Алдомировско блато
Алдомировското блато е блато в България с карстов характер. Блатото е защитена местност с цел „опазване на естествените местообитания на защитени и редки видове водолюбиви птици и растителните асоциации на 40 вида висши растения“, фигуриращ под ID ZM083.
Защитена местност „Алдомировско блато“ | |
Алдомировско блато и местността „Мека црев" | |
Информация | |
---|---|
Местоположение | България |
Данни | |
Площ | 129.4 хектара |
Създаден | 9 май 1989 |
Защитена местност „Алдомировско блато“ в Общомедия |
Разположение
редактиранеБлатото се намира в най-западната част на Софийската котловина, на около 5 km северозападно от град Сливница и на около 1 km северно от жп. гара Алдомировци, близо до международния път Е80, до южното подножие на планинския рид Три уши. Площта му е 129,40 хектара.
В района на блатото са разположени местностите Мека црев и Три уши, където през ноември 1885 година се водят кървави сражения от Сръбско-българската война. В непосредствена близост е разположен военен полигон „Сливница“.
Блатото в близкото минало бе предпочитан обект за любителите на риболова от района и София, поради изключителните екземпляри щука, бял амур и шаран които имаше. Тук е и рекордът за уловен бял амур с въдица – 22,700 кг от 1982 година.
В Алдомировското блато гнездят или пребивават множество птици: бойник, голям гмурец, малък гмурец, черноврат гмурец, дъждосвирец, бял щъркел, патица, крещалец, малка чайка, крайбрежен бекас, малка бяла чапла, рядко се среща орел змияр и други.
Проблеми с пресъхване и възстановяване
редактиранеИма променлив режим и неправилни очертания. През пролетта нараства по площ, а през лятото и есента почти пресъхва. Блатото е пресъхвало на два пъти напълно 1991 и 2012.
През 2014 година експерти от Община Сливница, Сдружение за Дива Природа „БАЛКАНИ“ и БТ „Инженеринг“ ЕООД откриха, че водата в Алдомировското блато се оттича в понор (дупка, губилище). Дупката е затворена с глина и бетон, и от есента на същата година блатото отново започна да се възстановява[1].
Галерия
редактиране-
Голям гмурец
-
Крайбрежен Бекас
-
Бял щъркел
-
Малка Бяла чапла
-
Орел змияр
-
Бойник
-
Малък гмурец
-
Черноврат гмурец
-
Дъждосвирец
-
Патица
-
Крещалец
-
Бял амур
-
Щука
-
Шаран
-
Каракуда
Вижте също
редактиране- Езера в България
- Лист от карта K-34-46. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-47. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки
редактиране- Алдомировско блато – профил в Изпълнителна агенция по околна среда // Посетен на 28 юли 2014.
Източници
редактиране- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 15.