безуспешно води с хуситите в Бохемия.

Хуситски войниРедактиране

През 1423 година Сигизмунд дарява на своя зет в апанаж Маркграфство Моравия, находящо се на първата линия на борбата с хуситите.[6] Албрехт продължава да подкрепя тъста си в борбата му срещу тях, което обстоятелство вкарва австрийското херцогство все по-дълбоко в спора.

Албрехт се опитва да се противопостави на разпространението на хуситите не само с военни средства, но и чрез лоялност към църквата за реформата в абатство Мелк. Другите еретици и евреите са преследвани. Мащабното експулсиране и избиване на виенските евреи през 1420/1421 година и разрушаването на синагогата Ор Сароа на Юденплац се дължат на негова инициатива.

 
коронация

Албрехт открива кампанията от 1423 година с обсадата на Лунденбург. Бохемите под ръководството на Ян Жижка и Прокоп се консолидират. Албрехт трябва да вдигне обсадата и да се оттегли в Пресбург през Марчег.Той се подсилва с унгарски войски и в замяна нанася значително поражение на хуситите при Кромержиж. През 1424 г. Албрехт завладява Моравия, след което врагът под ръководството на Жижка го спира при Прибислав. Жижка умира, докато текат мирните преговори, а таборитските армии, които са се отделили, нахлуват в Австрия под водачеството на Прокоп Велики.

На 25 юли 1425 година унгарският крал Сигизмунд и Албрехт сключват съюз за взаимна подкрепа с маркграф Фридрих фон Мейсен, който получава електорско място като курфюрст на Саксония.

Междувременно бохемите нахлуват в Моравия под ръководството на новия си водач Прокоп Велики и завладяват Требич, а на 12 ноември разрушават манастира в Клостербрук край Зноймо. Особено районите на север от Дунав са засегнати от мародерски бойни части между ноември 1425 и 1431/1432. През март 1427 г. противниците опустошават града и манастира Цветл , а през следващата година обсаждат Бърно , който успява да се защити успешно. [7]

По-късно на война с хуситите е изпратена 12-хилядна армия, набрана в Австрия. Хуситските въстаници преминават в настъпление и през 1425 година навлизат на територията на Австрия. След две години през 1427 година Албрехт V отново оглавява кръстоносен поход срещу хуситите, но претърпява поражение, а австрийските земи са разорени от хуситските отряди. Виена и други градове на херцогството са подложени на обсада.

Докато кралските войски са победени от хуситите в битката при Таус през 1431 година, войските на Албрехт успяват да отблъснат вражеската армия край Вайдхофен ан дер Тая през октомври 1431 година.

През 1432 година пред Зноймо, австрийските войски успяват да разбият бохемските опълчения,въпреки това Албрехт е принуден да поеме по-умерен курс.

 
Статуя на Албрехт II в дворцовата църква на Инсбрук

Крал Сигизмунд все повече определя Албрехт II като наследник на властта на Люксембургите. След започването на мирни преговори през 1433 година нахлуванията на хуситите утихват и моравската гранична зона се успокоява. Унищожаването на основната армия на хуситите в Битката при Липан от съюзнически войски проправя пътя за помирение през 1434г.

Крал на Германия и борба с турцитеРедактиране

На 18 март 1438 година Албрехт е избран от немските курфюрсти във Франкфурт на Майн за римско-немски крал на Германия под името Албрехт II. За първи път в историята, престолите на Австрия, Чехия, Унгария и Германия са обединени под властта на Хабсбург. От 1438 година до падането на Свещената Римска империя в 1806 година престолът на империята постоянно (без краткия период 1742 – 1745 г.) заемат Хабсбурги.

Основният проблем в новите владения на Албрехт е рязко нарасналата турска заплаха. Султан Баязид II напада владенията на сръбския деспот Георги Бранкович, главния съюзник на унгарските крале на Балканите, и напълно опустошава Сърбия. Турците излизат на самите граници на Унгария. Албрехт призовава унгарското дворянство на оръжие, на защита на своето кралство и лично възглавява поход срещу турците. В края на октомври 1439 г. във военния си лагер, кралят неочаквано заболява от дезинтерия и умира на 27 октомври на 42-годишна възраст.[8]

Единственият син на Албрехт, Ладислав Постум, се ражда четири месеца след смъртта на краля.[9]

Албрехт II e погребан в криптата на унгарските крале в Секешфехервар.

ФамилияРедактиране

На 28 септември 1421 г. той се жени в Прага за принцеса Елизабет от Бохемия и Унгария (* ок. 1409, † 1442), дъщеря на император Сигизмунд и съпругата му графиня Барбара фон Цили.

Те имат четири деца:

Портрети на семейството от худ. Антони БойсРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. *Georg Voigt: Albrecht II. (römisch-deutscher König).: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 227 – 229.
  2. Alois Niederstätter: Österreichische Geschichte 1278–1411, 2001, 197ff.
  3. Белър, Стивън: „Кратка история на Австрия“,книгоиздателска къща Труд, София, 2009 година, стр.32 ISBN 954-528-940-6
  4. Joachim Schneider: Das illustrierte 'Buch von Kaiser Sigmund' des Eberhard Windeck. Der wiederaufgefundene Textzeuge aus der ehemaligen Bibliothek von Sir Thomas Phillipps in Cheltenham. In: Deutsches Archiv für Erforschung des Mittelalters 61 (2005), S. 169 – 180
  5. Томек В. История Чешкого королевства, изд. Звопарева,1868 г.,стр.490 – 496
  6. Franz Theuer: Der Raub der Stephanskrone, Edition Roetzer, Eisenstadt 1994, S. 51 f.
  7. Franz Theuer: Der Raub der Stephanskrone, Eisenstadt 1994, S. 55
  8. Günther Hödl: Albrecht II. Königtum, Reichsregierung und Reichsreform 1438 – 1439. Wien 1978, ISBN 3-205-08716-X.
  9. Томек В. История Чешкого королевства, изд. Звопарева,1868 г.,стр.490 – 496

Външни препраткиРедактиране

Алберт IV Хабсбург херцог на Австрия (1404 – 1439) Владислав Посмъртни
Сигизмунд Люксембургски Крал на Унгария и Хърватия (1437 – 1439) Владислав Варненчик
Сигизмунд Люксембургски Римско-германски крал (1438 – 1439) Фридрих III Мирни
Сигизмунд Люксембургски Крал на Бохемия (1438 – 1439) Владислав Посмъртни