Александер Гейщор
Алекса̀ндер Гѐйщор (на полски: Aleksander Gieysztor) (роден на 17 юли 1916 г. в Москва – починал на 9 февруари 1999 г. във Варшава) е световноизвестен полски учен, историк медиевист, професор, смятан за един от най-изтъкнатите представители на полската наука през втората половина на 20 век. Кавалер на Ордена на Белия орел.[2]
| Александер Гейщор Aleksander Gieysztor | |
| полски историк | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 9 февруари 1999 г.
|
| Погребан | Варшава, Полша |
| Учил във | Варшавски университет[1] Национално училище по харти |
| Научна дейност | |
| Област | история |
| Работил в | Варшавски университет |
| Александер Гейщор в Общомедия | |
Биография редактиране
Ражда се в Москва, където неговото семейство от полски дворянски род емигрира от родната Беларус по време на Първата световна война. От 1921 живее във Варшава.[3] През 1937 г. завършва Историческия факултет на Варшавския университет. Участва като запасен офицер в септемврийската кампания през 1939 г. По време на хитлеристката окупация на Полша е функционер на Бюрото за информация и пропаганда на Главното командване на Армия Крайова, като накрая става един от нейните ръководители. Участва във Варшавското въстание. През време на войната съвместява конспиративната с научната дейност – изнася лекции в Тайния университет, а през 1942 г. защитава докторат.
През юли 1945 г. Александер Гейщор става асистент в Държавния институт по история на изкуството и инвентаризация на паметниците. През септември 1945 г. става асистент във Варшавския университет. През 1949 г. е назначен за извънреден професор във Варшавския университет по средновековна история на Полша и по помощни исторически науки.
Александер Гейщор е директор на Института по история към Варшавския университет до 1975 г.
През 1960 г. Александер Гейщор е назначен за редовен професор. През март 1964 г. подписва известното писмо на 34 интелектуалци, връчено на председателя на Съвета на министрите Юзеф Циранкевич, в което се настоява за промяна на полската културна политика в съответствие с правата, гарантирани от конституцията на полската държава. През януари 1971 г. бива прието решение за възстановяване на Кралския замък във Варшава и Александър Гейщор става член на Гражданския комитет по възстановяването.
През 1971 г. Александер Гейщор става член на Полската академия на науките. През 1975 г. става заместник-председател на Комитета за възстановяване на Кралския замък. Александер Гейщор е първият директор на Кралския замък във Варшава (до 1991 г.), свързан от самото начало с възстановяването му, а още по-отрано – и с изследователската работа по него – първите публикации за Замъка издава още през 1950-те. Председател е на Полската академия на науките от 12 декември 1980 до 1984 г. и повторно – от януари 1990 до 1992 г. През 1986 г. получава Държавна награда I степен. През 1989 г. участва в дебатите на Кръглата маса – формално от управляващата страна, но при пълно доверие от страна на опозицията, като на 5 април 1989 г. председателства пленарното заседание, с което завършва работата на Кръглата маса.
Александер Гейщор е един от основателите на Висшето хуманитарно училище в Пултуск през 1994 г. В това учебно заведение работи до края на живота си. През 2002 г. то приема неговото име.
Признание редактиране
Александер Гейщор е почетен гражданин на Варшава (1992) и на Пултуск, член е на много академии на науките и научни дружества по целия свят, доктор хонорис кауза на парижката Сорбона, на Ягелонския университет, на Университета „Адам Мицкевич“ в Познан и на Люблинския католически университет „Йоан Павел II“, изнасял е лекции в множество учебни заведения.
Библиография редактиране
Александер Гейщор е автор на около 500 публикации, между които:
- История на Полша (Historia Polski) (съавтор; 1947)
- Из изследванията върху генезиса на кръстоносните походи (Ze studiów nad genezą wypraw krzyżowych) (1948)
- Очерк по помощни исторически науки (Zarys nauk pomocniczych historii) (1948)
- Очерк по история на латинската писменост (Zarys dziejów pisma łacińskiego) (1972)
- Кралският замък във Варшава (Zamek Królewski w Warszawie) (1973)
- Митология на славяните (Mitologia Słowian) (1980), първият значителен труд на тази тема след Александър Брюкнер
- История на Мазовия до 1526 г. (Dzieje Mazowsza do 1526 roku) (заедно с проф. Хенрик Самсонович)
Бележки редактиране
- ↑ nauka-polska.pl // Посетен на 10 март 2020 г.
- ↑ Postanowienie Prezydenta Rzeczypospolitej Polskiej z dnia 3 maja 1994 r. o nadaniu orderu. ((pl))
- ↑ Aleksander Gieysztor Honorary Citizen of Warsaw Архив на оригинала от 2015-05-18 в Wayback Machine., сайт на Община Варшава ((en))