Алейда Марч
Алейда Марч (на испански: Aleida March, родена 1936 или 1937) е кубинска революционерка. Тя е втората жена на аржентинския революционер Че Гевара.
| Алейда Марч | |
| втората съпруга на Че Гевара | |
 Фидел Кастро, Алейда (отляво) и Че (отдясно), 1965 г. | |
| Родена |
19 октомври 1936 г.
|
|---|---|
| Партия | Движение 26 юли |
| Семейство | |
| Съпруг | Че Гевара (1959 – 1967) |
| Деца | Алейда Гевара |
| Алейда Марч в Общомедия | |
Държи правата на някои негови текстове, много от тях непубликувани. Тя е председател на Центъра за изучаване на Че Гевара (Centro de Estudios Che Guevara), намиращ се в къщата, която двамата с Че обитават в Хавана между 1959 и 1965 г.
Алейда се ражда в беден селски район на Санта Клара. Учи педагогика в университета в Санта Клара. Започва да се интересува от политика след нападението на организацията M-26-7 начело с Фидел Кастро над казармите Монкада през 1953 г. Става член на движението през 1956 г.
Запознава се с Че Гевара през октомври 1958 г., се влюбват един в друг почти моментално и заживяват заедно, макар Ернесто да е женен все още за Илда Гадеа и да има дъщеря от нея. След победата над Фулхенсио Батиста Илда и дъщеря ѝ се местят да живеят в Куба, където тя получава развод през май 1959 г. Веднага след това, на 9 юни 1959 г. Алейда и Ернесто сключват граждански брак в Хавана. Че Гевара иска малка сватба, без много шум и хора, но Раул Кастро научава за това и решава да направи от това голямо празненство.
Двамата имат 4 деца:
- Алейда Гевара (Aleida Guevara March), родена на 17 ноември 1960
- Камило Гевара (наречен на загиналия Камило Сиенфуегос, Camilo Guevara March), роден на 20 май 1962
- Селиа Гевара (Celia Guevara March), родена на 14 юни 1963
- Ернесто Гевара (Ernesto Guevara March), роден на 24 февруари 1965
Ню Йорк, САЩ, 11 декември 1964 г., в реч пред Общото събрание на ООН, Че Гевара , нахлузил идиотската си военна барета, заявява: „Екзекуции? Разбира се, че ще екзекутираме! Ще продължим да екзекутираме, колкото е необходимо!
Е, днес нямаше разни идиоти да разнасят фланелки с лика му, ако богаташкото аржентинско семейство, за чиято дъщеря е искал да се ожени, не беше го отрязало от мераците му за брак с богаташката дъщеря, както и нямаше разни идиоти да го сравняват с Гоце Делчев или Васил Левски.
По-късно същия ден 11 декември 1964 г., Гевара ще разбере, че американските власти са осуетили два опита за атентати срещу него от кубински емигранти, чийто бащи и братя е убил.
Първият опит е осъществен от кубинката Моли Гонсалес, която се опитва да пробие барикадите с ловен нож, а вторият - от Гийермо Ново с базука от лодка в Ийст Ривър.
Над 14 000 убийства в Куба са извършени от Че Гевара лично или по негово нареждане.
Психопатът е искал да участва лично в много от екзекуциите.
Още с идването си на власт Че Гевара става главен екзекутор в затвора La Cabana, където не само лично разстрелва хиляди хора, но и със садистична наслада участва в изтезанията на хвърлените в затвора кубинци. В първите 3 години от завземането на властта общо 108 000 са жертвите на режима на Кастро, като 78 000 от тях са загинали при опит за бягство, а 30 000 са разстреляни или убити след изтезания. Това – при население 6 милиона. Цифрата надхвърля жертвите на нацисткия режим в Германия преди войната.
Само през 1959 г. Че Гевара , който е назначен лично от Кастро да прилага новия закон за борба с контрареволюцията, който действа със задна сила – нещо недопустимо в нормалния свят, изпраща на екзекуция 1 897 души , като при някои от разстрелите държи да участва и лично той да изпълнява екзекуцията, ако има свободно време. Това - по официални данни, а колко са неофициално сами преценете.
Към тях трябва да прибавим и 2500 души, които Че Гевара лично изправя до стената и разстрелва заедно с екзекуторската си група още при влизането си в Хавана през януари 1959 г.
Без съд и присъда.
„Революционерът трябва да стане студена машина за убийство, която е мотивирана от чиста омраза.” пише Гевара през същата 1959 г.
По нареждане на Гевара след екзекуциите жертвите се доубиват (за всеки случай) с едрокалибрен Colt 45 с изстрел в тила, който буквално пръска главата на жертвата.
"Омразата е елемент от нашия сблъсък, безкомпромисна омраза към врага, която ни кара да отидем отвъд естествените граници на допустимото човешко поведение и да превърнем войника в ефективна, селективна и студена машина за убиване.” Пише Гевара малко преди смъртта си през 1967 г.
За жестокостта на Гевара свидетелства и един от разказите на затворникък от от La Cabana Пиер Сан Мартин, който става свидетел как Че лично застрелва 14 годишно момче.
То се застъпвало за баща му, разстрелян пред детето, а когато после дошъл и неговия ред – не пожелал да стои на колене, а Гевара побеснял и го разстрелял в гръб с изстрел в тила, който му отнесъл черепа.
Всъщност Гевара е доказан психопат и садист още преди взимането на властта в Куба. Документирани са и думите му в личния му дневник, когато през 1957 г. застрелва беззащитния селянин Eutimio Guerra, когото подозира в предателство: "Реших проблема с пистолет 32 калибър, в дясната част на мозъка му. Неговите притежания сега са мои."
После Че Гевера се пробва и на икономическия фронт като национализира малкото работещи предприятия в Куба и ги довежда до пълен крах. Като министър на промишлеността (с диплом на лекар дерматолог) за периода 1961-1965 г. Гевара сътворява поредица от пълни идиотщини и довежда Куба до просешка тояга, дефицит и пълна мизерия.
Гевара иззема земята на селяните и създава 100 000-на милиция, която да прилага новата аграрна реформа, и естествено довежда страната до глад.
Това не му пречи да стане едновременно и президент на Националната банка, както и финансов министър заедно с министър на индустриите.
Легендата твърди, че Гевара сам се е отказал от постовете и решил да помага на други народи да организират революции.
Истината е далеч по-прозаична и проста като водка със сельодка.
През 1964 г. дори СССР се отказва да дотира идиотските му начинания и на 24 февруари 1965 година, когато изнася реч пред Втората африканско-азиатска среща за икономическа солидарност в Алжир, Гевара остро критикува Съветския съюз.
При завръщането си в Хавана е посрещнат студено от Фидел и Раул Кастро, които вече са получили инструкции от Кремъл да го отстранят.
Първо го изпращат в Конго, а веднага след това в Боливия, където е заловен от боливийската армия и екзекутиран като терорист през 1967 г.
Когато боливийските войници го заляват, Гевара вика: Не стреляйте! Жив съм по-ценен.
Явно не е мислел така за хилядите убити от него.
Общо от Куба вече са избягали 10 % от населението. С надуваеми лодки и самоделни салове, рискувайки живота си, над половин милион кубинци избягаха от „рая”, построен от Кастро и Че.
След смъртта на съпруга си Алейда Марч води много затворен личен живот, далече от репортери, камери и журналисти. Едва през 2008 г., след многократни настоявания, тя се съгласява да напише и публикува книга за живота си с него от 1959 до 1965 г. (когато той заминава за Демократична република Конго и след това за Боливия, където намира смъртта си). Книгата се казва „Повикване на духа“ (Evocacion/Evocation: Mi vida al lado del Che).