Александра Хаджидимова
Александра Ставракиева, по съпруг Хаджидимова, е българска учителка и общественичка.[1]
| Александра Хаджидимова | |
| българска учителка и общественичка | |
| Родена |
1882 г.
|
|---|---|
| Починала | 1957 г.
|
| Семейство | |
| Съпруг | Димо Хаджидимов |
| Деца | Дафина Хаджидимова Иван Хаджидимов |
Биография
редактиранеРодена е в 1882 година. Завършва Стопанското училище в София. Жени се за видния македонски революционен деец Димо Хаджидимов и самата тя е деятелка на ВМОРО.[1] В 1919 година става член на БКП. Дълги години учителства в Дупница и София. Член е на Македонския научен институт.
Участва в работата на Международната организация за подпомагане на революционерите и на Помощната организация. Редактира вестник „Работничка“. Многократно е арестувана.[1]
В края на 1951 година югославското правителство внася меморандум в Организацията на обединените нации, в който населението в Пиринска Македония е обявено за „югославско малцинство“, преследвано и тероризирано от властите в София. Видни стари македонски революционери - Георги Попхристов, Андон Кьосето, Димитър Занешев, Лазар Томов, Александра Хаджидимова и съпругата на Васил Чекаларов Олга Чекаларова – се обявяват в специална декларация против югославските претенции.[2]
Умира в 1957 година.[3]
Синът на Димо и Александра Иван Хаджидимов (1915 – 1938) е литературен критик, а дъщеря им Дафина Хаджидимова – лекарка и професор по микробиология.
Родословие
редактиране| Иван Халембаков | Стоян Халембаков | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димко Хаджииванов (около 1813 – 1906) | Димко Халембаков | Кипра Зуева | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Зимбилев (1847 – 1883) | Катерина Хаджидимова | Димо Хаджидимов (1875 – 1924) | Александра Ставракиева (1882 – 1957) | Иван Хаджидимов (около 1840 – 1940) | Екатерина Димкова | Димитър Димков (1853 – ?) | Никола Димков (1859 – 1937) | Георги Димков (1853 – ?) | Атанас Димков (1865 – ?) | Христо Димков (1875 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Катя Хаджидимова | Дафина Хаджидимова (1906 – 1984) | Иван Хаджидимов (1915 – 1938) | Петър Димков (1886 – 1981) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ а б в Работническата партия в България 1927-1938: Сборник от документи и материали. София, Институт по история на Българската комунистическа партия. Издателство на Българската комунистическа партия, 1966. с. 578.
- ↑ Германов, Стоян. Македонският въпрос 1944 – 1989. Възникване, еволюция, съвременност. София, Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-84-8. с. 134.
- ↑ Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1244.