Александрина Пендачанска
Александрина Иванова Пендачанска е българска оперна певица, сопран.
| Александрина Пендачанска | |
| българска певица | |
| Родена |
24 септември 1970 г.
|
|---|---|
| Музикална кариера | |
| Псевдоним | Alex Penda |
| Стил | опера |
| Инструменти | вокал |
| Глас | сопран |
| Активност | от 1987 г. |
| Семейство | |
| Баща | Иван Пендачански |
| Майка | Валери Попова |
| Съпруг | Найо Тицин |
| Уебсайт | www.pendatchanska.com |
Биография редактиране
Произход и образование редактиране
Родена е на 24 септември 1970 година в София. Пендачанска е македонска българка, по произход от Скопие.[1] Дъщеря е на оперната певица Валерѝ Попова и на музиканта Иван Пендачански.[2] По майчина линия е внучка на диригента и цигулар Саша Попов.[3] Завършва Националното музикално училище „Любомир Пипков“.
Кариера редактиране
През 1987 г., едва на 17 години, дебютира с ролята на Виолета в операта „Травиата“ на Джузепе Верди и през следващите години печели награди от няколко международни конкурса. На 19 години печели конкурса „Антонин Дворжак“ в Карлови Вари, Международния певчески конкурс в Билбао и конкурса UNISA в Претория. Работи в различни оперни театри, най-вече в Италия и Съединените щати.
Участва на фестивала „Аполония“ за първи път през 1989 г. Пее заедно с майка си в концерт в църквата „Св. св. Кирил и Методий“. Второто ѝ участие на „Аполония“ е през 1999 г., когато пее в градския амфитеатър със съпровод на Плевенската филхармония и диригента Георги Нотев. И за трети път през 2012 г.[4]
Има три номинации за награда „Грами“ – за участия в записите на „Агрипина“[5] и „Милосърдието на Тит“, под диригентството на Рене Якобс.[6]
Личен живот редактиране
Пендачанска е омъжена за журналиста Найо Тицин (от 1 май 1997 г.).[3] Имат две дъщери.
Източници редактиране
- ↑ Имам потекло од Скопје, благодарам за топлиот прием, рече бугарската оперска дива Пендачанска // МКД, 9.3.2023. Архивиран от оригинала на 2023-03-11. Посетен на 11 март 2023 г. (на македонска литературна норма)
- ↑ Бончев, Марин. Великите сопрани на България. София, Enthusiast, 2015. ISBN 978-619-164-196-3. с. 149.
- ↑ а б Албена Драганова, „Александрина Пендачанска и Найо Тицин държат на тишината“, в-к „Сега“, 21 април 2001 г.
- ↑ „Аполония“ събира спомени и готви уникално откриване“, vesti.bg, 9 август 2012 г.
- ↑ „Александрина Пендачанска номинирана за „Грами“ с „Агрипина“, vesti.bg, 6 декември 2012 г.
- ↑ „Александрина Пендачанска: Мирът и обединена Европа не са даденост“, интервю на Даниел Ненчев, в-к „Дневник“, 7 май 2017 г.