Алвин
„Алвин“ (на английски: DSV-2 Alvin) е един от най-известните действащи пилотируеми подводни апарати. Апаратът е предвиден за трима души (двама учени и пилот) и позволява за 10 часа да се извърши потапяне на дълбочина до 6000 m. Размерите на използваното оборудване са ограничени от размерите на люка на апарата, който има диаметър 48,2 cm.
| Алвин на английски: Alvin (DSV-2) | |
 Алвин през 1978 г. (година след първото изследване на хидротермалните комини) | |
| Клас и тип | Дълбоководен апарат |
|---|---|
| Производител | Litton Systems |
| В строй | 5 юни 1964 г. |
| Основни характеристики | |
| Оператор | Woods Hole Oceanographic Institution |
| Бруто тонаж | 17 t |
| Дължина | 7,1 m |
| Ширина | 2,6 m[1] |
| Височина | 3,7 m |
| Мощност | 57,6 kWh (макс.) (120 × 480 Ah), 43,2 kW полезна (120 × 360 Ah) |
| Скорост | Крайцерска – 0,8 km/h (0,5 kn) Пълна – 3,4 km/h (2 kn) |
| Работна дълбочина | 6500 m |
| Пределна дълбочина | 7000 m (теоретична) |
| Далечина на плаване | 5 km (3 мили) при скорост 14 m/min |
| Автономност | 6 – 10 часа |
| Екипаж | 3 (1 пилот, 2 учени) |
| Товароподемност | 680 kg |
| Алвин в Общомедия | |
История редактиране
На 20 юли 1965 г. сътрудникът на Океанографския институт в Уудс-Хол (WHOI) Уилям А. Рейне на борта на „Алвин“ прави потапяне в подводния каньон Ocean Tongue и след 1 час 37 минути достига дъното на дълбочина 1829 m.
На 17 март 1966 г. „Алвин“ е използван за търсенето на потъналата на дълбочина почти 800 m 1,45-мегатонната водородна бомба при катастрофата над Паломарес (Испания).
През 1973 г. корпусът на „Алвин“ е заменен с нов корпус от титан, позволяващ потапяне на дълбочина до 4500 m.
През 1977 г., по време на експедиция под ръководството на Роберт Балард при подкрепата на Националната агенция за океански и атмосферни изследвания на САЩ (NOAA), с „Алвин“ е открито и документирано съществуването на хидротермални комини около Галапагоските острови. Те съществуват на дълбочина над 2000 m, излъчват мощен поток от черна, мътна вода, прегрята до над 400 °C.
„Алвин“ участва в изследването на останките на „Титаник“ през 1986 г. Много от снимките на експедицията са публикувани в списанието на National Geographic Society, което е основният спонсор на експедицията.
През изминалите години „Алвин“ нееднократно е ремонтиран, като е сменяно оборудването и акумулаторната батерия. През 2001 г., по време на поредния ремонт, наред с другото оборудване, са добавени контролери на двигателя и компютърни системи. Днешният „Алвин“ си прилича на първоначалния съд само по наименованието и общия дизайн. Всички компоненти на апарата, включително рамата и помещението за персонала, са заменяни поне веднъж (вж Корабът на Тезей с който се върнал в Атина от Крит, където в подземен лабиринт с помощта на Ариадна убил чудовището-минотавър). „Алвин“ напълно се разглобява на всеки 3 – 5 години за пълен оглед.[2] През 2006 г. е добавен нов робот-манипулатор.
През юни 2008 г. започва строителството на по-голяма и здрава сфера за персонала, която да може да се използва както за обновения „Алвин“ (използван от 2011 г.), така и за съвършено новия апарат, готов в началото на 2014 г. Новата сфера има 5 илюминатора (вместо предишните 3) и е предназначена за дълбочини над 6000 метра. Това, наред с общата модернизация на спомагателните системи, инструменти и материали, позволява на „Алвин“ достъп до 98% от цялата площ на океанското дъно.[3]
Галерия редактиране
_drawing1.jpg)
_drawing2.jpg)
_port_bow_view.jpg)
Източници редактиране
- ↑ Alvin Specifications // Woods Hole Oceanographic Institution, 2012. Посетен на 5 August 2012.
- ↑ Human Occupied Vehicle Alvin // Woods Hole Oceanographic Institution, 2012. Посетен на 5 August 2012.
- ↑ Hsu, Jeremy. Upgraded Sub Could Reach 98 Percent of Ocean Deep // OurAmazingPlanet.com, 16 December 2010. Архивиран от оригинала на 2012-07-23. Посетен на 2022-12-15.
Литература редактиране
- Экспедиция „Famous“: Три тысячи метров в глубь Атлантики. Клод Риффо, Ксавье Ле Пишон; Пер. с франц. В. Е. Васильева; Под ред. А. М. Карасика и В. А. Павлова Л.: Гидрометеоиздат, 1979, с. 224
- „Алвин“. Океаны. Стивен Хатчинсон, Лоренс Е. Хоукинсстор. М.: Махаон, 2007. С. 96 – 97. ISBN 978-5-18-001089-6, 5-18-001089-6, 0-276-42931-1
- Kaharl, Victoria A. (1 October 1990). Water Baby: The Story of Alvin. Oxford University Press, USA. ISBN 0-19-506191-8.
- Kunzig, Robert (1 March 1999). The Restless Sea: Exploring the World Beneath the Waves (1st ed edition ed.). W. W. Norton & Company. ISBN 0-393-04562-5.
Външни препратки редактиране
- WHOI’s Alvin pagesАрхив на оригинала от 2010-10-21 в Wayback Machine.(англ.)
- Interactive Tour of AlvinАрхив на оригинала от 2010-10-17 в Wayback Machine.(англ.)
- Исследовательские глубоководные апараты